Навсякъде по света, консуматорите все по – добре осъзнават значението на биологичната стойност, ползата и безопасността на храните и техния химичен състав за здравето на човека. В много страни в Европа, Америка, Канада и др. се забранява използването на някои синтетични багрила ( бои ) и се насърчава използването на природни пигменти за оцветяване на храни, сладкиши, безалкохолни напитки. Един съвременен източник за получаване на природни оцветители с антиоксидантно действие са плодовете на къпината.
В нашата страна се срещат около 50 вида, които растат както в хълмисти и предпланински, така и в равнинни неплодородни местности. В България, като овощен вид, къпината се отглежда от началото на ХХ век от любители овощари. Сега в доста градини могат да се видят едроплодните, безбодилисти сортове, като Торнфрий, Самустен, Блек Сътин и др. Днес, Америка и много западно европейски страни отглеждат къпината при промишлени условия – за получаване на сокове, сиропи, конфитюри, плодови вина, като суровина за багрила и фармацевтични препарати и др.
Поради добрата репутация, къпината се използва според традиционни рецепти в народната медицина. Плодовете и се използват при : сърдечни и жлъчно – чернодробни болести, захарен диабет, бронхиална астма, рахит, колики от различен тип и др. Западноевропейските и американските диетолози разкриват все по – нови и нови свойства на този късно – летен плод, като източник на биологично активни вещества, каквито са фенолите и пигментите на къпината.
Счита се, че между ягодоплодните култури къпината е най – богата на фенолни и други антиоксиданти и вещества, на които се дължат много здравословни ефекти ( таблица ). Най – новите изследвания на норвежки и американски изследователи показват, че поради тези свойства къпината се включва в състава на около 1500 вида храни и напитки. Къпината има специфичен вкус и аромат, ниска калоричност, бедна на въглехидрати, богата на растителни влакнини, калий, манган, витамин С и др. Но най – съществения белег, което я отличава от много други плодове и я нарежда на първо място сред тях, е богатото й съдържание на фенолни съединения, на които се дължи оцветяването и антиоксидантното й действие. През последните няколко години, изследвания в Университета в гр. Охайо, под ръководството на д-р Стонер, показват че антиоксидантите на къпината са едни от най – мощните природни средства срещу рака. Те фокусират вниманието си върху фенолния комплекс на къпината.
- антоцианидите и тяхните глюкозиди, елаговата, феруловата и галовата киселина и други техни производни.
Особено внимание д-р Станер обръща на антоцианин–3 – глюкозида, който протежава най – висока антиоксидантна противоракова сила. Известно е, че от време на време в клетките на нашето тяло се образвуат т.н.”свободни кислородни радикали”, които са силни окислители. Токсичните вещества на храните, радиацията, микроорганизми и вируси засилват процеса на образуване на свободни радикали. Ако действието им не се неутрализира, те повреждат белтъците (ензимите), нуклеиновите киселини (генетичния апарат), и други биологични молекули и довеждат до възникване на редица заболявания. Човешкият организъм е изработил защитни средства срещу свободните радикали – антиоксидантите. Това са различни ензими в клетката и най – вече витамини и други вещества, които приемаме с храната – витамин C, E, A, селен, цинк, манган и много пигменти – антоциани, каротини и др. В къпината пигментите са главните антиоксиданти. Антиоксидантната сила на къпината е пропорционална на интензитета на боята от пигментите в нея. Основната подгрупа на фенолните пигменти са флавоноидите, към които спадат и антоцианите с техните комплексни свойства:
- хем багрило, от синьо – червено до черно, привличащо приятели и врагове на къпшината, хем специфичен, вкусен и ароматен плод харесван и от деца и от възрастни. И накрая със силно антиоксидантно антираково действие. Днес е доказано, че антиоксидантите на къпината намаляват риска от редица болести, включително и рака, от сърдечно съдови, очни язвени, диабет и др. Антоцианите на къпината бързо се усвояват от организма и помагат на защитата от свързаните със стареенето неврологични болести (Алцхаймер, деменции и др.), на бъбреците от окислителен стрес и защитата на кожата от доброкачествени и недоброкачествени образувания, подтискат разпространението на белодробния рак и много други.
Може би и днес науката и д-р Стонер само потвърждават легендите за силата на плодовете на къпината наричани в древността „титанска кръв”:Битките на Зевс с титаните довеждали до проливане на кръв, от която израствали къпинови храсти. Техните плодове имали чудотворно оцеляващо действие от много болести и омагьосване.
№ | Химични вещества | Количество |
1 | Въглехидрати | 5 – 10 гр. |
2 | Протеини | 1 – 2 гр. |
3 | Растителни влакнени | 6 – 7,2 гр. |
4 | Мазнина | 0,2 – 0,7 гр. |
5 | Натрий | 200 – 300 mg |
6 | Калий | 175 mg |
7 | Витамин C | 23 mg |
8 | Манган | 0,2 – 0,3 mg |
9 | Селен | 0,2 – 0,5 mkg |
10 | Каротини | 265 mкg |
11 | Антоциани | 130 – 160 mg |
12 | Общи феноли | 680 – 1056 mg |
13 | Антирадикалова активност | 38 – 75 ТЕ/ g |
14 | Антиоксидантна актиовност | 64 – 92 mkmol/g |