Толкова много спомени нахлуха в главите ни … и всички те бяха красиви. Колко му трябва на човек? … Един истински и сътворен от него дом, но дом с деца и със смях!
Къщата е построена на хълм с невероятен изглед. Насреща е планината, селото, църквата, която въздейства с красивото си осветление и нощем.
Нашата домакиня в с.Хвойна се оказа една лъчезарна и гостоприемна „градска” жена, която преди няколко години решава да си създаде място в сърцето на Родопите, което да е като пристан за семейството и. Тя и съпругът и имат бизнес, който ги ангажира понякога повече от 24 часа в денонощието.
В двора, който е терасовидно изграден, Виолина заварва една полуразрушена жилищна сграда и една плевня, които възстановява.
Имат две вече пораснали деца, всяко от които е поело своя път в живота. И тъй като животът започва, когато децата напуснат дома на родителите си, Виолина решава, че сега е времето да се изяви като дизайнер и да създаде мечтаното от нея място за отдих, където могат да се събират с приятели, да чакат децата си за празниците и да се чувстват сред природата, такава каквато я копнеят в забързаните си делници – спокойна, красива и непрекъснато изненадваща с хармонията си.
Къщата има сутеренен етаж, който е на нивото на земята и с вътрешна стълба се стига до горния кат. На този етаж се влиза през стабилна дървена врата, която отвежда направо в едно голямо помещение на две нива, обособени от две стъпала.
През 2006 година купува една почти съборена къща в с.Хвойна,чийто градеж е от 1912 година. Знае от съседите и по-старите хора от селото, че е принадлежала на Килимовия род. Имало е времена, когато от този род са били и кметовете на селото. В дома са живели будни хора, а съселяните им ги помнят с добро. Тъй като Виолина разбира, че тази нишка на времето не бива да се губи, тя полага максимални усилия да съхрани всичко от покъщнината, което може да донесе усещането за отминалото време и за отишлите си стопани.
В едната част, по-високата, е оформен кът, в който семейството може да почива, да посреща гости, да гледа телевизия, да пие кафе или вино, да почива на хлад в топлите дни, да се грее на камината в студените и всичко това сред един невероятен уют, създаден от ръцете на новата стопанка.
Когато започнали да изнасят покъщнината, Виолина отделила всичко, което решила, че е ценно. Съседите се подсмихвали и накрая попитали: „За какво са ти тези боклуци? Ти изхвърли по-хубави неща, а остави вехториите!” Но през очите на новата стопанка снимката на Костадин Килимов, обрамчена със стара рамка, била ценност и тя вижда бъдещото и място в новия си дом. Ценност били и две от общо трите сега в къщата чугунени старинни печки. Някои вещи от бита на старите собственици – гърнета, бакъри, сандъци, стомни също са част от интериора на къщата.
Диваните, където човек може да е отпусне, са застлани с ръчно тъкани, греещи от цветове постелки. За удобството помагат многобройни възглавнички, голяма част от които са „лично производство” на домакинята.
Поначало в целия дом всички дървени части са били боядисани с блажна боя. Виолина решава, че красотата на дървото трябва да се възстанови и сега както всички вътрешни врати, така и прозорците и подовете са приели първоначалния си вид. Топлотата на дървото подсилва уюта в дома и го прави още по-автентичен. Автентичен е и каменният етаж. Някои от стените са оставени нарочно на каменна зидария и това придава допълнително очарование на помещението.
Някои от стените са оставени нарочно на каменна зидария и това придава допълнително очарование на помещението
Стените, на които са прозорците и гледат към селото, са от чит /преплетени пръчки, замазани с пръст/. Те и така са оставени, като само са подсилени и боядисани в бяло. От съседите Виолина разбира, че това съчетание на каменни стени и стени от чит е идеалното за местният климат. От векове то дава възможност къщите да са защитени от северната и западната страни и да приемат топлината от южната и източната. Виолина се е вслушала в съветите на местните хора и относно покривната конструкция.
Камината, която е направена така, че само половин час, след като е запалена, започва да отоплява къщата и след три-четири часа цялата къща е с равномерна температура, също подканя да се отпуснеш и да се наслаждаваш на спокойствието.
Тя е възстановила покрива, като го е покрила с тикли, под които е положена хидро- и топлоизолация. Така, следвайки съветите на старите строители, новите стопани се радват на една хигиенична къща без влага, мухъл, конденз и другите неудобства на собствениците на нови жилища.
Този кът е отделен от с миндери и две дървени колони. На ниското ниво е разположена висока маса за хранене, която побира доста хора. Обикновено и домакините, и гостите предпочитат да се хранят на двора, където има също голяма маса и прекрасна гледка. Но в късните и студени вечери къщата събира в себе си гладниците, които стопанката гощава с домашна храна.
Виолина има много точно око за това къде може да постави в близост вещи от различни епохи и то така, че всяка една да допълва другата и да не си пречат и да се доминират.
Радостта и гордостта на Виолина се поддържа от това, че всичко е направено лично от нея и съпруга и.
Кухнята, която домакинята е обособила в килера, който също е на първото ниво, смесва стилове, но е завладяващо кокетна. Тук най-много проличават пластовете на времето, в които тази къща е кипял живот. Всяка дребна вещ напомня за времето си и търси връзката с пространството, за да влезе в хармония с останалите вещи.
Съчетанието на модерни и стари шкафове е постигнато с изключително умение и това съжителство не дразни. За Виолина е било предизвикателство да съчетае на пръв поглед много различни и разностилни предмети, но се е получило.
