Наричат го „Кралят на градината”. Удивително е колко красота може да даде природата на едно растение – разкошен цъфтеж, богата палитра от цветове, чистота и яркост на багрите. Цветовата гама на рододендроните е безгранична – повечето са едноцветни, като се започне от снежно бяло, жълто, оранжево и всички възможни оттенъци на розовото, червеното, керемиденочервеното, пурпурното, та чак до лилавото. Съществуват и пъстри сортове с червени линийки и ивици на по-светъл или бял фон. Цветовете могат да са прости, полукичести или кичести. Има сортове и с камбанковидни цветове. По срока на цъфтеж се различават три групи – ранни, средно ранни и късно цъфтящи. Много изящен е и самият силно разклонен храст, с хармоничните си форми и лъскавите си кожести листа.
Родина на рододендроните са високопланинските влажни райони, предимно на Северното полукълбо, Срещат се почти навсякъде – от Гренландия и Камчатка до Ява, от Аляска до Флорида, от Алпите до Кавказ и Хималаите. Най-дребните, 10-сантиметрови джуджета, достигат надморска височина 4000 m и издържат на много ниски зимни температури (до – 40 градуса). Най-мощните представители размахват клони на 10 m височина и едрите им цветове имат диаметър над 20 cm. В българските планини има два вида – Миртолистният рододендрон (R. myrtifolium), който се среща в Рила и Средна Стара планина, над 1450 m н. в. и Странджанската зеленика (R. Ponticum) – защитено растение, цъфтящо с приказно красиви огромни лилави цветове. Вирее само в Странджа и се смята за символ на тази планина.
Родът на рододендроните е огромен и разнообразен. В него са включени вечнозелени, полувечнозелени, листопадни, малки и големи храсти и дървета. В превод от гръцки rhododendron означава «розово дърво», но няма нищо общо със семейство Розоцветни. Свързва ги само красотата на цветовете и огромното разнообразие от видове и сортове. Рододендронът принадлежи към семейството на Ериките (Ericaceae), от което са ериката, калуната и боровинките.
Първият сериозен опит за систематизация на тази група растения прави Карл Линей, през 1753 г., описвайки три вечнозелени и 6 листопадни вида, като вечнозелените обособява в род Рододендрони, а листопадните – в род Азалии. Това разделяне било обект на дълги спорове и резултатът е, че днес двата рода са обединени в един – рододендрони. Да, но в магазините често се продават и азалии, ще кажете вие? Името азалия се е запазило за тези рододендрони, които се отглеждат в стайни условия, оранжерии и зимни градини.
Рододендроните са отровни, така че внимавайте, ако имате деца и домашни любимци.
Преди да решите да отглеждате рододендрони в саксия или в градината е много важно да се запознаете с характера на тези растения, тъй като те си имат специфични изисквания.
Грижи
Правилно засадените рододендрони се развиват добре при нашите условия. Много важно е да се знае, че рододендроните не понасят варовика и не трябва да се отглеждат във варовити и неутрални почви. Обичат киселите, влажни и хранителни почви с блатно-хумусен субстрат. Идеалното място за тях е да са между рядко засадени иглолистни растения, чиито окапали листенца вкисляват субстрата.
Ако нямате такива съседи, а почвата във вашата градина е варовита, единствената възможност е да изкопаете достатъчно широка и дълбока посадъчна ямка и да я запълните с торф и стърготини, иглолистна листовка, кори от иглолистни дървета и пясък в най-различни пропорции, главното е рН на получения субстрат да е 4-5. За подкиселяване на 1 m3 почвена смес се добавят 80-100 g сяра. Преди засаждането почвата задължително се полива с подкиселена вода. (50ml електролит за акумулатори на 10 L вода, за 1 m2). За тази цел могат да се използват и хранителни киселини – лимонена и оксалова (1 ч. лъжичка на 3 L вода), ябълчна или оцетна (100 g 9 % оцет на 10 L вода).
В горещите летни дни и дори в топлите есенни месеци трябва да се следи почвата под храстите да не засъхва, но с поливането не трябва и да се прекалява, защото то е толкова вредно колкото засушаването. Най-добре да се използва дъждовна или речна вода, защото водопроводната и кладенчовата са много варовити и при редовното им използване почвата се засолява.
През първата година вероятно нищо няма да се случи, но през 2-4-та година твърдата вода ще извърши своето коварно дело. Субстратът може да се подкисели и чрез редовно торене със зелен камък или торове съдържащи хелатно желязо, което се усвоява най-лесно от растенията. Стойностите на рН на поливната вода трябва да са около 3,5-4,5 и могат да се проверяват с лакмусова хартия.
Тъй като местообитанията на тези прекрасни растения са в условия на повишена въздушна влажност, те много добре реагират на редовно оросяване с мека, престояла вода. Никога не се оросява под палещите лъчи на слънцето. За да се повиши въздушната влажност при всяка възможност събирайте иглолистна листовка (или торф, мъх) и мулчирайте около корените. Те подържат и ниски стойности на рН.
Преди покупката на определен вид или сорт, трябва да се провери неговата студоустойчивост. Тя обикновено не се изписва на етикета, но ако в Гугъл изпишете името на рододендрона и resistance to cold или frost-hardiness, което означава студоустойчивост, ще получите необходимата информация. В различните райони на България има разлики в минималните температури, но всеки знае какви са те за района, в който живее. Есенно време, за по-сигурно, кореновата шийка се покрива със сухи листа или торф. По-топлолюбивите видове и сортове се нуждаят от по-сериозно укритие.
Размножаване
Рододендроните се размножават със семена, разделяне на храста, присаждане и резници.
В домашни условия азалията се размножава доста трудно, от май до август, с 5-8 cm полувдървесинени резници, в иглолистна листовка или торф, при температура около 25 градуса. Резниците се поставят в мини-оранжерия, поливат се редовно и се оросяват. Вкореняват се за около 3-5 седмици.
Семенното размножение е трудоемко и сложно и се използва основно от селекционерите. 3-4 годишните растения могат да се разделят на няколко части, като се внимава целостта на корените да се запази максимално. С присаждане се размножават редките сортове, които се вкореняват много трудно.
Вредители и проблеми
Рододендроните се нападат рядко от вредители (белокрилка, цитрусова брашнеста щитоносна въшка, азалиев молец, акари и охлюви). Най-често срещаните проблеми при тях са неподходящата киселинност на почвата, засушаването, преполиването, лошият дренаж, както и липсата на достатъчно светлина.
Масовото окапване на листата на азалията е белег за проблеми с корените. При най-малкото съмнение, субстратът трябва да се полее с комбинация от 2 фунгицида (напр. топсин + промокар), третирането да се повтори след 5-7 дни и поливането да се ограничи максимално.
Съчетанието на висока влажност с ниски температури, почти винаги води до загиване на растенията.
