ЛУК И ПРАЗ – ХРАНИ С МОЩНИ АНТИОКСИДАНТИ

    Лукът и празът спадат към голям ботанически род – ЛУКОВИ (Allium) Те имат много разновидности, стотици сортове, които се отглеждат по цял свят.Поради хранителните , здравните и  вкусовите качества, лука праза и чесъна са зеленчукови култури с праистория, която датира от преди 5000 г. пр.н. ера:  използвали са се в кухнята и народната медицина от египтяни, гърци, римляни и други народи. Днес световното годишно производство на лук надвишава 65 хил. тона!

В нашата страна лукът се консумира целогодишно, като най -популярните му форми   кромит лука ( бял, червен, воден) и  праза лесно се съхраняват през зимата, като не губят  високите си вкусови и лечебни свойства. Хранителната ефективност на лука и праза се дължат преди всичко на специфичния химичен състав: ниска калоричност и наличие  на въглехидрати, протеини и мазнини, високо съдържание на хранителни влакнини и на някои макро- и микроелементи ( калий, желязо, хром, цинк и др.), както и на различни витамини ( Таблица). Лукът, единствен в растителното царство, притежава неповторимата комбинация от  три различни групи химични съединения – фруктани, флавоноиди и органосерни съединеия.

Фруктаните  представляват полимери на фруктозата. Макар и в малко количество, съчетани заедно с другите две групи вещества, те проявяват силни пробиотични ефекти. Чрез фруктаните се  променя чревната микрофлора, като се увеличават  микроорганизмите с положително въздействие и се понижава токсичната активност на други. Съвременни научни изследвания показват, че пробиотиците не само подобряват храносмилането, но и засилват имунната система, редуцират риска от някои карценоми, подтискат тумори, подпомагат биосинтезата на редица витамини и усвояването (абсорбцията) на калция, магнезия и др.

 Флавоноидите са едни от най- разпространени секундерни (вторични) вещества в растенията. Значението на полифенолите,  към които принадлежат флавоноидите, за здравето на човека и намаляването на риска от много съвременни болести е толкова голям, че те са обявени за вещества с витаминно действие ( витамин P, от рermiability= проницаемост). Някои изследователи и сега ги наричат „биофлавоноиди”, поради голямото им разнообразие и важната им функция в човешкия организъм. Днес  се знае,  че полифенолите  които приемаме с храната изпълняват  важни антиоксидантни функции в човешкия организъм. В клетките, при метаболизма на веществата,  се образуват свободни кислородни и азотни радикали които като силни окислители повреждат много биологични важни молекули и причиняват редица заболявания. В лукът се съдържат различни флавоноиди но най важни и добре проучени са кверцитина, кемферола и антоцианите, на които се дължи оцветяването на червената му форма. Всички тези вещества са мощни антиоксиданти и обезвреждат свободните радикали. Освен това ,кверцитина  може да свързва и отстранява вредното действие на елементи, като желязото и медта, които влизат във вторични процеси, увеличавайки количеството на свободните радикали. Затова кверцитина в лука, екстракти от лук и хранителни добавки се предписват  за различни заболявания.

 Сяросъдържащите органични съединения са най-важните и най характерните за лука. Служат като „химично оръжие” на самото растение от различни неприятели. Щом някой го нарани, специфични ензими трансформират серните съединения в други, много по-активни „бойци”, някои от които са летливи,  предизвиквайки дразнене, специфичен мирис  и образуване на сълзи в очите (лакриматори).

Тези вещества и днес са предмет на усилени научни изследвания и особено на тяхното антиоксидантно действие. Много учени допускат, че здравните качества на лука  са свързани с другите две групи вещества фруктаните и флавоноидите, и както се казва в науката , те действуват синергидно т.е. ефекта от комбинираното им действие е по-силно, отколкото на всяко от тях поотделно. Всички нови изследвания само потвърждават многовековния опит на народната медицина и допълват схващанията на съвременната диетология, че включването на лука в храненето на човека допринася за:

1. намаляване рисковете от канцерогенни заболявания ( стомах, дебело черво и др).

2.подтиска развитието на туморни клетки

3.намалява риска от сърдечно съдови заболявания, като инхибира окислението на лошия холестерол, пречи на слепването на кръвните плаки и образуване на съсиреци.

4.засилва имунната система и намалява рисковите от развитието на вредни патогени в хранителния тракт на човека.

5.подпомага развитието  на полезната микрофлора (пробиотик), с което се допринася за биосинтезата  на много витамини и резорбцията (усвояването) на много хранителни вещества( калций, магнезий и др.)

6.инхибира окислителните ензими циклоксигеназа и липоксигеназа, които са причина за образуване на клетъчни хормони, участвуващи във възпалителни процеси… И още, и още.., и ако прибави и това, че от лука се получават и използват различни екстракти и продукти в козметиката може да се каже,  че въпреки че  ни разплаква,  лука е  вкусен, хранителен и здравословен!