Ножиците за резитба на дървета и храсти трябва да режат добре, да са остри – да правят точни срезове, а не да оставят след себе си намачкана дървесина и груби, деформирани отрези. Раните от подобни лоши отрези заздравяват много трудно, растението губи много сили за възстановяване, а през самите рани лесно прониква инфекция. Да се икономисва при покупката на ножици за резитба е необосновано – малката икономия може да доведе до големи неприятности. При голям обем работа си заслужава да се закупи максимално удобна за ръцете ножица, с висока износоустойчивост на ножовете, лека и издръжлива.

А. с дъгообразни ножове;
Б. с прави ножове
1. ръкохватка;
2. рамо;
3. пета (упор)
4. дъгообразен контранож;
5. дъгообразен нож;
6. ос (шарнир);
7. прав контранож;
8. прав нож.
За пръв път градинската ножица е използвана във Франция през 1815 г. при лозите. По-късно за нуждите на градинарството е създадена и видоизменена форма на лозарската ножица наречена храсторез или лостова ножица (с удължени дръжки). Известно е, че принципа на лоста и при ножиците действа безотказно: колкото е по-дебело клончето, което трябва да отрежем, толкова по дълги трябва да бъдат дръжките, като пропорционално се усилват и ножовете. Изискването е при рязане да се прилага сила не повече от 15-20 кг., колкото е силата на един средно развит човек.
Градинската ножица се състои от работен и опорен нож (контранож), свързани към лостове, които в края си завършват с ръкохватки. Подвижността на двата ножа се осъществява чрез ос.
Според вида на ножовете биват с дъгообразни ножове и с прави ножове. И при двата вида единият нож е с остър ъгъл на заточване (15 до 25 градуса), а другият нож служи за подпора (контранож) и ъгълът му на заточване е 85-90 градуса. Затова при рязане вторият нож почти не прониква в дървесината, а само подпира обратната страна на среза, като при това силово въздействие се получава частично смачкване на дървесината.

Дъгообразната форма на режещото острие позволява да се правят гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия. Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на клонката, защото тогава раната е най-малка.
Градинските ножици с прави ножове са предназначени за срязване на клонки с по-голям диаметър и за сухи пръчки и клонки. При тях контраножа обикновено има оребрена повърхност с голяма площ и канал в средата, в който прониква ножа при максимално затворено положение.
Благодарение на голямото усилие, което възниква, при такъв вид срязване и по-широкото отваряне на ножовете един спрямо друг инструмента се справя отлично при стари, сухи и доста дебели пръчки и клонки, достигащи до 45-50 мм. в диаметър. При жива дървесина, обаче, такава ножица нанася по-големи поражения но лозите и на дърветата, прави по-големи рани, мачка повече и затова се препоръчва да се работи с другия тип ножица – с дъгообразни ножове.
Главното за всяка ножица е здравината и остротата на ножовете. Тя зависи от марката на стоманата, от която са направени. Хромираните и никелираните повърхности лесно се почистват от замърсяванията, но ножовете от еднороден материал са с по-дълъг живот и по-рядко имат нужда от заточване. Като правило ножовете се правят от въглеродна или неръждаема стомана. Между ножовете не трябва да има хлабина, за да се извършва чисто срязване, а не дъвчене.

Заточването след покупката трябва да се прави много внимателно, за да не повредим инструмента на момента и завинаги. По време на работа заточването можем да го извършваме и ние, като може да се прилагат два начина – без разглобяване на инструмента и с разглобяване.
Обикновено се използва фина пила, с която трием кръгообразно по наклонената част на острието под ъгъл 20-23 градуса, а след нея се използва инструмент за полиране на острието. Правата част на острието се притрива съвсем леко, колкото да се обере т.н. „обърнат метал” по повърхността на острието за възстановяване на вътрешната фаска. Може да се използва и специален инструмент.

Друга разновидност на лостовите ножици са тези със зъбен сектор. При такъв тип ножици зъбната предавка увеличава усилието от ръцете към ножовете с около 35-40 %. Това от своя страна води до намаляването на дължината на дръжките (например от 90 cm на 50 cm) и общото тегло на инструмента – при някои от моделите се стига до 600-700 грама тегло, което си е направо постижение при такъв мощен и издръжлив инструмент. За леката и здрава конструкция допринасят и рамената с ръкохватките – те се изработват от лек и здрав материал (фибростъкло или уякчен алуминий). С тези ножици спокойно могат да се срязват клонки с дебелина 45-50 mm.
Предлагат се и ножици с допълнителен лостов механизъм, който има същото предназначение, както зъбния сектор – да умножава няколкократно приложената сила от градинаря върху ръкохватките и по такъв начин да се срязват без особено усилие и клонки с по-голям диаметър. При този тип срязване може да се обработват дори клонки с диаметър до 65-70 мм. Конструкцията им е уякчена, рамената са по-дълги и по здрави. Недостатък е, че теглото се увеличава и става по-неудобни за работа, особено при продължителна употреба.

А. C дъгообразни ножове.
Б. С прави ножове.