Почти всички познаваме жълтия кантарион (звъниката), като една от най-популярните билки, която преди няколко години допълнително се прослави като българската виагра.
Много по-малко известен е неговия храстовиден декоративен роднина – Hypericum Patulum Thunb. Той е широколистен, вечнозелен или полувечнозелен, силно разклонен храст, достигащ височина до 1 m. Цветчетата, събрани във връхни малобройни щитовидни съцветия, са много едри (6-7 cm), ярко жълти с многочислени дълги, изящни, излизащи далеч извън цветчето тичинки, потрепващи от всеки нежен полъх на вятъра и приличащи на малки ефирни балеринки, избрали за люлки тъмнозелените матови листа.
В периода на цъфтеж, който продължава около два месеца, растенията са много красиви и привлекателни. Плодът е кожеста едногнездна кутийка с голямо количество дребни семена, която се разпуква през пролетта на следващата година.
Кантарионите растат естествено в планините на Югоизточна Азия, от Хималаите до Япония. Особено богато на видове от този род е Средиземноморието.Названието си растението е получило от латинизиране на гръцкото “hypenkon”, от “hypo” – около, под и “ereike” – калуна; т. е. растящо около и под калуните.
Декоративният кантарион е много издържлив и невзискателен към вида на почвата. Устойчив е и на суша, но далеч по-добре се развива при добра влажност на почвата. Ако му допадне мястото, което сте му избрали, започва бързо да нараства и да образува плътни насаждения и не му ли обърнете внимание току виж напълнил целия двор. Аз бих го засадила на ограничено от всички страни място – например някое каре в плочника, което няма да му позволи да завладява нови територии.
В много студени зими измръзва до кореновата шийка, но напролет бързо се възстановява. Най-добрe се развива на защитени места.
Размножава се със семена (стратификацията при 2-40С ускорява поникването), зелени резници (в неотопляеми парници) , а най-лесно – чрез разделяне на коренищата.
Обикновено се използва за оформяне на бордюри, ниски огради, еднородни или сложни групи, за залесяване на склонове. По – рядко се засажда и отглежда като солитер . В домашни условия намира приложение и като силно дъбилно средство.
Маргарита Писачева
