Домът на етнолога Красимира Кръстанова и скулптора Свилен Костадинов е уютният, спокоен остров на тяхното семейство и любимо място на многото им приятели. В него те съхраняват скъпи спомени за родовете си и творят с мисъл за бъдещето.
Двадесетина каменни стъпала и пътека, застлана с плочи водят към закътания вътрешен двор на къщата.
„Къщата е 200 – годишна – разказва Красимира През 50-те години е ремонтирана полуразрушената сграда, като са запазени някои от здравите конструктивни елементи. През годините, които следват, вътрешното пространство е преустройвано многократно, за да стане удобно за обитаване – направихме санитарни помещения, вътрешна стълба, изолация и т.н. Във всекидневната, където работим заедно, Свилен постави двата единствено запазени стари елемента от къщата – една колона и фриз, които открих. Това е паметта на дома ни, нашата връзка с миналото. Те не стоят като музейна ценност, а са вплетени в нашия всекидневен живот – аз поставям на нея букетче лавандула от нашата градинка или зелена клонка.
На двора отглеждаме калина – растение с вечнозелени листа и красиви червени плодчета. Предпочитаме да използваме от нейните клонки за украса, вместо да купуваме отсечена от гората елха. Имаме смокиново дърво, маслина – все дървета, които са стари колкото света. Дворът ни е малък, но много приятен. Свилен казва, че го претрупвам с цветя. Всеки път, когато искам да засадя ново растение, той се учудва къде ще намеря място да го бодна. Свилен направи една здрава дървена маса на двора, за посрещане на приятели или за спокойни летни вечери – друго си е да изпиеш сутришното си кафе или едно вечерно питие на простор и цветна гледка.
Къщата ни не се вижда от улицата, тя е приятно закътано място в центъра на града, но далеч от градския шум и суета. До нея водят двадесетина каменни стъпала и пътека, застлана с плочи (навремето се използваше думата плочник). От едната страна са израстнали чемшири, които посади моята майка. Те са вече около 40 годишни. Имаме асми, които пазят сянка и дават грозде, даже и киви. Когато се прибираме, ни посреща Шаро, който винаги ни се радва и показва своите чувства с радостно скимтене и въртене на опашка. Той е и нашият „звънец”, и ни съобщава ако идват други хора – по неговия лай разбираме дали са близки, познати или непознати. Ние сме неговите домашни любимци и той обича да си общува с нас.
Красивият дървен шкаф с инкрустирани картини всъщност е стара китайска шевна машина, която работи и сега съвършено.
Домът ни не е голям, но много удобен. За устройството му и двамата предпочитаме дървото, което придава уют. Едната стая е моят кабинет и нашата спалня. Там са книгите, които са купувани от баща ми, а след това и от нас. Имаме много албуми и каталози, които винаги, когато имаме време, разглеждаме с удоволствие. Всекидневната е мястото, където работим, посрещаме гости, кроим планове. А горе е „ателието за мислене” на Свилен. Там се раждат неговите идеи. Това място е заредено с положителни творчески енергии. Преди то беше ателие на майка ми – Стойна Кръстанова, която е майстор на художествените занаяти – там бяха становете и разноцветните прежди, от които тя сътворяваше чудеса.
Всекидневната е любимо място на семейството за отмора и разговори с приятели.
Вътрешната дървена стълба е връзката между етажите.
Нашите две професии се преплитат по чуден начин – Свилен е скулптор, а аз – етнолог. Той твори за бъдещето, а аз търся как миналото присъства в днешния ден. През годините сме изградили сходни вкусове и ценим всяко нещо, което е изработено с мисъл и чувство от човешка ръка. В дома ни има място за различни по стил предмети, всеки от които ни предава някакво послание: тъканите от мама, писания сандък на баба Станка, графиките и картините, подарени ни от наши приятели, неговите скулптури. Всички те присъстват в нашия живот. Ние харесваме простите неща – уханието на опечен хляб, хубава музика, добра книга, празниците с близки приятели, нашата работа.”