Навсякъде по света, консуматорите все по – добре осъзнават значението на биологичната стойност, ползата и безопасността на храните и техния химичен състав за здравето на човека. В много страни в Европа, Америка, Канада и др. се забранява използването на някои синтетични багрила ( бои ) и се насърчава използването на природни пигменти за оцветяване на храни, сладкиши, безалкохолни напитки. Един съвременен източник за  получаване на природни оцветители с антиоксидантно действие са плодовете на къпината.

В нашата страна се срещат около 50 вида, които растат както в хълмисти и предпланински, така  и в равнинни неплодородни местности. В България, като овощен вид, къпината се отглежда от началото на ХХ век от любители овощари.  Сега в доста градини могат да се видят  едроплодните, безбодилисти сортове, като Торнфрий, Самустен, Блек Сътин и др. Днес, Америка и много западно европейски страни отглеждат къпината при промишлени условия – за получаване на сокове, сиропи, конфитюри, плодови вина, като суровина за багрила и фармацевтични препарати и др.

Поради добрата репутация, къпината се използва според традиционни рецепти в народната медицина. Плодовете и се   използват при : сърдечни и жлъчно – чернодробни болести, захарен диабет, бронхиална астма, рахит, колики от различен тип и др. Западноевропейските и американските диетолози разкриват все по – нови и нови  свойства на този късно – летен плод, като източник на биологично активни вещества, каквито са фенолите и пигментите на къпината.

Счита се, че между ягодоплодните култури къпината е най – богата на фенолни и други антиоксиданти и вещества, на които се дължат много здравословни ефекти ( таблица ). Най – новите изследвания на норвежки и американски изследователи показват, че поради тези свойства къпината се включва в състава на  около 1500 вида храни и напитки. Къпината има специфичен вкус и аромат, ниска калоричност, бедна на въглехидрати, богата на растителни влакнини, калий, манган, витамин С и др. Но най – съществения белег, което я отличава от много други плодове и я нарежда на първо място сред тях, е богатото й съдържание на фенолни съединения, на които се дължи оцветяването и антиоксидантното й действие. През последните няколко години, изследвания в Университета в гр.  Охайо, под ръководството на д-р Стонер, показват че антиоксидантите на къпината са едни от  най – мощните природни средства срещу рака. Те фокусират вниманието си върху фенолния комплекс на къпината.

  • антоцианидите и тяхните глюкозиди, елаговата, феруловата и галовата киселина и други техни производни.

Особено внимание д-р Станер обръща на антоцианин–3 – глюкозида, който протежава най – висока антиоксидантна противоракова сила. Известно е, че от време на време в клетките на нашето тяло се образвуат т.н.”свободни кислородни радикали”, които са силни окислители. Токсичните вещества на храните, радиацията, микроорганизми и вируси засилват процеса  на образуване на свободни радикали. Ако действието им не се неутрализира, те повреждат белтъците (ензимите), нуклеиновите киселини (генетичния апарат), и други биологични молекули и довеждат до възникване на редица заболявания. Човешкият организъм е изработил защитни средства срещу свободните радикали – антиоксидантите. Това са различни ензими в клетката и най – вече витамини и други вещества, които приемаме с храната – витамин C, E, A, селен, цинк, манган и много пигменти – антоциани, каротини и др. В къпината пигментите са главните антиоксиданти. Антиоксидантната сила на къпината е пропорционална на интензитета на боята от пигментите в нея. Основната подгрупа на фенолните пигменти са флавоноидите, към които спадат и антоцианите с техните комплексни свойства:

  • хем багрило, от синьо – червено до черно, привличащо приятели и врагове на къпшината, хем специфичен, вкусен и ароматен плод харесван и от деца и от възрастни. И накрая със силно антиоксидантно антираково действие. Днес е доказано, че антиоксидантите на къпината намаляват риска от редица болести, включително и рака, от сърдечно съдови, очни язвени, диабет и др. Антоцианите на къпината бързо се усвояват от организма и помагат на защитата от свързаните със стареенето неврологични болести (Алцхаймер, деменции и др.), на бъбреците от окислителен стрес и защитата на кожата от доброкачествени и недоброкачествени образувания, подтискат разпространението на белодробния рак и много други.

Може би и днес науката и д-р Стонер само потвърждават легендите за силата на плодовете на къпината наричани в древността „титанска кръв”:Битките на Зевс с титаните довеждали до проливане на кръв, от която израствали къпинови храсти. Техните плодове имали чудотворно оцеляващо действие от много болести и омагьосване.

Химични вещества Количество
1 Въглехидрати 5 – 10 гр.
2 Протеини 1 – 2 гр.
3 Растителни влакнени 6 – 7,2 гр.
4 Мазнина 0,2 – 0,7 гр.
5 Натрий 200 – 300 mg
6 Калий 175 mg
7 Витамин C 23 mg
8 Манган 0,2 – 0,3 mg
9 Селен 0,2 – 0,5 mkg
10 Каротини 265 mкg
11 Антоциани 130 – 160 mg
12 Общи феноли 680 – 1056 mg
13 Антирадикалова активност 38 – 75 ТЕ/ g
14 Антиоксидантна актиовност 64 – 92 mkmol/g

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име