Много пъти растенията изобщо не спазват правилата за живеене, който сме им предписали.
Този кактус е на бул. Дондуков в София и години наред живее на това място. През лятото, директното слънце го препича с безмилостно постоянство, а през зимата, оцелява в бухнал сняг и минус 20 градусови нощи.
Това е опунцията. Без да полагате кой знае какви грижи за нея, тя ще радва окото ви, не само когато цъфне, но и с интересните си плодове.
Опунцията е кактус от семейство Cactaceae, естествено разпространена в пустинните и полупустинните области в Новия Свят.
Често се среща и под името “Индианска смокиня”, тъй като дава изобилие от плодове, които са били основна част от индианското меню. Плодовете са сочни и покрити с бодли, поради което са придобили името “бодливи круши”. Не е ясно откъде идва латинското име на кактуса, но според някои учени то води началото си от гръцкия град Опус, където също са били разпространени кактусоподобни растения.
В родината си опунцията достига до доста големи размери и представлява дърво или храст, но у нас тя се отглежда в саксии и размерът и зависи преди всичко от възрастта на растението и големината на саксията. Стъблото й е силно разклонено и е разделено на плоски сегменти, които са наситено зелени, но могат да бъдат и пурпурно – червени. Повърхността на сегментите е покрита с два типа бодли – големи, гладки и малки, подобни на власинки. Както сами ще се убедите в природата няма нищо случайно и всеки един детайл, колкото и причудлив да изглежда, си има своята функция. Когато животните минават покрай опунцията, бодлите й се закачат по козината им и сегментите се откъсват от растението.
След като падне на земята, всеки един сегмент лесно се вкоренява и дава началото на ново растение. Бодлите на пустинните растения могат да бъдат обагрени в най – различни цветове: жълто, червено, кафяво и дори бяло. Но повечето декоративни видове нямат бодли или имат само малки власинки. Опунцията цъфти с красиви симетрични цветове през пролетта или началото на лятото. Чашковидните, обагрени в жълто или оранжево, цветове се разполагат по ръба на крайните сегменти. След като се опрашат, цветовете се превръщат в обли ядливи плодове, които първоначално са зелени, но с узряването се превръщат в пурпурни.
Заради вкусните си плодове, опунцията е сред най – дълго култивираните растения, чието отглеждане е започнало още преди повече от 9000 години. Днес в Мексико е най – големият пазар за плодовете, които се консумират сурови или мариновани, от тях се получава вкусен сок и не на последно място известната по цял свят текила.
Опунцията се размножава чрез вкореняване на сегменти или чрез семена, които се сеят в песъчлива почва.
Ако искате да отглеждате опунция, трябва да й осигурите суха и добре дренирана песъчлива почва. Поливайте я рядко. Пресаждайте я през няколко години в по – голяма саксия. Поставете я на слънчево място, където няма да я вали дъжд. Тъй като опунцията е растение на пустинята, тя издържа на големи температурни амплитуди, но преди настъпването на големите студове я приберете в дома си и я поставете на южен прозорец.
Височина: до 50 – 100 см.
Цъфтеж: май – юни; цветовете са жълти или оранжеви .
Почва: суха и добре дренирана.
Място: на слънце.
Поливане: рядко.
Размножаване: чрез вкореняване на сегменти или със семена.
