За разлика от градските паркове, градината и градските зелени площи са най-безопасните места, на които можем да прекараме известно време на открито в приятна кулинарна обстановка.
Качествата на печената на жив огън храна са доста по-различни от тези на пържената или варена. Тук бързо парченцата месо риба или зеленчуци се запечатват със суха коричка, която не позволява загубата на много полезни вещества, които при другите техники на губене се отмиват или разпадат. Важно е, също така че печените на скара, но незагорели храни са едни от най-полезните. Те не дразнят стомаха, а поради това че за готвенето им не се използва допълнителна мазнина и голяма част от естествено съдържащата се в тях такава се отделя. Те са и по-ниско калорични.
Готвенето в градината се различната твърде съществено от това в кухнята, не само по начина, по който то се прави, но и по неговата философия. Готвенето в кухнята е рутинно занимание имащо за цел да задоволи нуждите на нас и членовете на нашето семейство, докато готвенето на открито е преживяване, своеобразен празник и приключение. Рядко някой си спомня моментите в кухнята, но когато се готви нещо на открито почти винаги това остава в спомените ни. Важно е да отбележим, че и менюто е много различно, докато в кухнята можем да приготвяме храната по най-разнообразни начини: варене, бланширане, задушаване, пържене, печене и др. то на открито се използва основно печенето.
Тук е мястото да кажем, че печенето не означава, че на открито можем и трябва да готвим само месо. Класическото за миналият век барбекю среща все по силната и сериозна конкуренция на печените на скара или жар зеленчуци, които са не по-малко вкусни, но много по полезни. В страните с развита култура на готвене на открито най-често се пекът съвместно зеленчуци и месо, така че в крайна сметка да има и нещо класическо и нещо полезно.
Изграждането на камина в градината трябва да се обмисли добре, защото тя има стойност и заема ценно място, но в същото време дава възможност сигурно и безопасно да имаме огън на открито.
Макар, много по-рядко се е прилага и сваряване на различни храни на жив огън на открито. Най-често по този начин се приготвят фасул, царевица и картофи и по-рядко други зеленчуци или месо имащо прекалено малко мазнина, за да го печем. За целта се използват глинени гърнета или специални метални съдове, за закрепването им над огъня се използват специални приспособления. Въпреки че по същество така приготвените ястия не се отличават особено от тези приготвени в кухнята, те могат да бъдат интересна добавка към градинската трапеза.
Интересно решение за скара, при която проблемът с дима и опасностите от откритият огън са успешно решени.
У нас най-често готвенето на открито се свързва с готвенето в лятната кухня. Въпреки че лятната кухня се приема за открито помещение, което е преход между дома и градината тя е по-близка по своето обзавеждане и удобства до истинската кухня, от колкото до приготвянето на храна на открито. При типичното готвене навън храната трябва да има директен контакт с огъня и дима от него, а за постигане на това стандартните методи за гответе няма да ни свършат работа.
Огнищата могат да са много опростени. Достатъчно е да ги защитим от навявания и при липса на добре уплътнен капак да гасим жарта след използването им.
Най-често в градината се използват различни видове скари, те са подходящи основно за приготвяне на различни видове месо и зеленчуци. В близкото минало се използваха основно скари на твърдо гориво, докато сега са разпространени преимуществено електрически такива. Скарите, при които имаме истински огън или жар са много по-добри поради ред причини. При тях храната се пече на жив огън, като в същото време е в контакт с дима който той отделя. Огънят и неговият дим придават различен вкус на храната, който не може да се постигне при електрическите скари. Скарите на твърдо гориво са много различни както по размер, така и по дизайн, могат да се намерят различни готови варианти, както и много идеи, които сами можете да реализирате.
Много често за готвене се използват и огнища или камини, в които е вградена скара. Камините с вградени скари станаха доста модерни у нас, че ги нарекохме с американското име с индиански произход „барбекю“, макар точно нашият тип барбекюта да не са много разпространени в САЩ. Българското барбекю се явяват своеобразен задължителен елемент, около който се развива патиото, а често и цялата градина. Този тип камини от една страна са много рационални и полезни, но от друга опитомяват преживяване на приготвянето на храна на открито. Казано с други думи – с тях можем да си приготвим в една не градински среда храна готвена в досег с жив огън. Това е основното обяснение защо този вид камини липсват в повечето градините в западна Европа и САЩ. Пещите, които също често могат да бъдат видени в градините у нас и особено в навесите и летните кухни са доказано много добри при печене на различни ястия и продукти, но на практика те по-скоро са примитивни печки.
Масовото застъпване на камините у нас е не само въпрос свързан с практически причини, но и с традициите.
Последната, но не и по значение възможност е готвенето на открит огън. За да можете да готвите на такъв трябва да имате достатъчно място в градината. Хората, които обичат по натурални преживявания и храна сготвена на жив огън обикновено изграждат в дворовете си огнища. Те са много по-прости за направа от камините и останалите популярни у нас варианти като в същото време при наличие на някой приспособления на тях можете да правите почти всичко.
В малките градини заобиколени от сгради и дворчета е за предпочитане изграждането на камина (барбекю), защото тя дава по-голяма сигурност при работата с огън при тези условия.
Недостатък на огнищата е, че трябва да бъдат така направени, че максимално да се намали възможност огънят или отделни искри от него да достигнат до запалили материали. Недостатък както на живият огън независимо дали се използва във скара или директно в открито огнище е пушекът, който в този случай не се извежда високо от комин и може да причини известно неудобство.
Класическото огнище може да се превърне в интересен акцент от двора през времето, в което не палим огън.
