Качествата на една каменна стена зависят преди всичко от качествата на използваните за нейната направа камъни. В нашата страна се среща голямо разнообразие от различни скални породи, като всички се използват за строителство в районите, където се срещат. Тъй като камъните са тежки, а транспортът им скъп, обикновено се предпочита да се доставят от възможно най-близо. В частните градини обикновено се използват необработени или полуобработени камъни, затова характеристиките им са особено важни.
Още от античните времена каменните зидове са подчертавали връзката на градината с природата.
Най-твърдите скали са тези с вулканичен произход като: гранит, сианит и базалт, те са и най-тежки. Камъните от вулканичен произход са много здрави и твърди като острите и тънки ръбове се разрушават изключително бавно от естествени фактори или при очукване при работа, поради което те имат по-груб ефект когато са използвани в не-обработен вид. Обработката на вулканични скали до квадри е много по-трудоемко и скъпо, затова те се използват по-рядко за тази цел.
Зидариите от цепени камъни са едни от най-предпочитаните сред градинарите.
Втората голяма група са метаморфните скали, които са широко разпространени у нас, към нея спадат: варовиците, мраморите, шистите, гнайсите, и др. те са с по-малка плътност и здравина и се повлияват по-бързо от атмосферните влияния, като остаряват придобивайки вид типичен за повърхностните – открити камъни. Острите и тънки ъгли се разрушават в голяма степен при товаро-разтоварителните работи и самата работа по строителството, поради което стените направени от тях са с доста по-добри декоративни качества. Обработката на мраморите, варовиците и др. е много по-лесна и евтина в сравнение с тази при вулканичните породи. Шистите и гнайсите имат сравнително правилна слоеста форма при добива си, поради което рядко се обработват допълнително.
Зидовете от камъни с различен произход притежават характерна пъстрота.
Последната група са така наречените седиментни скали, към които се отнасят: бигора, травертина пясъчника, мергелните скали и др. Трябва да отбележим, че по същество варовика също е седиментна скала, но по твърдост е по-близък до метаморфните, от колкото до останалите представители на тази група.Това са най-меките и лесни за работа камъни, те се обработват изключително лесно и често разликата между стените направени от необработени и обработени камъни, е твърде малка. Поради шуплестата структура, която обикновено имат бигора и травертина те създават особен своеобразен вид. Макар много красиви леки и лесни за работа, тези скали са и най-слаби, поради което не бива да се използват на места изискващи осигуряване на голяма здравина, както и при стени със височина над 2 м.
Каменната стена е отличен фон за цветната леха.
Интересни са и речните камъни, които имат богат минерален състав, но приблизително еднаква заоблена форма. Те се използват не рядко като строителен материал, там където други камъни няма, или се намират трудно. Речните камъни се добиват лесно и се срещат почти навсякъде. Строителството с тях е трудно и специфично, като за укрепване през определено разстояние се използват дървени скари сандрачи разположени на 0,5 до 1,5 м. една от друга във височина.
Най-важната черта на една каменна стена, обаче, е нейната зидария, с един и същи вид камъни можем да постигнем коренно различни ефекти. Избора на зидария се прави според двете основни условия: декоративен ефект включително да подхожда на останалите архитектурни елементи в градината и цена. Ние ще споменем основните видове каменни зидарии използвани у нас и ще се спрем на техните декоративни качества и възможностите за използването им в градината.
За разлика от стените направени от изкуствени материали върху камъка процъфтява живот.
Укрепване на откоси с камъни е вариант прилагат рядко у нас, но с много добри декоративни качества. За целта между терасите се прави откос по-който се подреждат камъни, които да го подпират и пазят от отмиване и постепенна ерозия. Обикновено между камъните се развиват растения и откоса заприличва на алпинеум. Метода е приложим при разлика между нивото на терасите не повече от 1 м. като с увеличаването на височината се намаля и ъгълът а откоса.
Зидария от не обработени камъни, това е най-често срещаният вариант в практиката, като той е и най-евтин, позволява изграждането на сравнително високи стени със достатъчна стабилност и здравина. Декоративните качества варират силно между отделните видов скали. Тази зидария със сух градеж е характерна за старинните къщи в чиято фасада естествените материали заемат значителна част. Когато между камъните на зидарията е използван циментов разтвор тя може да намери още по-широко приложениеп при различни архитектурни стилове.
