Пътуваме за с. Костенковци, едно разказвано и желано местенце за всеки, който по един или друг повод е попаднал там. Чувала съм, че тук снегът е по бял, диша се по леко и южното разположение дава повече слънце. Регионът е оценен от интелектуалната общност и планинските селца наоколо са населени от хора на изкуството, които използват всеки свободен ден за да избягат в прегръдките на Стара планина. Такъв е случая и със семейството с което трябва да се срещнем в селцето. Собственикът на дома е Атанас Бойчев, който се явява роднина на Георги Лозанов – медийния експерт с когото водят две сестри т.е. баджанаци са.
Преди 5 години, на Гергьов ден двете семейства потеглят за с. Костенковци за да отпразнуват празника. Селцето си има своята история и атмосфера и както винаги хубавите неща се случват спонтанно. Атанас Бойчев и съпругата му Дима Инчова решават да си купят къща тук и след като я намират, на място архитект Лозан Лозанов – бащата на Георги Лозанов нахвърля идеите за заварените постройки, в суров вид.
Сградата е била без прозорци и доста висока, като първия етаж е бил краварник, а втория сеновал. Решението на семейството е да запази даденостите, но да избегне битовия стил. Да използва естествените материали като камък и дърво, но да им даде съвременно звучене. И в крайна сметка да се получи и автентична и модерна атмосфера. Интериорните решения стартират от стопанина, а с цялостния и завършен вид на дома се заема архитект „ Борисов и Борисов архитекти”. Увеличават височината на постройката като издълбават неравния под и го подсилват. Вследствие на това се получава кухнята с къта за хранене.
Като резултат от денивелацията на двора единият вход е разположен на високото и от там през предверие се влиза в спалнята, а другият вход е разположен в ниското от където от дневната се излиза в двора. Добавените прозорци са със форма при която светлината прониква мистично в дома. Запазени са каменния зид, дървената конструкция и са пренаредени каменните тикли. Сградата е с безкомпромисна топлоизолация. Дневната е с неповторимия вид на опростени функционални хрумвания, които създават характерна атмосфера. Чугунената печка си партнира с внушителните каменни стени, като всеки по своему излъчва топлина. Коженият диван и масичката, която представлява старинно огледало кацнало върху струговани крачета, образуват къта за отмора.
Под нивото на спалнята е кухня и трапезария в комбинацията две в едно, но с достатъчно пространство за всеки от кътовете. Маса за четирима под прозореца е с перваз от дялан камък. Кухненските шкафове в поизбеляла дрешка /така модерни напоследък/ в стилово единство с тавана. Стълбище отвежда към емпорето, където е разположена спалнята и предверието с втория вход. Визуалната връзка между помещенията създава разширение и динамика в пространството. Носещите дървени греди с прецизно изтъканата паяжина по някои от тях предизвикват мила носталгична усмивка. Кривия пирон в гредата леко ръждясал напомня за къщата на село, където баба провесваше билките за сушене. Леглото – ефирна тръбна мебел с гардероб скрит зад бели завеси. Банята не се разминава от общата идея. И тук част от стените са измазани с екзотичната мазилка имитираща глина. Плотът за мивката е от дялано дърво кацнало на кръстачка, а стената зад огледалото е в колоритна цветова гама. Дворът е съобразен с района. Цветни туфи оформят пътеки и стълбища. Зелени поляни и плочници организират преходи. Камъни и чемшир създават своеобразна картина така близка до природата.
Самото село Костенковци носи в себе си магия, а домът на Атанас и Дима освен, че е продължил магическото излъчване на района го е подсилил. Това местенце където спокойствието те гали нежно, водата извира от чучура напявайки припеви, ухае на цъфнали дръвчета, и никак не му се иска на човек да каже
довиждане на стопаните и селцето
ИДЕИ
Гредите изпъкват още по-видимо, благодарение на мазилка, имитираща глина. Основата на къщата е от реден камък, който образува оградата и укрепва дворните нива.
Рамка от картина създава изискано решение за холната маса. Рамката и масичката на ТВ кътът са направени от шперплат и велпапе.
Внушението на недошлайфаната изработка на кухненския бокс, каменната стена и рамката на прозореца е превърната в основен стил на дизайна.
Състеронобелият цвят обединява и омекотява контрастите.
Гредите от някогашната селскостопанска постройка са запазени и много добре вписани в сегашното решение.
При направата на този дом, дневната и нощната зона са замислени, като част от единно и неделимо пространство.
