Когато в природата видите едро старо дърво с многобройни хралупи и огромни дупки, които прояждат стъблото му неминуемо ще приемете това растение за много старо. На практика прояждането на стъблото не е до такава степен възрастов признак, колкото видово специфичен белег и нещо, което може да се появи в резултата от различни природни явления. Най-много и големи хралупи имат видовете с мека и склонна към гниете дървесина, докато при останалите те се появяват само при силни наранявания и начална форма на отмиране.
При бонсаите има цял стил, който учи как да създаваме дръвчета с проядени стъбла. Тук основната цел е създаване на живописно пропукано и осеяно с хралупи стъбло. Този стил може да се постигне по много и различни начини, но ние ще разгледаме само един от най-често използваните и прилагани млади. Той се състои в разцепването на стъблото и раздалечаване на отделните му части, така че да се постигне разделяне на ленти в долната му част. За задържане на частите в желаното положение една спрямо друга се поставя клин, в който са направени жлебове, където да легне всяка част. След една до няколко години клинът се премахва, а вече стабилно задържалите се в определено положение части от стъблото се обработват, така че да се създаде впечатлението, че те са само остатъци от едно по-дебело стъбло. На първо място за постигането на този ефект се налага премахване на сърцевината, която обикновено има клиновидна форма и подсказва за истинската форма на стъблото. Друг важен елемент са неправилните краища на отделните ръкави. Не на последно място, оголената дървесина внимателно трябва да се обработят с меден препарат и дървен въглен, който ще възпрепятстват гниенето и ще увеличи достоверността, като придадат тъмен цвят на вътрешността на хралупата.
