Все по-често става дума за катерливите рози. През този сезон ги срещнахме 3 пъти, а ако в спомените си съм изтървал някой от материалите – значи повече от 3 пъти. Първият път бяха част от темата „Английските рози”. След това бяха основен герой в материала „Стена от рози”. А съвсем скоро, една пергола от Несебър, смесена с лоза, отново ги изведе на преден план. И защото тези рози са с много широко приложение и в по-натъташните теми ще ги срещаме още много и на най-неочаквани места във вертикалното, а и в хоризонталното озеленяване, ще е добре да се запознаем с групата на катерливите рози сега.
Катерливи представители има от повечето групи старинни и съвременни рози, тоест те не принадлежат към отделна фамилия рози. Причината да ги поместваме в отделен материал е, че това са растения позволяващи по-особен начин на отглеждане, което ги различава от всички останали рози. Дългите стъбла позволяват разнообразни решения за форма на растението и многобройни приложения.
Катерливата роза може да се използва като жив плет, за покриване на стена или преграда, като акцент в градината, върху пергола или увита около конструкция и въобще всичко, което въображението ни породи .
Видът на катерлива роза, покрита с цвят е особено впечатляващ, но преди да започнем отглеждането им, трябва предварително да си отговорим на някои въпроси –
- За какво искаме да използваме розата – съответно как искаме да расте, разнообразието от видове растеж е разнообразно
- С какво разстояние разполагаме – височина, ширина и дълбочина
- Каква ще е подпората на вашата катереща роза.
След като имаме яснота по тези въпроси може да пристъпим към избор на сорта роза. Ако искаме да получим желания ефект, при всички положения трябва добре да знаем характеристиките на розата, която купуваме – примерно, ако искаме да я увием около колона или да я оформим като голямо цъфтящо кълбо, то сортът трябва да е с меки, поддаващи се на увиване клонки и да не достига прекалено голяма височина, примерно до 3-4 метра. Ако желаем да покрием стена, ще ни е необходимо по-мощно растение.
Важна особеност на тези растения е фактът, че в стремежа си да растат на височина, облистването и появата на цветове е предимно по върховете на клончетата. За да накараме растението да произвежда цветове от долу до горе, е необходимо да го „тренираме” от самото начало, като го прикрепим правилно към подпората, която ще използваме. Основните клони трябва да се положат хоризонтално, или да се увият около подпора, много ефектни форми се получават и при прикрепяне на стъблата към земята, оформяйки дъги.
По този начин, растението формира множество малки клончета от основата, растящи вертикално нагоре, и всяко от тях формира цветове. Трябва също така да знаете, че интензивността на цъфтеж при следващите вълни, за продължително цъфтящите сортове, не е така голяма както при останалите храстови рози. Доста често се появяват само единични цветове. Това, което все пак може да направите, е да отстраните възможно най-много прецъфтели цветове и да подхранвате редовно един или два пъти месечно.
Прикрепянето към колона е сред трудните начини за „трениране” на рози, но ефектът е поразителен
Обикновено розите с меки стъбла, не достигат големи размери, така че са много подходящи за увиване около различни декоративни съоръжения. Екземплярите, които достигат над 4-5 метра височина можете да използвате за създаване на „плачещи” форми, като ги привържете към колона или друга подпора до половината височина на растението, и после ги оставите да се разпрострат на долу.
Катерливите рози с по-твърди стъбла можете да отглеждате прикрепени на стени, или ограда, а при наличие на достатъчно пространство, може да ги отглеждате и като големи храсти.
Подрязването на катерещите рози се извършва след цъфтежа – за еднократно цъфтящи през годината, и есента или рано на пролет за тези с продължителен цъфтеж, като основните клони не се режат, освен ако не желаем да коригираме височината. Съкращават се страничните клонки до 15-20 см. , върху които ще се формират нови леторасти и цветовете. На всеки 2-3 години при повечето сортове е добре да подмладяваме растението, като за целта вдървените стари клони се изрязват от дъното или над млад здрав летораст в основата на стъблото.
