Лобелията (Lobelia inflata) е светлолюбиво и топлолюбиво цвете. Семената се засяват в парник в края на февруари – началото на март, а един от видовете лобелия, чиято родина е Мексико, се засява още през януари. Най-красивият сорт от този вид е “Виктория” (достига височина 70 см, цветчетата й са яркочервени).
Обикновено цветовете на лобелията са дребни, изрязани, с неправилна форма, най-често са гълъбови и сини, срещат се също бели или червено-виолетови. Вирее по-добре на осветени от слънцето места с лека градинска пръст, достатъчно и редовно овлажнявана. Цветарите я ценят заради продължителността и обилността на цъфтежа й – през целия вегетационен сезон. При подстригването на храстовидните видове лобелия те бързо израстват и цъфтят отново чак до първите студове. Използва се най-вече за оформяне на красиви сини бордюри, цветни петна пред хотели, градини, балкони и др.
В медицината се прилага при астма, коклюш, мускулен спазъм, навяхвания. Някога лобелията е била любимо лекарство на северноамериканските индианци, а по-късно билкарите я използват като релаксиращо средство при болка, причинена от спазъм. Много е полезна при астма и бронхит, тъй като притежава свойства и на експекторанс. Един от главните алкалоиди – лобелин, стимулира дихателната система, а изолобининът е дихателен релаксант. Северноамериканските индианци я пушат вместо тютюн, но понастоящем се използват понякога за намаляване на никотиновия глад при отказване от тютюнопушене. Пластири и мехлеми, съдържащи лобелия, се използват при навяхвания, мускулни спазми и натъртвания. Добро въздействие има при ухапване от насекоми, сърбежи по тялото, причинени от отравяне и гъбички (трихофития).
Синята лобелия (L. syphilitica) намира приложение в хомеопатията за лечение на диария.
