В тази къща е създадена хармония от пъстротата на възрожденския стил и ефирността на топлите средиземномрски акценти. Когато е строена през 1966 година къщата е изглеждала като на снимките от личния архив на собствениците. Стандартна за онова време къща от етаж и половина, която е нямала нищо общо със сегашната си естетиката.

Една стандартна къща от 60-те години на 20 век, само с повдигане на покрива и дострояване на трапезария и чардак се превърна в образец на възрожденската архитектура.
1 2 3
1. Направено е допълнителното помещение за трапезария на първия етаж и се подготвя изграждането на нов по-висок покрив.

2. Вратата и прозорецът на приземния етаж, сега начало на коридора, който започва от трапезарията.

3. Чардакът не само че ще се превърне в просторна тераса, и ще е най-яркият битов акцент в архитектурата на къщата. Отстрани новите тухли показват и нивото до което е повдигнат покривът.

ИДЕЯ: Двете тераси раздвижват пространството във височина, но по-интересна е пластичната динамика. Получена е от хармонично съчетание между обли и правоъгълни форми. Тераси, ъгли, сводове и цилиндри.
– Когато Роман каза, че ще заселим тук реших, че се шегува – спомня си Петя.
Апартаментът ни е в София и работим в София. Там имаме стъкларско ателие, а това в много голяма степен е градски поминък. Тогава не си давах сметка, че децата могат да поемат голяма част от отговорностите и наистина идеята да живеем отдалечени от бизнеса си ми се струваше шеговита. Но Роман беше влюбен в това място. В началото на ремонта ходеше през ден, а след това постепенно идванията му в София започнаха да оредяват и основната тема за разговор беше къщата. Колко е страхотна и неотразима, как потъваш в атмосферата й, как ти помага да се преосмислиш по нов начин, а като стигна до прозрението, че от многото места на които човек може да живее в един момент открива онова, на което да се завръща си дадох сметка, че моят човек наистина е влюбен и то с всичките му симптоми. Така че един ден насъбрахме багажа и дойдохме тук. Срастнахме се с мястото и с неговата магия.

Лятната кухня е построена допълнително и тя затваря края на двора.
А тук тази магия е много буквална и въздействаща. Това е спокойствието, пасторалът, човешката непринуденост и дългият ден. На това място Роман става призори. Нещо, което беше нетипично за софийския ни начин на живот. Обикаля по няколко часа с фотоапарата и се връща с миговете, в които утрото, сякаш прониква през пластовете на въздуха и светлината прегръща дърветата, тревата, кълдъръмените улички и хората. Така започва денят. Хората с едно типично планинско спокойствие поемат в него и когато се срещнат казват си: „Добър ден”. Така е тук. Първия път когато ме поздравиха кимнах и се зачудих от къде се познаваме. Но тогава не се познавахме. Разхождахме се като туристи и още не знаехме, че съвсем скоро ще се отдадем на онази малка, сиво измазана къща със стръмния двор. А дворът наистина е бил един стръмен скат. В долната си част е бил на сегашното ниво, но в крайната си част е достигал до там където сега е коминът на барбекюто. За да добие този си вид от него са изкарани над 100 камиона пръс, което за тези 350 квадрата, в които е разположен е наистина много.

Лятната кухня, подобно на модерна всекидневна е оформена от три къта, събрани в едно пространство. Ниска мебел, трапезария с камина и кухненски бокс.

ИДЕЯ: Средиземноморският и българският фолклорен стил са умело съчетани при създаването на кухненския бокс. Това най-ярко се усеща в синия контур на сводовете и рамките от необработено дърво на стената.

ИДЕЯ: Скарата е превърната в своеобразен полилей. На нея са закачени лампа и манерка. А зад нея това така конкретно определено пространство от греди и стени ефирно е раздвижено от вълните на рибарската мрежа.

Съчетанието на български и средиземноморският стил тук е в стихията си. Каменният плочник е застлан с наши черги. А покривката, както и картината носят повея на южните морета
ИДЕЯ: Полилеят е направен от колело на каруца, а мрежата около него му придава един допълнителен, но ненатрапчив обем в пространството и го превръща в своеобразен полилей.

ИДЕЯ: Цветните съчетания на възглавниците повтарят тези от орнаментите на облегалката.
ИДЕЯ Бяла решетка с ефирни пердета. Това е едно прекрасно лятно решение, но в случая обърнете внимание на белите греди на тавана. Те са като лъчи и създават завършеност на усещането за светлина. Решени по този графичен начин те въздействат по-силно отколкото един изцяло бял таван. По същия начин изрядно изгладената бяла стена е раздвижена от сурова греда.
ИДЕЯ: Детският кът е от бели малки столчета, изрисувани по невероятно прост и въздействащ начин. Между тях масичката подсилва усещането за приказност, защото е направена от българско битово трикрако столче. Опитайте и ще го направите. Ако не ви се отдава рисуването, може да постигнете същия ефект с подходящи ваденки.
-Мястото е прекрасно, само малко трябваше да се пипне – разказва Роман. И въпреки, че това „пипване” е траяло 3 години, човек остава с впечатление, че преустройството е направено с един замах.
Основният проблем, който трябва да пребориш е влагата. Под нас минават подземни реки и затова направих 3 дренажа. Един около къщата, Един през средата на двора и един в горната част. Тукашната канализация, макар и отдавна правена е перфектна. Иначе самата къща макар и неугледна в изначалния си вид, даваше много възможности. Според проекта е етаж и половина. Покривът й започваше от прозорците, а из приземието трябваше да се разхождаш приведен. Но въпреки това тя бе много добре планирана. На практика в разпределението на пространствата нищо не съм пипал. Само вдигнах малко по-висок покрив. Смъкнах леко нивото на първия етаж.


Лампата е от колело на каруца като това в лятната кухня. Много оригинално са решени дълбоките, открити шкафове и умело са балансирани с картината на неаполитанския плакат.
ИДЕЯ: Бялата етажерка е от най-обикновени дървени плоскости. Направена е в две нива, като по горното й ниво (непосредствено под тавана ) е едновременно и рамка за цялата стена. На същата височина тази рамка преминава към съседната стена с прозорците, но вече, като декоративна греда.
Доизградих още едно помещение, върху което сега е чардакът и така се получи едно малко бижу от по 75 квадрата на етаж. Не е много, в разгърната площ идва около 150, но това пространство е предостатъчно, за да живеем удобно и да посрещаме на гости приятели и роднини.

Отворената стена свързва трапезарията с кухнята. Това е бил някогашният външен прозорец на къщата, а там където започва коридорът е била външната врата.
Кухнята е малка. Най-впечатляваща в нея е печката. Всъщност това е система, която отоплява цялата къща, а това, че се готви на нея е просто допълнителна екстра.
Кабинетът е решен така че да се използва като място за работа, място за почивка и място, където през зимата Петя и Роман могат да настанят приятели и близки.

Чардакът, както и зимната трапезария под него с някогашния прозорец и външна врата са единствените ново пристроени пространства в тази къща.
Коридорът на втория етаж отвежда от чардака към спалните. Капакът към тавана е като декоративно пано, а шкафът е специално направен по размер, за да се впише в това малко пространство.



И в двете спални стените са боядисани и изрисувани в традиционния възрожденски стил. Шкафовете са съчетание между традиционното и модерното, а пердетата на прозорците са с индивидуално декоративно звучене.
