Още с първите признаци за прошарване на гроздето е необходимо да се извършат някои подпомагащи добива и качеството на зърната практики. При буйно растящите сортове лози, гледани на ниска конструкция, не може да се пренебрегне кършенето. То се изразява в премахване на върховете на леторастите заедно с 5 до 8 недоразвити листа, така че да останат не по-малко от 14 листа за винените и поне 16 листа за десертните сортове. В случаите, когато леторастите ще се използват при зимната резитба кършенето е още по-високо или не се прави. Тогава леторастите се увиват и привързват по най-горния тел на конструкцията. Когато кършенето се извърши според конкретната необходимост и навреме, масата на зърната нараства значително, а узряването настъпва малко по-рано. Буйно растящите лози създават и друг съществен проблем–дават много колтуци, които засенчват гроздовете, забавят узряването им и възпрепятстват растителната защита. Това налага да се проведе колтучене на лозите.
Не бива обаче да се стига до пълно премахване на колтуците, за да не се намали листната повърхност на лозата като цяло под критичен минимум. Правилно е колтукът да се съкрати до 3-5 листа от основата му, което не води до намаляване на общата асимилационна интензивност. Същевременно оставените листа създават рехава сянка при ранните десертни сортове (като “Болгар”), които узряват в горещите дни на лятото. В този период колтуците се премахват напълно само при буйно растящи асми, за да се избегне силното засенчване на гроздовете. Със същата презумпция се откъсват листата (предимно застарелите), които предизвикват засенчване непосредствено преди узряването на даден сорт грозде. Така се дава възможност за по-добро проветряване около гроздовете, а зърната им се “изпичат”, кожицата им става по-здрава, захарността им се повишава и се подобрява съхраняемостта. Ако през периода на зреенето времето е облачно, хладно и с чести превалявания, прореждането на листата е повече от наложително и даже може да се извърши двукратно.
При всички случаи обаче трябва да се внимава и да не се откриват напълно стоящите досега гроздове, за да не се стигне до пригорни повреди. Само при десертните сортове грозде, които са формирали сбити грозда, се допуска прореждане на зърната. Използват се ножички със завити върхове, недопускащи нараняване на съседните на отстраняваното зърна.
Ако връхната част на гроздовете се състои от недоразвити зърна, допустимо е върхът да се отреж, за да се елиминира и най-малката загуба на хранителни вещества в зърната, които няма да успеят да узреят. Всичките дейности, касаещи манипулации с гроздовете трябва да се извършват внимателно, без излишно пипане на гроздовете, даже и при беритбата им.
