До откриването на изкуствените бои от кората на стъблото и корените на махония са получавали жълта боя, от листата – зелена, а от плодовете синьо-виолетова и лилава. Платовете за прочутите американски дънки “Levi’s” дълги години са били оцветявани с боя получена от плодовете на махонията.
Името е дадено в част на Bernard M’Mahon, автор на Американския календар на градинаря, публикуван през 1806 г В Европа тя е “дошла” през 1822 г., натурализирала се е и разпространила повсеместно
Махония е род красиви, вечнозелени храсти от семейство Киселтрънови (Berberidaceae). Достига височина до 1,5 m. и образува елегантна гъста корона. Повечето представители на рода, растат незабележимо, защото клонките, които първоначално растат изправени, по-късно се отпускат, а ниските дори се стелят по земята. По време на вегетацията листата й няколко пъти променят окраската си – от кафеникаво-бронзови през ранната пролет, яркозелени малко по-късно, тъмнозелени – лятото до бакърено-зелени и червено-златисто-бронзови през есента и зимата, което прави махонията декоративна целогодишно.
Цъфти обикновено през март-април, но при меки зими, в по-топлите райони у нас е наблюдаван и декемврийски цъфтеж, при това след последващо застудяване цветовете не измръзват. Цъфтежът е с продължителност около и над 20 дни, много обилен и ежегоден (след 4 годишна възраст). Цветчетата са с чудесен нежен аромат, за който се водят много спорове – дали наподобява този на момината сълза, меда или шоколада. Плодчетата са дребни, топчести, с дължина до 1 cm. Първоначално са зелени, а след узряването си през август-септември стават тъмносини до черни със сивкав налеп. Ядливи са, съдържат много витамин С и са кисело-сладки на вкус, по което приличат на обикновения кисел трън. Вкусът им се подобрява след измръзване.
Най-типичният и най-популярен представител на рода е Mahonia aquifolium (джелолистна махония). В Европа е разпространена и японската махония. Като градински храсти се ползват около 100 вида и хибриди.
Грижи. Махонията е един от най-непретенциозните храсти. Отглежда се леко и приятно. Най-добре се развива на по-закътани, полусенчести места, каквито са нейните естествени местообитания, но се справя както на пълна сянка, така и на слънце. Няма претенции към почвите, ако те са богати на хумус и задържат влага, която махонията много обича. Преполиването се изключва. На сухи почви се препоръчва мулчиране. Добре понася промишлените замърсявания, което прави възможно отглеждането в големите градове. Не се поразява от вредители, с изключение на някои гъбни инфекции. Студоустойчива е, само младите растения се нуждаят от зимна защита. След приключване на цъфтежа и плододаването, бързорастящите видове се нуждаят от резитба, за да не се оголят. Не обича единствено ветровете.
Размножава се с резници (през лятото), отводи и коренови издънки, като последните два начина са най-надеждни. Може да се размножи и със семена, които трябва да се засеят веднага след беритбата или напролет след стратификация. При семенно размножаване на хибридни форми, новите растения ще се различават от родителските.
Махонията е лечебно растение. Индийците от С. Америка и европейските преселници са използвали корените за тонизиращ чай. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в тях и в кората на стъблото съставки с висока биологична активност -алкалоиди с кръвоспиращо и жлъчегонно действие; вит. С и флавоноиди – антиоксидантно; витам. С – противовъзпалително, антивирусно и антибактелиално; органични киселини – детоксикиращо. Фирма на немския хомеопатичен съюз, на базата на настойка от махония е разработила хомеопатичния препарат Псориатен, който успешно се използва за облекчаване и лечение на една от най-упоритите и неприятни дерматози – псориазиса. Плодовете са също целебни, съдържащи изобилие от монозахариди, пектин и вит. С, които оптимизират обмяната на веществата. В САЩ от тях се правят вина, желета, кисели, фруктови коктейли и горчиви тоници. Сушените плодове са съставка на мюсли, а соковете се използват за заливка на сладоледи.
Махонията е медоносно растение. По изследване на Опитната станция по пчеларство – София, от 1 dka махониево насаждение могат да се получат от 3 до 5 kg мед. В ранна пролет тя снабдява пчелните семейства с обилни количества прашец, който е много необходим за отглеждането на пилото (пчелните ларви).
Универсалността на махонията позволява да бъде широко използвана в парковете и градините, като единично растение, в еднородни или смесени групи, като фон, за живи огради или бордюри. В парковете може да бъде разположена под дървесната растителност. Често се използва за укрепване на ерозиращи се терени.
Свежият букет от махония ще изпълни стаята ви с нежен аромат, а изсушените съцветия са интересно допълнение към сухи композиции. Клонките с лъскави тъмно зелени листа също са широко използвани от аранжорите.
Махонията е любимка и на птиците, за които узрелите плодчета са вкусна естествена храна през зимата и началото на пролетта, което пък способства за нейното разпространение.
