Любопитното е, че народната медицина препоръчва кандилката при колики, упорита кашлица (водна настойка), като обезболяващо средство. Твърди се, че отварата от цветове и листа притежава потогонно и жлъчогонно действие.
Едва ли има градина, в която да не се отглежда аквилегията (Aquilegia vulgaris), която у нас наричаме кандилка. Не е взискателна, цъфти и на слънце, и на полусянка с оригинални цветчета, висящи като камбанки по върховете. В зависимост от сорта на растението те могат да бъдат с различна окраска-сини, виолетови, цикламени и др. Няма особени предпочитания към почвите, но обича влажните, рохкави и запасените с хранителни вещества. Ако не се премахват навреме завяхващите съцветия растението започва да ограничава цъфтежа си за сметка на изхранването на семената. След узряването им те се разпръскват и самозасяват неконтролеруемо, което не е желателно. При желание могат да се оставят няколко семенни кутийки, от които ще се вземат семена за разсад.
Двугодишно култивиране при кандилката се прави сравнително рядко, защото първият цъфтеж обикновено е по-слаб.въпреки това, отглеждани по този начин те могат да се използват много по-умело в комбинация с едногодишните и двугодишните видове, което обогатява цветните площи. Най-често при премахване на растенията от площите те не се унищожават, а се прехвърлят на различни места, където има нужда от многогодишни цветя. Семената се засяват през май, пикират се еднократно на разстояние 15Х15 см, а през септември, за южна България – началото на октомври се засаждат на постоянно място.
Поддържането на влагата и торенето (през седмица) са гаранция за обилен и продължителен цъфтеж.
