Загадъчно скрита от любопитни погледи, с широко отворена дворна врата ни посреща „Капитанската къща” на Росица и Иван. Разкошна еднофамилна къща в средиземноморски стил.
„ Всички в Созопол знаят защо нарекохме дома си „ Капитанската къща”, започна Иван. Бащата на Роси беше созополски капитан. Когато ни повери мястото неговата молба бе да построим къща с любов, за да ни отвърне и тя с любов. Теренът е на първа линия и към уединеното заливче с лагуна се слиза само, ако се влезе в нашия двор. Според архитектите мястото било почти невъзможно за строеж, но това за нас бе предизвикателство. Докато завършим дома ни все имахме спорове с архитекти. Дизайнери си бяхме самите ние. И така, започнахме водени от мечтите си и за две години домът ни беше готов.
2. Оградата от състарено дърво повтаря свода на каменната чешма. Обърнете внимание на умелата игра между правоъгълни и овални форми, както и на хармоничното преливане на различните настилки, материали и аксесоари.
Къщата е заобиколена от двора. В предната част гледаща към морето имаме проблем с озеленяването. заради морския бриз. Тук подрязваме ниско тревата. Намерихме мястото на дървената люлка, на джакузито и шатрата с мебелите от ковано желязо.
От южната страна на къщата е асмалъкът, чиято пергола състарих чрез изгаряне и обработка с телена четка, за да изпъкне красотата на дървото. На местата където асмата не е успяла да създаде живителната сянка на помощ идват африканските рогозки. Прекрасно е когато с приятели поседнем на масата, галени от морския вятър. В задния двор, закрилян от къщата са се разгърнали в цялата си хубост зокуми, нар, маслина и други растения.
Домът ни е покрит с три припокриващи се покрива като старите български къщи. Стените са облечени с камък от врачанския край. В долната си част къщата е с жълт камък, за да е по хладно, а в горния – с бял, защото е по топло. Нашата къща е единствената в България, която е цялостно изолирана с „яшпан” – турска изкуствена дъска за изолация. Къщата ни е решена на няколко нива, заради денивелацията. На приземния етаж обособихме всекидневна с ориенталско екзотични нотки.
Още от прага ни се стъпва върху гранитогрес, специална изработка, за да издържа на агресията на пясъка, нали сме морска къща. За да отговаря на стила на дома го избрахме да имитира стара българска настилка.
Централното звено в нашата къща е камината. Тя е двустранна, а вратичките и се отварят в четири посоки. Така е замислена, че да не отдава температура, да радва окото, без да обсебва пространството. Ще ме разберете, когато забележите, че телевизорът е разположен над камината в рамка за картина. И от трапезария и от дневна погледът се спира на стратегическия разделител и обединител на нашия дом – камината.
Привърженици сме на ретро стила. Част от мебелите са поцинковани. Други – изкуствено състарени. От стари къщи съм успявал да закупя уникални мебели. Имаме мебели от африкански дъб, румънска керамика, белгийски мебели и целия този стил е нашата представа за красивото. Не харесваме кубизма в дизайна.
Всеки детайл е внимателно подбиран. Няма крещящи тонове. Текстилът е в екрю, въпреки, че всеки сезон къщата е различна. Сменят се завесите според сезона. Избягваме претрупаността с детайли, за да е освободен погледът. „
Това е дом, в който не не напусна чувството на обживяност. Все едно, че е на 100 години, въпреки че е завършен едва, преди 10.
