Всички познават кокичето и неговите нежни цветове, чиято поява ни подсказва, че пролетта е на път да дойде. Обикновеното кокиче принадлежи към рода Galanthus, който включва още около 20-ина вида.
Повечето представители на този род цъфтят през зимата, преди настъпването на пролетното равноденствие на 21 март и обикновеното кокиче не прави изключение. И подобно на другите видове цъфти с прекрасни бели цветове нежно обагрени със зелена шарка. Оттук идва и името на рода Galanthus, който на гръцки означава млечно цвете (gála – мляко, ánthos – цвете). Според една легенда, разказваща за произхода на това цвете, Ева след като била изгонена от Рая, седнала да плаче и един ангел дошъл да я утешава. От есента никакви цветя не били цъфтяли и започнал да вали безспирен сняг. Когато ангелът разговарял с Ева, той хванал една снежинка в ръката си и дъхнал върху нея, след което я пуснал и снежинката паднала на земята превръщайки се в кокиче. И така цветето цъфнало и надеждата се родила. В Германия се разказва друга легенда за кокичето – когато Господ сътворил всички неща и същества по Земята, той казал на снега да отиде при цветята и да си вземе малко цвят от тях. Но едно по едно всички цветя отказали, докато най-накрая снегът не попитал кокичето и то се съгласило. И като отплата снегът позволява на кокичето да цъфти първо.
Без съмнение кокичето обогатява визията на градината, а най-голямото му предимство е, че първо цъфти в градината. То се появява няколко седмици преди минзухара и често се подава пробивайки снега, който още покрива земята. Тъй като кокичето е дребно цвете, за да постигнете по-добър визуален ефект е добре да засадите повече луковици в градината. Ако кокичето се чувства добре във вашата градина, то ще се аклиматизира лесно в новата обстановка и няма да ви създава никакви грижи, цъфтейки година след година.
Кокичетата обичат полусенчестите места, както и влажната и богата на хранителни вещества почва. Засаждането на луковиците се извършва през есента, преди земята да е замръзнала. Изкопайте няколко дупки на избраното място в градината, като гледайте дълбочината и разстоянието между дупките да е по 8 см. Сложете по няколко луковички във всяка дупка, защото кокичетата обичат да растат в групички. Покрийте дупките с хумусна почва и полейте. След като кокичетата прецъфтят през пролетта и листата им повехнат, изкопайте луковиците и разделете образувалите се ‘туфи’. Тази практика ще поддържа кокичетата винаги в добро състояние.
Ако вече сте решили да отглеждате кокичета в градината, добре е да знаете че освен обикновеното диво кокиче, вече съществуват и различни сортове. Повечето от тях се отличават с по-едри цветове в сравнение с дивото цвете. Но има и такива, при които цветовете са кичести – една прекрасна гледка за всеки любител на цветята. А ето и най-популярните сортове кокичета:
‘Flore Pleno’ – това е прекрасен сорт с кичести цветове;
‘Viridapicе’ – има зелени точки както на вътрешните, така и на външните венчелистчета.
‘Sam Arnott’ – отличава се с двойно по-едри цветове от дивото кокиче и със сърцевидно оформените зелени петънца по венчелистчетата. Има приятно ухание.
‘Magnet’ – е много устойчив сорт с едри цветове; размножава се бързо.
‘Virescens’ – сортът е известен и като ‘зелено кокиче’, тъй като около 2/3 от външните венчелистчета са обагрени в бледо зелено. Цъфти късно – март/април.
‘Blond Inge’ – този сорт се характеризира с жълти петна по вътрешните венчелистчета на цветовете.
Независимо дали ще предпочетете да отглеждате дивото кокиче или негови сортове, това цвете ще придаде нежно излъчване на градината още през зимата, а вие ще имате възможността да се наслаждавате на първите цветя за годината.