Оргиналният прозорец е място за съвременни съдове, а над тях висят от тавана стари тигани, картофени преси, черпаци, донесени от къщата на бабата на съпруга и, или намерени из антикварните магазинчета.
Има съдове за подправки, каквито ги помним от детството си – за сол, пипер, ориз и т.н. Има и сега закупени модерни прибори, които не стоят никак зле до старите.
На второто ниво се открива едно просторно и в същото време интимно пространство. Това усещане е много особено, тъй като през него се минава, за да се влезе в двете спални и в банята, която е направена в гардероб, поръчан специално за мястото.
Срещу гардероба с банята, домакинята е създала свой работен бизнес кът. На една малка масичка /от стара шевна машина/ тя е поставила лаптопа си, настолна лампа, тъй като помещението не е много осветено от единствения прозорец, и всичко, което благодарение на интернет по всяко време може да я отведе в офиса и в големия град. Като приятно и необходимо допълнение са двете кресла, които създават класическа изисканост в атмосферата на работния кът.
За почивката семейството разчита на двете спални. И двете гледат с прозорците си към юга и към църквата. За да придаде усещане за изминалото време в тези помещения, Виолина успява да намери стари табли за легла, произведени в една от първите български фабрики за спални и легла – „Креватна фабрика гр. Русе”. Този надпис стои на всичките табли в спалните помещения и тези табли са от 1930 година.
Към таблите са добавени съвременни меки и удобни матраци и са се получили великолепни легла, а за съпружеската стая и спалня. Матраците мога да се вдигат и под тях се откриват пространства, които са така нужни за всяко домакинство при идването на новия сезон. Там могат да се приберат вече непотребните одеяла, дебели дрехи и други вещи и да се извадят отново, когато стане нужно. Всички легла са покрити с ръчно изработени покривки, декорирани с бродерии и бродирани възглавници. По-голямата част от тях самата домакиня е направила и са плод на нейната фантазия и сръчност. Наистина тя е проявила не само твърдост при ръководенето на строежа, но и безкрайна женска интуиция за уют.
Освен съпружеската спалня има и втора спалня, която сега е обзаведена като моминска стая за дъщерята на семейството. Цялата е в бяло и розово.
Влезеш ли един път в тази стая, ти се иска да полегнеш в голямото легло и да се предадеш на сладки сънища. Това е единствената стая, в която още стоят куките на тавана, на които са били връзвани люлките на бебетата, родени в тази къща. Виолина се надява, че ще има възможност още да се ползват по предназначение.
Покривки, възглавнички и салфетки, ръчно бродирани, създават усещане за дом и то такова, каквото го имаме от детството си, когато знаехме, че мама е направила всичко с ръцете си, за да ни е приятно, да ни е топло, меко и да сме нахранени. Това усещане нашите деца вече го нямат. Супермаркетите все повече заместват майките. Но в къщата на Виолина изживяваш точно тези детски сладки спомени за дом и сигурност, създадени от това, че някой се е погрижил точно за теб.
Навсякъде греят багрите на пъстрите черги и килимчета, които Виолина или е намирала от съседите си или е търсела по антикварни магазинчета или сама е създавала. Прави впечатление, че именно използването на текстила във всичките му варианти, които издават ръчния труд е едно от нещата, които правят дома неповторим и внасят усещане за невероятно спокойствие.
Когато семейството има гости, те се настаняват в плевнята, която е на няколко метра от къщата и която е превърната в романтична и запомняща се гостна.
Тук фантазията на домакинята се е развихрила напълно, защото самото помещение е голямо и не е ограничено от преграждащи стени. Гостът влиза в една слънчева и ведра стая, с големи прозорци, гледащи към селото, църквата и планината,т.е. към слънцето. Отново е следвана традицията в строителството от този край. Стените към топлите посоки са чит, а останалите – камък. А огромното легло е направено по „ноу-хау”-то на Виолина
Влезлият в гостната остава като закован, тъй като се изправя пред най-интересната вещ в този дом – огромна чугунена печка, която е истинска антикварна ценност. Такива печки има само три в България. Стопаните са я получили като подарък от техни приятели, когато освещавали новия си дом.
Приятелите им далновидно предвидили, че именно тук и е мястото на тази „гореща царица”. Тя наистина стои достолепно като царица в гостната. Да не говорим, че наистина е от царски вид, защото едната от общо трите печки от същия вид е била собственост на Цар Борис и е била монтирана в двореца „Враня”. Втората печка е била от реквизита на Филмово студио „Бояна”, а третата е подаръкът на нашата домакиня. Има едно умалено копие на този вид с размери 40Х50 см и се намира в един ресторант. Печката е голяма, тежка, ръчно изработена и красива. В очите на съвременния човек стои като пришълец от друга епоха и предизвиква респекта му. За да я монтират в плевнята се е наложило да се укрепи пода на плевнята с допълнителни греди, за да не пропадне под нейната тежест. Тя е била разглобена, като Виолина подробно е записала как следва да се сглоби отново при пристигането и в бившата плевня. Сглобяването не се оказало лесна и бърза работа, но за стопаните било истинско предизвикателство новата гостенка да бъде „обслужена докрай”, т.е. да се доведе до вид, който позволява да раздава топлината си на гостите.
Първото запалване било истински празник за семейството. Виолина споделя, че те още продължават да се обучават в запалването на огън в тази знатна „гостенка”, защото не било лесна работа. Но удоволствието от топлината, която тя твори …. било божествено и си струвало целия труд по демонтирането, превозването, пренасянето и сглобяването и.
