Тези кермиди са стари колкото света. Наричаме ги „турски”, но те са замислени много преди появата на турските племена. Още в епохата на асиро-вавилонската цивилазация тези керемиди са оформяли покрива над главите на тогавашните жители. По късно започват да дават подслон и на гърците, заради което и до днес те ги наричат „гръцки”.
След това маврите ги пренасят на пиринеите и Испанците започват да ги наричат „Испански”, Французите пък ги взимат от Свещенната римска империя, но ги наричат „френски”, германците – немски, после на път за насам минаваме през Унгария, но там трудно можеш да разбереш как точно им казват.
За сметка на това в сърбия са сръбски, а в Македония, македонците съвсем наскоро започнаха да твърдят, че още преди да измислят всички останали керемиди, първо са измислили „турските”. Иначе в древността на която и да е керемида са казвали tegula, което на латински означава покрив, плоча направена от глина. И благодарение на глината са могли свободно да експериментират във формата.
Находки на най- старите овални керемиди, тези които само в България и Турция наричаме „турски” датират от 3-то хилядолетие пр. н. е. и са от Къщата на плочките в Лерна, Гърция . Същите керемиди можете да видите и днес вече не само върху покрива, а и върху дувар, декоративен кладенец, пано, улук, стенни фрагменти, градински аксесдари … като този голям период от време въобще не се е отразил на тяхната форма.
Тази „средиземноморска” форма на плочката е доста разпространена и у нас. Подобно на покривната облицовка, навремето тя е била използвана за защитна обвивка по стените на сградите с дървена конструкция. На специални летви, приковани на дървената стена, са били поставяни плоски и овални керемиди. Дори с математическа точност са покривали всеки ъгъл и дирек с тях. Често тези плочки са били оформени в откритите си крайща за по голям художествен ефект. Тази форма на имитация на тухлена зидария е измислена не само да държи топло, да пази от вятър и дъжд, но и да се избегне данък „тухла” през 18 век. Днес тя често се използва и за украса на стени, стобори, улуци и свободното пространство пред балкона над входната врата на къщата.
Разпространението на техниката плочки за покрив трябва да се разглежда едновременното и с развитието на монументалната архитектура в Древна Гърция. С времето дървените стени стават тухлени или каменни и трябва да са достатъчно здрави, че да издържат тежестта на керемидения покрив. Като страничен ефект се приема, че новият камък и строителството с теракот поставя началото на “китайскя покрив” в гръцката архитектура. Това е един малко по-дълъг покрив за защита от дъжд и сняг. Разбира се днес вие можете да наблюдавате доста причудливи измерения на тази народна практичност, не само под формата на „чадър”, но и на украса.
