Клематисите са с широко приложение. Стандартните буйно растящи сортове с едри цветове са прекрасни растения за покриване на неголеми арки и декоративни решетки, където цветовете им ще могат да се виждат добре и да впечатляват всеки, който ги види. Тези видове са много подходящи и за отглеждане на балкона, както и за озеленяване на периферията на прозорците, практика която не се вижда често у нас. При по-големи арки и перголи, и за озеленяване на големи повърхности, използвайте видовете и сортовете с по-дребни цветове и обилен цъфтеж, които ще имат далеч по-масивен ефект при тези условия. При големи перголи цветовете на клематиса излизат над листната маса и те не могат да се видят отблизо, а едрите единични цветове, наблюдавани от далеч, не са така атрактивни.
Решетките които се монтират върху къщите обикновено са правоъгълни, но в случая с рустикалната къща, подпорите са монтирани свободно и резултатът е поразителен.
За озеленяване на малки или по-големи перголи, под които има пейки или засенчват места, където прекарваме повече време е най-добре да използвате ароматния вид C. armandii, макар да не виждате цветовете му ще усещате приятния им аромат. За озеленяване на огради, беседки и други градински и паркови елементи в пейзажни паркове използвайте ботаническите видове и техните сортове като Clematis viticella, C. tangutica, C. alpina, както и видовете и сортовете със средно едри цветове.
Всички храстовидни лиани могат да се използват и в цветната леха. Тук те се отглеждат на невисоки подпорки. Много ефектни са комбинациите между сортове с различни по големина и багра цветове. Интересен вариант са и така наречените клематисови дръвчета, които представляват метален или дървен скелет, имитиращ формата на дърво, облечен с клематиси.
Независимо дали е наситен и ненаситен, клематисът не губи от чара си. Дори свободно пуснат на оградата стои доста артистично.
Тревистите видове се отглеждат предимно в задната и средната част на цветната леха, като многогодишни цветя. Те, както и видовете с умерен и слаб растеж, се използват в различни цветни аранжировки, в цветарници и цветни кашпи, както и във висящи кошници.
Скоро дървените решетки на стената ще се изпълнят с цвят. За основа освен дърво, можете да използвате и телена или пласт масова ограда.
За подпора в единия случай е използвано дърво, а в другия – пръчката на простора. Стеблата с течение на времето са се увили около подпората. Така може да превърнете клематиса в солитер на градината.
Това е върховно решение. Клематисът е пуснат по улука и е превърнат в основен акцент след входа към двора. С такава подпора можете да ограждате и други гладки, цилиндрични повърхности.
ЗА ДА СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА, ОБЪРНЕТЕ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ НА РЕЗИТБИТЕ
За правилното си развитие, добрият си декоративен ефект и обилен цъфтеж, клематисите се нуждаят от правилна резитба. От резитбата в много голяма степен зависи дали и вашият клематис ще изглежда, като на снимките, затова обърнете специално внимание на резитбите, които се правят сега.
В практиката сортовете и видове клематиси са обособени в четири основни групи според биологията им на развитие и цъфтеж, от където идват и основните им различия при резитбите.
В първата група са рано цъфтящите сортове, които произлизат основно от видовете Clematis alpine, C. macropetala, C. Montana. При тях цветовете се залагат през предходната година, затова резитбата се извършва през пролетта, непосредствено след прецъфтяването. Всички мъртви и наранени стъбла се отстраняват, а останалите се съкращават, така че растенията да не излизат извън желаният обем. Тази резитба стимулира нов растеж, върху който се залагат цветните пъпки за следващата пролет. Важно условия за добър цъфтеж е и осигуряване на оптимални условия за растеж от момента на прецъфтяване до втората половина на лятото.
Втората група обхваща предимно хибридни сортове, които цъфтят през късната пролет. При тях цветовете се образуват върху силните нови леторасти. Резитбата при тези сортове се извършва през раната пролет преди започването на растежа. Най-напред се премахват всички мъртви и повредени стъбла и клонки, след това може да се премахнат клонки, които твърде силно излизат от желаният обем. Страничните клонки се съкращават над първата двойка по-едри пъпки, така че да се отстрани слабата връхна част на леторастите.
Третата група обхваща едноцветни и дребноцветни видове, които цъфтят през лятото. Тези клематиси образуват цветовете си на тазгодишни клонки за това при тях се предпочита силна резитба. Обикновено тя се извършва през есента или рано на пролет. Самата резитба се състои в изрязване на всички стъбла на височина 10 – 15 см. над почвената повърхност. Резитбата се извършва, така че върху оставената част от стъблото да има поне една двойка едри пъпки.
Четвъртата група обхваща тревистите видове. Тези растения нямат вдървесинени стъбла, затова при тях на практика не можем да говорим за резитба в истинският смисъл на думата. Обикновено през есента след като стъблата им започнат да отмират растенията се изрязват до основа (над първата двойка пъпки над земната повърхност). Младите леторасти покарват през следващата година от подземни или най-ниско разположените пъпки на старите стъбла.
