Леглата за зеленчуци са широко използвани в много страни, като те не са продукт на определена градинарска култура, а на общия стремеж към подреденост и удобство. Този начин на отглеждане на зеленчуци все още е слабо застъпен в нашите градини, но той ще става все по-популярен и у нас, поради многобройните си положителни страни и на практика пълната липса на конкурентни варианти. За разлика от класическата зеленчукова леха, леглата са много по-прегледни, удобни за достъп и работа. Освен всичко останало, докато класическите варианти за отглеждане на зеленчуци в двора в някаква степан са в естетическо противоречие с оформената с декоративни растения част от градината, то леглата могат да се превърнат в интересен акцент към нея.
Ефектът на леглата за отглеждане на зеленчуци се дължи преди всичко на това, че те физически разпределят площта за отглеждане на зеленчуци, като това разпределение може да бъде свързано с изграждане на сложно структурирано, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение пространство. Леглата за зеленчуци могат да бъдат подредени по възможно най-правилния начин, като успоредни лехи, разделени с пътеки, осигуряващи достъп или да бъдат оформени като сложни аранжировки от геометрични площи на различни нива, които са така разположени, че освен красиви да бъдат и лесни за обслужване. Освен различни варианти за оформление на пространството със зеленчукови легла и самите легла могат да бъдат доста разнообразни. Макар най-често да се използват издигнатите легла, ограничени от дървени дъски или иззидани от тухли, при които субстратът е в контакт с почвата, не рядко се използват и вариантите, при които цялото леглото е издигнато над терена или лежи върху него, но субстрата, който съдържа е изолиран от почвата на градината. Вторият вариант трябва да се предпочита в случаите, когато има обективни причини, непозволяващи отглеждането на растенията в почвата ( например заразеност с болести и неприятели, които налагат в тази почва да не се отглеждат зеленчуци от определени ботанически семейства в продължение на години (най-често такива проблеми има при културите от семейство картофови: картофи, домати, пипер, патладжан, физалис, пепино и др., които страдат от много общи болести), както и експанзията на някой почвени неприятели като: неметоди, бели червеи, телени червеи и др.). Във изолираните зеленчуковите легла субстратът може да се избере, така че да отговаря възможно най-пълно на еко изискванията на отглежданата култура. Субстратът в тези легла се сменя бързо при поява на проблем, както и ако желаем да реализираме монокултура (отглеждане на една и съща култура в продължение на повече от една година в едно и също легло).
От агротехническа гледна точка леглата за отглеждане на зеленчукови култури имат редица предимства. Те са издигнати над почвената повърхност, което позволява по-бързото затопляне на почвата през пролетта и поддържането на по-висока температура през лятото, което стимулира развитието на пролетните зеленчуци: спанак, салати, моркови, рано зеле, лук за зелено, репички и др., а също е много важно за по-доброто развитие на някои култури като бамя, патладжан и краставици. От друга страна, зеленчуковите легла се нуждаят от повече влага през лятото, поради увеличената й загуба в следствие на по-високата температура на почвата и ограничения обем на субстрата, който може сравнително бързо да изсъхне напълно, като дори сравнително сухоустойчиви култури могат да пострадат. При зеленчуковите легла, които не са изолирани от почвата на градината, корените на растенията могат да проникнат много по-дълбоко и проблема с поливането не стои толкова остро. Въпреки това трябва да се извършват чести поливки, за да можем да стимулираме растенията да образуват най-много корени във повърхностния слой на субстрата, който е най-богат на хранителни вещества.
Основните практически изисквания към зеленчуковите легла са свързани с достъпността им. При проектиране и изграждане на леглата трябва да се водим от правилото всяка точка на зеленчуковата леха да е на разстояние от най-близката алея или пътека по-малко от средно дълга протегната човешка ръка. Така че при засаждане, плевене, поливане и прибиране на реколтата да имаме достъпност до площта и растенията в нея.
Проектирането и изграждането на зеленчуковите легла трябва да започне през зимата и да приключи до пролетта. Продължителното изграждане особено извън зимният сезон ще ангажира площите без на практика в тях да може да се отглежда каквото и да е. Изборът на форма и конфигурация на зеленчуковата леха зависят изцяло от конкретния дизайн на градината, от възможностите ни да отделим средства и време за тяхното изграждане и от личните ни предпочитания. Най-често се използват зеленчукови легла тип повдигната леха, с широки пътеки за достъп между тях. Пътеките за достъп до зеленчуковите легла трябва да са с ширина, кратна на използваната в двора косачка, така че тревата да се поддържа лесно, а при по-тесни алеи, те трябва да се покрият с някаква настилка (най-често използвани са чакъла и трошения камък) по-високите и сложни като конфигурация легла са подходящи при градини с достатъчно пространство, в които тези сложни площи могат да се превърнат в съществен елемент от декоративното оформление.
Изграждането на леглата най-често се осъществява с дървени елементи, които се сглобяват по-възможно най-простия начин. Макар не така често, могат да се видят и зеленчукови легла, изградени от тухли и дори ограничени от невисоки каменни стени. Изборът на материал често се обуславя от доминиращите в градината материали, както и от наличието на такива. Например леглата ограничени с ниски тухлени стени са по-скъпи от тези ограничени с дървени прегради, но не и в случай, че разполагаме с тухли, които няма за какво друго да използваме.
Зеленчуковите легла са своеобразна инвестиция в зеленчуковия сектор, която със времето ще се отплати. Те ще направят зеленчуковия сектор по-красив и прегледен, ще опростят и улеснят поддържането му като по този начин ще намалят времето, което трябва да прекарате в грижа за него.
