КОМПОСТЪТ Е БИО ХУМУС

Това е вълшебство, което всеки един от нас може да направи – създаването на хумус от градинските и домашни органични отпадъци!

Компостът разрохква тежките почви, а при леките по механичен състав почви допринася за това, да задържат по-добре водата. Необходима е само 1 година, за да си произведете компост. По-голямата част от работата ще свършат дъждовните червеи и микроорганизмите. Те раздробяват и разлагат растителните остатъци, така че накрая не остава нищо друго освен ценна, финнозърнеста субстанция, богата на хумус. А хумусът е важна съставна част на твърдата фаза на почвата, защото той осигурява растенията с изключително ценни макро- и микроелементи, наричани по тази причина – биогенни (творящи живота). Освен това хумусът играе важна роля за формирането на агрономически ценна структура на почвата – той е циментиращото вещество.

За да се получи качествен резултат е много важно да помогнем на основните „агенти” в този процес. Те са старателни само ако им осигурим топлина, достатъчно кислород и влага. И не забравяйте: компостът не е просто контейнер с отпадъци от кухнята и градината. Важно е да се постигне баланс между груби, фини, влажни и сухи растителни остатъци.

Начини за компостиране

Ако градината Ви е приблизително 100 m², необходимата площ е около 3 m², на която да разположите 2 съда за компостиране.

В единия ще събирате растителните остатъци от кухнята и градината, а в другия – дървени стърготини и клонки, готови за добавяне към първия, за да се осигури добро аериране. За целта може да се използват отворени или затворени съдове. Затворените съдове са подходящи за градинските отпадъци, защото те ги прикриват и предпазват от паразити. Съдове за компостиране може да си направите сами – от обли дървени елементи с кръгло сечение (пръчки) чрез подходяща сглобка. Подобен резултат може да се получи и чрез използване на дъски . Важно е конструкцията да не е плътна, а решетъчна, за да може компостираният материал свободно да се аерира. Друг по-лесен вариант е да използвате телена мрежа (с дължина 3 m и ширина поне 1 m) и две пръчки, към които да прикрепите мрежата, така че да се получи цилиндър.

Какво да правим, когато компостът:

• „ухае”? – Това може да се получи, ако са натрупани твърде много влажни растителни остатъци или остатъци от храна, които възпрепятстват достъпа на кислород. Налага се да пренаредите растителните остатъци, като ги смесите със стърготини или клончета от резитбата на храсти и дървета.
• Твърде мокър е? – Проверете, дали водата (от атмосферните валежи) може свободно да се оттича. Ако това не се получава, трябва също да пренаредите растителните остатъци, като им добавите накъсани вестници и стърготини.
• твърде сух е? – Тогава добавяйте от време на време вода или обелки от ябълки или картофи.
• узрява твърде бавно? – Добавете узрял компост или специални добавки за ускоряване на процесите на хумификация

.10 златни правила за получаване на компост

1. Идеалната смесица за получаване на компост може да включва освен растителни остатъци (окосена трева) и ситно раздробени клонки, сурови растителни отпадъци от кухнята (вкл. от приготвянето на кафе). Гланцирана хартия със цветен печат, остатъци от храна, корени от плевели, както и слама от оборите не бива да се използват.
2. Най-добре е компостът да се разположи под рехавата сянка на някое дърво, но и така че да е достъпен за добавяне на материал. И разбира се, не бива да нарушава визуалните качества на Вашата градина.
3. Купчината от компостирания материал трябва да се намира в контакт със земята. Това важи и за затворените съдове. За целта е необходимо почвата под съдовете за компостиране да се разрохка преди да започне депонирането. Така ще осигурите достъп за дъждовните червеи и други обитатели на почвата към контейнера.
4. Върху почвата се поставят първо ситно раздробените дървесни остатъци. Те ще действат и като дренаж.
5. Материалът за компостиране трябва да бъде рохкав и е най-добре да се оформят пластове от съответно по-едри и по-дребни фракции, към които да се добавят и раздробени вестници
6. За да се получи по-рохкав материал за компостиране е добре да се добави послойно шепа бентонит.  Той има още една много важна роля, свързана с функцията на дъждовните червеи – ще обогати сместа с минерали и така ще получите на края идеалният компост – с троховидно-зърнеста структура.
7. Разбира се, трябва да мине известно време, докато микроорганизмите се размножат в достатъчна степен в компостния материал. Затова е добре в началото да се добави вече узрял компост.
8. Когато съдовете за компостиране са запълнени до горе, покрийте ги с един слой от листа от дървета или окосена трева и оставете компоста да зрее. Не използвайте пластмасово фолио – под него компостът ще изгние!
9. Ако съдовете за компостиране се “пръскат по шевовете” е допустимо да използвате в градината и полу-узрялия компост. Става въпрос за компост, който вече има кафяв цвят, но все още ясно забележими груби елементи. Разпръснете го и смесете с почвата там, където следващата година ще засаждате растения, които силно я изтощават.
10. Готовият компост е идеална основа на лехи, но все трябва да имате предвид, че е твърде богат на хранителни вещества, за да го използвате директно за саксийни растения. В този случай е добре да смесите в съотношение 1:1:1 глинеста почва, пясък и компост. Така ще получите един идеален субстрат: рохкав, със стабилна структура и богат на хранителни вещества.