Мотокултиватор можете да си купите от магазините, и то какъвто размер и какъвто модел искате, но аз предлагам на вашето внимание идеята сами да си напръвите такъв – разбира се на тези от вас, които имат технически умения, подръчни материали и желание. Мотокултиваторите могат да се използват за предпосевна обработка на почвата, разрохкване, оран, фрезоване, унищожаване на плевелите, подравняване на повърхността, разхвърляне на торове и др.
Предлагам ви вариант с две задвижващи колела и три работни органа от типа двустранни стреловидни лемежи. Нека първо да разгледаме какво представлява скелета на машината и последователността от операции, които трябва да извършим.
Подбираме подходящ червячен редуктор (позиция 1 по снимката на фиг.1) с предавателно отношение около 30:1, който да издържа по-голямо силово натоварване.
На изходящия му отвор монтираме оста за ниските обороти (поз. 3 по снимката). Изработваме правоъгълна рама чрез заваряване на метални шини (поз. 4) с дебелина 8-10 mm и ширина 80-90 mm. На рамата монтираме две лагерни тела (поз. 2), които служат за лагероване на оста 3. На тази ос на по-късен етап ще бъдат закрепени двете задвижващи колела. Към рамата заваряваме и греда (поз. 5) от винкел с размери 50 по 50 mm, на която впоследствие ще монтираме и третото опорно колело. То ще служи за регулиране на дълбочината на работа на лемежите.
Пробиваме отвори с диаметър 8-10 mm (поз. 6) на рамата, чрез които ще закрепваме телата двата странични лемежа посредством болтове и гайки. Заваряваме към рамата и стойка с отвори 8-10 mm (поз. 7), на която ще бъде монтиран средния лемеж. На входящия вал на редуктора 1 монтираме ремъчна шайба (поз. 8), на която ще бъде придавано въртеливо движение от двигателя (бензинов или електрически).
Изработваме стойка за двигателя (поз. 9) и я заваряваме към рамата така, че шайбите на ремъчната предавка да са в съосие. На тази стойка пробиваме и множество отвори с диаметър 8-10 mm (поз. 10), чрез които закрепваме двигателя към стойката 9 и опъваме ремъка. Прикрепваме и тялото на редуктора 1 към рамата чрез опорите (поз. 11), които също заваряваме към рамата.
Работните органи представляват лемежи с две остриета (поз. 7 по снимката на фиг. 2), които са заварени (поз. 6) към стоманена стойка. На тази стойка чрез заварките 4 и 5 се прикрепя парче винкел (поз. 1) с размери 50 по 50 mm и дължина 100 mm. На него предварително са пробити четири отвора с диаметър 8-10 mm за закрепване на лемежа към рамата и за закрепване на дръжката на мотокултиватора.
Изработват се две метални колела (фиг. 3) с подходящи централни отвори 3 за закрепване към оста на редуктора. Предвиждат се и стопорни болтове 2, за затягане на колелото към оста. Към колелото за по-добро сцепление с почвата се монтират 8-10 грайфера от винкел с размери 32 по 32 mm чрез заварки 5 и 6 по снимката на фиг. 3.
Подбираме монофазен или трифазен електродвигател с мощност 2-3 kW или бензинов двигател с мощност около 3-4 к.с. На изходящия вал на двигателя монтираме ремъчна шайба с около два пъти по-малък диаметър от тази на червячния редуктор.
Изработваме опорно колело (поз. 1 по снимката на фиг. 4), с около 200 mm диаметър. На това колело закрепяме ос 4 и конзола 2. Тази конзола закрепяме с болтове Ф8 към стойката 3, на която предварително са пробити 7-8 отвора с диаметър 8 mm. Впоследствие стойката 3 се закрепя към гредата 5 от фиг.1 и служи за регулиране на дълбочината на работа на лемежите в почвата.
Освен двустранни стреловидни лемежи, към мотокултиватора можем да прикрепим и други приспособления за обработка на почвата като орган за оформяне на бразди за поливане или за загърляне, обикновена зъбна брана, плужно тяло за оран и др. Но това са вече допълнителни задачки.
Приятно занимание домашни майстори!