Квадровите зидове са скъпи, но много красиви и здрави, което оправдава напълно вложените в създаването им средства.
Речните и камъните с естествена форма често се използват в комбинирани стени, при тях се изграждат слоеве каменна зидария високи 50 – 100 см., между които има няколко реда от тухли или глиц зидария от различни материали. Този тип стени позволяват по-голяма изравненост при нисък допълнителен разход за обработка на камъните. Характерна особеност е, че при тях ефектът на пасторалност характерен за каменният зид от необработени камъни е силно опитомен от дългите прави линии на съпътстващият материал като това позволява на стените изградени по този начин да съжителстват добре с различни съвременни архитектурни и градински стилове.
Независимо от целите, с които са използвани всички зидове в една градина трябва да са изпълнени от една и съща порода камък или комбинация и да са изпълнени по един и същи начин.
Макар да се срещат само в отделни райони, специфични и много красиви са зидовете от цепени камъни. Най-често те са шисти или гнайси. Камъните от този тип имат две, а понякога 4 и дори 6 успоредни стени, с което много напомнят на дялан камък. Зидарията от този тип камъни има две основни разновидности, когато се изграждат в прави хоризонтални редове от камъни с еднаква височина и чрез комбиниране на различни по височина камъни. И двата вида зидария от цепен камък са предпочитани в градините и можем да ги наречем класически в това отношение. Те подхождат както на геометрични така и на пейзажни градини. Когато размерите на стените изградени с този вид зидарии са малки те се съчетават отлично със повечето архитектурни стилове, но високите подпорни стени ще подхождат повече на архитектура със подчертано присъствие на естествени материали.
Често покритата със живот каменна стена се стапя до тънка зелена пелерина.
Много интересна и често използвана в общественото паркостроене е циклопната зидария. При нея се използват камъни само с една обработена страна. Така се получава своеобразен ефект, който се доближава до този на обработените камъни, но с раздвижен растер и при много по-ниски разходи. Циклопната зидария съжителства успешно с модерната архитектура и повечето градински стилове.
Рустиковата зидария е много харесвана, поради своята особено приятна за окото релефност, но тя се изгражда само от специално обработени камъни с изравнени 5 страни и една оформена релефно. Стените решени по този начин се приемат за особено луксозни, те имат по-строг ефект и се комбинират благоприятно със класически и съвременни сгради. Подходяща е за малки градини и партери, където архитектурната среда доминира над градинската.
Характерна особеност на стените със сух градеж (без спойващ разтвор между камъните) е възможността да бъдат озеленени с различни алпийски цветя, което ги превръща във своеобразен вертикален алпинеум.
Квадровата зидария (зидария от дялан камък) се осъществява чрез използването на напълно обработени каменни блокчета със 6 равни страни. Ефектът на този тип зидария зависи в голяма степен от формата и цветя на камъка от степента на обработка и от това дали при строителството е използван свързващ материал. Обикновено подпорните стени от дялан камък се използват в комбинация със сгради в класически стил и значително по-рядко в паркова среда. Тази зидария се комбинира отлично със съвременна архитектура.
Квадровата зидария може да се разнообрази като се комбинира с тухли или се използват различни по форма и цвят камъни. Подобен вид комбинирани зидарии трябва да се използват много внимателно.
Глиц зидариите се изграждат от полуобработени каменни плочи, те имат характерен слоест вид и особен декоративен ефект. обикновено в градините се използват за различни цели и много ограничено като подпорни стени. Когато се спирате на този вариант трябва да знаете, че той има добър декоративен ефект само когато височината на стените е малка 50 до 100 см. съчетава се много добре със почти всички архитектурни и градински стилове.
Укрепването на откоси с камъни е изключително атрактивно и подходяща за местата, където денивелацията между терасите е малка и няма нужда от особена здравина.
Когато терасираме двора или изграждаме различни допълнителни стени и стабилни архитектурни елементи трябва да се стремим да използваме един и същи вид камъни и зидария навсякъде, така че да се създаде впечатление за цялостна композиция. Комбинацията между различни видове зидарии ще изглежда добре само в редки случаи, когато конкретното разположение и мащаби позволяват това.
