Род Eounymus (чашкодрян) включва около 170-180 вида праворастящи или влечащи, вечнозелени или с опадливи листа храсти, малки дръвчета или пълзящи джуджета. Листата са срещуположни (рядко редуващи се), яйцевидни. Цветовете, събрани в гроздовидни съцветия, зеленикаво-бели, невзрачни, без декоративна стойност се появяват през май-юни. Плодовете са много оригинални, красиви и представляват четири или петделни чашки, които при разпукването си откриват семената, обвити в много красива обвивка, наречена арилус. Той е различен на цвят при различните видове и варира от оранжев и червен до розов и лилав. Семената служат за храна на плодоядните птици, които смилат месестата им обвивка и ги разпиляват. Всички части на растенията са отровни за човека.
Чашкодряните виреят на всякаква градинска почва, включително и варовита, на слънце или полусянка. Пъстролистните и листопадните видове предпочитат слънце. Сухоустойчиви са, а голяма част от тях и студоустойчиви.
Тяхната родина е Азия, а в Европа са принесени и размножени през 19 век. Широко са разпространени още в Австралия, Северна Америка и Мадагаскар.
От сгъстения сок на всички видове се получава гутаперча, еластично вещество с тъмночервен до тъмножълт цвят, приличащо на каучука. Употребява се в стоматологията и техниката.
В миналото дървесината на чашкодряна е била използвана за изработване на вретена за предене, откъдето получава английското си название Spindle tree (spindle-вретено, tree-дърво).
От групата на вечнозелените видове у нас най-разпространен е японският чашкодрян. Той се среща често в дворовете и парковете, особено в Южна България. Много използван в озеленяването вид заради неопадливите си, широки, обратно яйцевидни, блестящи, тъмнозелени кожести листа. Може да се използва:
- като храст или малко дръвче с височина 1 – 3 м.;
- за засаждане в групи;
- за зелен фон пред който се разполагат цветни групи;
- за покриване на стени и огради;
- за вътрешно озеленяване;
- в зимната градина на балкона;
- за аранжировки;
- за изграждането на жив плет;
- като единично растение с определена форма – кълбовидна, трапецовидна и др.
В последните два случая, за да се запази формата, по време на вегетацията е необходимо по-често подстригване – поне 3-4 пъти. Пролетната му одежда с новите блестящи, лъскави, нежнозелени листа е много красива и свежа. Изключително декоративен е през зимата, когато се накичи с гроздове от плодове с ярко оранжеви лъскави семена, които чудесно контрастират с искрящия бял сняг.
Много колоритни са и неговите пъстролистни разновидности:
Eounymus japonica argenteo variegata –листата са прошарени с бели петна;
E.j. aureo variegata – с жълти петна;
При някои от новосъздадените сортове листата са с жълт център обрамчени в зелено, при други обратно – центърът е зелен, а кантът е жълт.
Към групата на вечнозелените видове спадат и почвопокривните сортове, E. radicans и E. nana.
Предпочитан сорт е Сребърната кралица. Листата му са кожести, матовозелени, със сребрист кант. Достига височина до около 90 см. и без да поляга е в състояние да покрие широки площи. Издържа на ниски температури – 20 – 230С.
Друга група внесени и интродуцирани почвопокривни сортове са Е. fortunei. При сорт Грациозен листата са също в бяло-зелена шарка, а в есенната окраска се прокрадват и розови нюанси. Той е по-нисък – около 25 см. Не е взискателен към почвата. Може да се засади на групи под дърветата или да се използва за обточване на бордюри.
Сорт Лунна сянка е с удължени тъмнозелени листа с жълти петна. Използва се за укрепване на наклонени терени, застрашени от ерозия. Ефектен е като ниска ограда или като бордюр за оформяне на пътеките.
От листопадните видове у нас са разпространени E. europaeus и E. verrucosus, декоративната стойност на които се дължи на по-едрите и обилни, ефектни розово-червени плодчета. Впечатляваща е сияещата есенна карминено-червена окраска на листата на E. europaeus и особено на сравнително новия сорт E. alatus. Може да се получи много красива композиция, ако растенията се засадят на фона на иглолистни видове.
Размножаването се извършва чрез семена, присаждане или резници. Най-лесен и удобен е третият метод. Безпроблемно се вкореняват връхни, 20-30 сантиметрови клонки, във вода или направо се полагат в открита леха в градината. Избира се влажно и сенчесто място, резниците се поставят под наклон, като 2/3 от дължината им остава под почвата. Това е най-добре да стане в края на август и през септември. Ако времето е топло, може и по-късно, но не и след замръзване на почвата.
Почвопокривните видове сами се вкореняват при допира им до почвата. Можете да им помогнете като направите отводи. При тях също се използва размножаване с резници.
