Термичното унищожаване на плевелите се прави чрез опламеняване с огън или с инфрачервено излъчване. За първи път в Швейцария през 1973 г. е предложен апарат за опламеняване. През следващите години се развиват различни варианти на подобни апарати в Германия, Дания, Белгия и Виликобритания. А от 2 – 3 години, подобни апарати се предлагат и у нас.
Термичното унищожаване на плевели e на биохимичен принцип. Повечето белтъчини се денатурират при температура над 42 градуса C. Необходимата за целта топлина се получава от изгаряне на газ или дизел и се преобразува по различен начин в пламък или топлинно излъчване под формата на гореща вода или пара.
При това горещата вода е единственият екологичен метод, при който се унищожават и корените на плевелите. Ако редовно се използва този начин за борба с плевелите, растежът им се забавя и третирането може да се сведе до 2 пъти годишно.
По принцип плевелите по площадки, стълбища и други обществени площи може да се прилага 3-4 пъти в годината, за да има траен ефект.
По принцип при всички култури е възможно третиране преди сеитбата и преди покълването. Особено важно и интересно е то при кореноплоди с много дълъг период на зародишно развитие, като напр. моркови и лук от семе. При морковите оптималният момент за тотално опламеняване е настъпил, когато те поединично пробиват през почвената повърхност.
Вече повече от 10 години директно опламеняване се прилага върху ръж, зимна пшеница, летен ечемик и овес при височина на растението от 10 до 15 сm. При това житните култури се увреждат силно, но се възстановяват бързо и закъсняват за жътва само с около 5 дни без загуби в добива. Това третиране се прероръчва само при силно заплевеляване с полски синап и полска бударица, когато не може да бъде премахнато по механичен път
Царевицата не може да бъде третирана в периода от покълването до височина около 15-20 сm, селективно третиране с повдигане на листата е възможно едва при височина на растението от 20 до 25 сm. Опламеняването на долните листа на плевелите (при височина на царевицата 25 до 55 сm) e успешно от 80 до 95 %. В този момент семената на червената мъртва коприва, звездицата, овчарската торбичка, полския синап и поповата лъжичка са вече узрели. С обгарянето на долните листа могат да бъдат унищожени и по-късно покълнали плевели.
При цвеклото може да бъде водена термична борба с плевелите едва след стадий 6-ти същински лист. В този момент обаче и плевелите вече са доста високи. В стадий 4-ти лист има около 20 % загуба на листа, които нормално се възстановяват в рамките на 10 до 14 дни. Като защита могат да бъдат поставени дискове като при култиваторите. Подобни защитни дискове се слагат и при обработка с пламък на салатните култури, морковите, лука и др.
Картофите понасят при 50 %-тово кълнене и височина на културата от 2 до 4 сm (покълнали леторасти) опламеняване на цялата площ без увреждания. След това обаче те могат отново да бъдат термично третирани селективно най-рано след две седмици. В най-късния им етап на развитие опламеняването при тях (фиг. 6) може да послужи и за обезлистяване (дефолиация) преди прибиране на реколтата за по-добрата работа на комбайните.Пламъчната техника се използва с успех и при трайните насаждения – в лозя и в овощни градини за борба главно с некоренищни плевели.
Техниката за термично третиране може да бъде използвана при всички почви. Според изследователите не настъпва увреждащо затопляне на горните почвени слоеве. Ефектът от опламеняването зависи и от повърхността на почвата. Тя трябва да бъде възможно по-фино разтрошена, защото повърхност с едри буци предизвиква турбулентност и пречи на образуването на оптимален пламък. Освен това в резултат на по-големите буци се получава така наречената “ сянка на топлината” или “сянка на пламъка”, зад която растенията остават неосветени и необгорени. При техниката с инфрачервени лъчи не се образува топлинна сянка, защото тук се работи с топлинното излъчване. Дългите инфрачервени горелки (1,25 m) трудно се приспособяват към неравностите на почвата.
Използване
Възможностите за използване на техниката за термично третиране са многобройни. Възможно е използването й при всички култури и под формата на различни методи. Трябва да се приеме обаче и ефекта за частичното забавяне на развитието на културата. Определено предимство е, че с тази техника не могат да се пренасят гъбни и вирусни болести. Трябва да се изтъкне и фактът, че тази техника не се влияе от влажните атмосферни условия.
Борбата с плевелите чрез техниката за опламеняване се оценява като положителна, но в индустриялен план големите разноски по експлоатацията й намаляват нейната привлекателност. Поради тези причина засега в България техниката за термично третиране на плевелите добива популярност най-вече в малките ферми за биологично отглеждане на зеленчуци, като и при обработка на плевелите в градските паркове и градини.
