Колкото и да е малък дворът, с течение на времето, искаме или не искаме, в него ще се заселят поне няколко малки обитатели. Гъстите живи плетове и кухите пънове са желан дом за милите таралежи, а песъчливите припечни места и скалните кътове ще станат местообитание на гущерчета. Във влажните места с голяма вероятност ще се спотайват земноводни жаби, а почвата ще се преплете от тунелите на неуморните земни червеи. Майката Природа си знае работата, а ние само трябва да привикнем към компанията на тези новодомци. При всички случаи те ще ни бъдат повече полезни, което непременно ще компенсира малките им бели.
Таралежът открай време съжителства в близост до човека и освен забавно животинче е и много полезно.
В менюто му влизат редица градински неприятели-майски бръмбари и техните личинки, гъсеници, скакълци, голи и черупкови охлюви, попови прасета. Надежден унищожител е на полските мишки, които през есента имат навика да се заселват в градините, и е сигурен страж срещу пълзящи гадини. Полезен е и за моравата, понеже обича де си похапва гъбки, които нерядко се появяват в тревната площ. Всеки таралеж си маркира лична територия (около 500 кв.м.), която проверява ежедневно, ситнейки по обичайния си маршрут. Най-често се появява привечер, но когато огладнее е активен и през деня. Може да го окуражите да остане в градината, ако вечер му оставяте чинийка с малко ситно месо. Мит е това, което знаем от приказките, че се запасява с плодове, набождайки ги на бодлите си. През есента си търси защитено и топло место, където да спи зимен сън, а напролет да отгледа малките си.
Голяма е ползата за градината и от жабите, които често с неприязан наричаме „крастави”.
Денем те се крият в прохладата на опадала шума, гнили клони, земни пукнатини, купчинки компост, под камъни и даже под декоративни аксесоари, поставени за украса. Излизат да се хранят по здрач, като с ненасита хапват бръмбари, личинки, комари, водни кончета, мухи, голи охлюви. Сред деликатесите й са и дъждовните червеи, но тяхното възпроизводсво е голямо и баланса им бързо се възстановява. За разлика от зелените водни жаби са тихи, а крякането им може да се чуе само за няколко дни, през размножителният им период.
Живораждащите гущерчета (Lacerta vivipara)
Разпространени са из цялата ни територия. Бързо се адаптират към средата в градините, където за тях има много укрития. Хранят се с всевъзможни ходещи и летящи насекоми, червейчета, гъсеници, ларви. При това често разнообразяват менюто си с въшки, бълхи, акари и молци, щипалки и други, обитаващи короните на дърветата и храстите. Сред деликатесите им са щурците, скакалците и скокльовците, които в сушави години масово се намножават и нанасят непоправими вреди на растенията.
Няколко думи е редно да се кажат и за дъждовните червеи.
Те неспирно работят в почвата, превръщайки я в по-богата на хумус и органични вещества. Другите видове, които преработват компостните отпадъци и оборските торове, са не по-малко полезни. Та те ни дават чисти и богати на хранителни елементи естествени торове, които най-бързо се усвояват и са предпочитани от цветята, дърветата и храстите в градините ни.
