Косенето е едно от най-важните условия за подържането на тревните площи в добро състояние. Без него дори да извършвате всички останали мероприятия и практики безупречно, няма да постигнете нищо съществено. Честотата, начина, височината на коситба и всички останали условия зависят от комплекс от много фактори, което внася допълнителна сложност при подхода ни към тази операция.
Физическата коситба може да се извърши с различни видове косачки или на ръка. Това също оказва значение върху качеството на чима.
Различните видове косачки имат не само различна производителност, но и различно качество на работа и предназначение.
Косене на моравата
Косенето е основната операция, влияеща върху устойчивостта на чима. С него се регулира процесът на братене на тревите и се стимулира плътността на килима. По принцип поддържаните морави не трябва да се оставят по-високи от 50-60 mm, като по-ниската граница е за влажни места. Така целенасочено се регулира микроклиматът (достъп на светлина, влага и въздух), приземният слой и тревите се предпазват от задушаване.
Тъпите ножове на косачката са основната причина за подсъхването на върховете на отрязаните листа. Това придава по сивкав цвят на чима.
Височината на косене трябва да се съобразява с вида на тревите, които изграждат моравата. Ниските треви, включващи ливадна метлица, (Poa pratensis) власатка (Festuca rubra; F. ovina), тимотейка (Phleum) и др., се косят на 30-35 mm. Ако доминира английският райграс (Lolium perenne) – на 35-45 mm, а тъпчещите се площи с полевица (Agrostis) се косят ниско – на около 20 mm. При това трябва да се отчита подравнеността на почвената повърхност: неравна – високо; равна – по-ниско.
Опит е наложил няколко правила на косене:
- При всяко косене да се отнема 30-50% от височината на растенията.
- Косете по-често, но не много ниско (над 20mm), за да не нараните възела на братене при тревните туфи.
- При песъчливи почви валирайте моравата след коситбата.
Случайно останалите в площите растителни остатъци трябва да бъдат събирани и изхвърляни, за да не се задуши тревният чим.
Честотата на косене зависи от климатичните условия и интензивността на поддържане (подхранване, поливане, косене). Луксозната поддръжка изисква: моравата да се коси по-често при редовно поливане и подхранване, ниско косене и често подхранване. Това означава, че през пролетта, когато е периодът на засилен растеж, трябва да се коси два пъти седмично. През лятото – един път, а есента на две седмици. За обикновената поддръжка посочената честота на косене се увеличава с по една седмица, но не повече.
Правилата на косене са пряко свързани с косачките и са в основата на качеството на работа. Не трябва да се пропуска:
- предварителното почистване на терена от отпадъци (камъни, сухи клонки и др.);
- заточване на ножа на всеки 2-3 коситби;
- коси се само при сухо време, просъхнала трева и почва;
- косачката да е оборудвана с кош-контейнер за отрязаната трева.
Начинът на движение на косачката също оказва влияние за доброто състояние на моравата. За целта, площта се разделя на правоъгълни участъци. Първо се окосяват ивиците за завиване (сектори А на фиг.1), за да не се отъпкват тревите. След това се коси по дължината на участъка, в една и съща посока. Най-накрая се окосяват страничните, неправилни ивици (светлозелената зона – Б ).
Видът косачка също е важен. Доказано е, че роторните косачки създават най-равен и красив чим, но за сметка на това те се справят по-трудно с прераслата трева. Палцовите косачки пък са по-подходящи за площи с по-екстензивно подържане.
Отрязаната трева се събира в кош-контейнера, но малка част (силно сплъстена) пада на отделни места върху тревното стърнище. Под нея тревите се задушават, заболяват и изгниват, което води до оплешивяване на моравата. Това налага (особено при луксозната поддръжка) изтърмъчване (грапане) на окосената площ с цел събиране на сплъстения опад.