Лукът и празът спадат към голям ботанически род – ЛУКОВИ (Allium) Те имат много разновидности, стотици сортове, които се отглеждат по цял свят.Поради хранителните , здравните и вкусовите качества, лука праза и чесъна са зеленчукови култури с праистория, която датира от преди 5000 г. пр.н. ера: използвали са се в кухнята и народната медицина от египтяни, гърци, римляни и други народи. Днес световното годишно производство на лук надвишава 65 хил. тона!
В нашата страна лукът се консумира целогодишно, като най -популярните му форми кромит лука ( бял, червен, воден) и праза лесно се съхраняват през зимата, като не губят високите си вкусови и лечебни свойства. Хранителната ефективност на лука и праза се дължат преди всичко на специфичния химичен състав: ниска калоричност и наличие на въглехидрати, протеини и мазнини, високо съдържание на хранителни влакнини и на някои макро- и микроелементи ( калий, желязо, хром, цинк и др.), както и на различни витамини ( Таблица). Лукът, единствен в растителното царство, притежава неповторимата комбинация от три различни групи химични съединения – фруктани, флавоноиди и органосерни съединеия.
Фруктаните представляват полимери на фруктозата. Макар и в малко количество, съчетани заедно с другите две групи вещества, те проявяват силни пробиотични ефекти. Чрез фруктаните се променя чревната микрофлора, като се увеличават микроорганизмите с положително въздействие и се понижава токсичната активност на други. Съвременни научни изследвания показват, че пробиотиците не само подобряват храносмилането, но и засилват имунната система, редуцират риска от някои карценоми, подтискат тумори, подпомагат биосинтезата на редица витамини и усвояването (абсорбцията) на калция, магнезия и др.
Флавоноидите са едни от най- разпространени секундерни (вторични) вещества в растенията. Значението на полифенолите, към които принадлежат флавоноидите, за здравето на човека и намаляването на риска от много съвременни болести е толкова голям, че те са обявени за вещества с витаминно действие ( витамин P, от рermiability= проницаемост). Някои изследователи и сега ги наричат „биофлавоноиди”, поради голямото им разнообразие и важната им функция в човешкия организъм. Днес се знае, че полифенолите които приемаме с храната изпълняват важни антиоксидантни функции в човешкия организъм. В клетките, при метаболизма на веществата, се образуват свободни кислородни и азотни радикали които като силни окислители повреждат много биологични важни молекули и причиняват редица заболявания. В лукът се съдържат различни флавоноиди но най важни и добре проучени са кверцитина, кемферола и антоцианите, на които се дължи оцветяването на червената му форма. Всички тези вещества са мощни антиоксиданти и обезвреждат свободните радикали. Освен това ,кверцитина може да свързва и отстранява вредното действие на елементи, като желязото и медта, които влизат във вторични процеси, увеличавайки количеството на свободните радикали. Затова кверцитина в лука, екстракти от лук и хранителни добавки се предписват за различни заболявания.
Сяросъдържащите органични съединения са най-важните и най характерните за лука. Служат като „химично оръжие” на самото растение от различни неприятели. Щом някой го нарани, специфични ензими трансформират серните съединения в други, много по-активни „бойци”, някои от които са летливи, предизвиквайки дразнене, специфичен мирис и образуване на сълзи в очите (лакриматори).
Тези вещества и днес са предмет на усилени научни изследвания и особено на тяхното антиоксидантно действие. Много учени допускат, че здравните качества на лука са свързани с другите две групи вещества фруктаните и флавоноидите, и както се казва в науката , те действуват синергидно т.е. ефекта от комбинираното им действие е по-силно, отколкото на всяко от тях поотделно. Всички нови изследвания само потвърждават многовековния опит на народната медицина и допълват схващанията на съвременната диетология, че включването на лука в храненето на човека допринася за:
- намаляване рисковете от канцерогенни заболявания ( стомах, дебело черво и др).
2.подтиска развитието на туморни клетки
3.намалява риска от сърдечно съдови заболявания, като инхибира окислението на лошия холестерол, пречи на слепването на кръвните плаки и образуване на съсиреци.
4.засилва имунната система и намалява рисковите от развитието на вредни патогени в хранителния тракт на човека.
5.подпомага развитието на полезната микрофлора (пробиотик), с което се допринася за биосинтезата на много витамини и резорбцията (усвояването) на много хранителни вещества( калций, магнезий и др.)
6.инхибира окислителните ензими циклоксигеназа и липоксигеназа, които са причина за образуване на клетъчни хормони, участвуващи във възпалителни процеси… И още, и още.., и ако прибави и това, че от лука се получават и използват различни екстракти и продукти в козметиката може да се каже, че въпреки че ни разплаква, лука е вкусен, хранителен и здравословен!
Химически състав на лука (100 г маса) | |||
Вещество | Количество | Вещество | Количество |
Енергия | 40 ккал | Желязо | 0,21 мг |
Вода | 98,1 | Цинк | 0,17 мг |
Протеин | 1,1 | Хром | 24,8 мкг |
Общи въглехидрати | 9,34 | Манган | 0,22 мг |
Захари | 4,24 | Молибден | 8 мкг |
Хр. влакнини | 1,7 | Мед | 0,2 мг |
Мазнини | 0,1 | Витамин В1 | 0,046 мг |
Наситени м. к-ни | 0.042 | В2 | 0,027 мг |
Мононен. м. к-ни | 0.013 | В3 | 0,116 мг |
Полинен. м. к-ни | 0,017 | В6 | 0,12 мг |
Калций | 23 мг | В9 | 12 мкг |
Магнезий | 0,129 мг | К | 0,49 мкг |
Калий | 146мг | С | 12 мг |
Фосфор | 29 мг | Фруктани | 12 -290 мг |
Флавоноиди | 25 -420 мг | ||
S- съединения | 2-12 мг |