Здравословното хранене включва консумацията на ядки – незаменими източници на ненаситени мастни киселини. Колкото хранителни, толкова и вкусни. Така накратко можем да охарактеризираме плодовете на шамфъстъка.
Шамфъстъкът (Pistacia Vera L.), наречена фисташка, дървовиден персийски фъстък или пистация, се отглежда заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерали. Ядките съдържат до 70% масло (по качества близко до маслиновото), 18-24% протеини, 4-17% захари и до 40% танин в галите по листата.
Плодовете са с висока хранителна, диетична и лечебна стойност. Имат широко приложение в сладкарството, използват се в медицината и химическата промишленост. Консумацията на една шепа шамфъстък на ден унищожава лошия холестерол, предпазва от сърдечно-съдови заболявания и рак. Ядките са пълни с антиоксиданти, които „обгрижват” клетките, защитавайки ги от свободните радикали. От тези ядки се получава голямо количество танин и някои бои за обработка на кожи и текстил. Отделя се и ценна смола, от която в Средна Азия произвеждат вкусна дъвка, а в Европа сладолед, шоколад, масла и различни типове балсами.
Условия за отглеждане на шамфъстъка у нас?
Той е субтропична култура, сухоустойчиво, горещоустойчиво и непретенциозно листопадно черупково растение. Твърде невзискателно към почвеното плодородие, заема едни от най-бедните, сухи, каменисти земи, негодни за други земеделски култури.
Благоприятни за шамфъстъка са средиземноморските температури, затова у нас се отглежда в Странджанския, Родопския и Санданско-Петричкия райони. За нормалното си развитие шамфъстъкът изисква годишни валежи от 200-400 mm и надморска височина не повече от 600-700 m. Устойчива е на големи температурни колебания – от минус 10°C през зимата до 40°C през лятото. Не обича засенчване и преовлажняване. У нас расте Pistacia terebinthus L. (с по-дребни плодове), докато в Азия, топлите райони на Европа и Средна Америка се отглеждат около 20 вида. Шамфъстъкът е дълговечно, двудомно растение, т.е. отделните дървета са или мъжки, или женски.
Цветовете са еднополови. Само женските дървета дават плодове. Уникален български шамфъстък е открит от учени в района на Асеновата крепост. Това, което го прави различен от известните сортове в света е, че носи белезите и на двата пола. Учени от Пловдив и Рим проучват новия сорт, за да създадат дърво с мъжки и женски цветове. При едностъблено формираните растения височината на растенията е 6-7 m, а при многостъблените – 3 m. Шамфъстъкът има мощна коренова система (до 15-16 m в пустинните зони). Короната на растенията е разлато-куполовидна. Кората е белезникавосива, гладка. Листата са три- или петделни, кожести отгоре и сивозелени отдолу. Развиват се след цъфтежа. В зависимост от метеорологичните условия, цъфтежът протича от средата на април до началото на май. Плодовете узряват до края на септември.
Отглеждането на шамфъстък е лесно. Най-широко практикувано е семенното размножаване, чрез директно засяване на семената в почвата на дълбочина 5-6 cm. При оптимална влажност и температура 18-20°С семената поникват за 4-5 дни. Използват се семена от културни сортове или от дивите фисташки. Необлагородените дръвчета започват да плододават към 6-8-та година, а присадените – през 3-4-та година. Около 80 % от необлагородените семеначета обаче са мъжки, затова се присаждат с избран женски сорт. На 6-7 женски дървета се засажда едно мъжко. Успешното присаждане се затормозва от обилното изтичане на смола. За да се намали количеството на смолата, напречният разрез на кората при окулирането се прави не в горния, а в долния край на отвесния разрез. Това позволява изтичане на част от смолата. Всички останали манипулации при окулирането са същите както при останалите овощните дръвчета. Отрязва се щитче с дължина 2,5-3 cm с много тънък слой дървесина. Тук щитчето се вмъква обратно – отдолу-нагоре и здраво се превързва с еластична лентичка.
Растенията (семенни или присадени) не понасят презасаждане (преместване) и е добре семената да се засяват на местата където ще се отглеждат, или в контейнери. На пазара обикновено се предлагат присадени дръвчета в пластмасови торби. Разстоянията на засаждане при фисташката са големи – 8×10-12 m, с цел добро огряване. Дърветата почти не се нуждаят от резитба. Останалите грижи са както при другите овощни видове. Събраните узрели плодове се очистват от месестата обвивка, изсушават се добре и се съхраняват в прохладни сухи помещения, при температура до 18°С. Консумират се до настъпването на летните горещини на следващата година, за да не гранясват.
Най-сериозно гъбично заболявания за шьмфъстъка е Verticillium, което бързо може да унищожи дърветата на различна възраст. Most pistachios are now grafted to Verticillium resistant P. Присаждането на сортове върху резистентната на Verticillium подложка P. integerrima rootstock.integerrima дава отлични резултати. The trees are also sensitive to the oak root fungus, Armillaria mellea. Insect pests include the aphid, Anapleura lentisci and several species of leaf-footed bugs and stink bugs. Дърветата са чувствителни и към гъбичката Armillaria mellea. Листната въшка Anapleura lentisci също напада шапфъстъка, а The nuts are also very attractive to squirrels and some birds, including bluejays and woodpeckers. ядките са лакомство за катерици и птици.
Най-ценни са сортовете с отворена по коремния шев черупки. Известни са много ирански сортове – Ibrahim, Kerman, Owhandi, Safeed, Shasti, Wahadi. У нас са внесени Ashuri u Aleppo. Сортът Алепо е създаден в Калифорния. Там са селекционирани и сортовете Lassen of Kerman, Bronte, Buenzle, Minassian, Red Aleppo, Seax, Tzahonella и сортът опрашител Peters. За нашите условия се препоръчват създадените в Азърбайджан – Кишлински-1, Кишлински-2 и др., както и кандидат-сортовете Сепо-3 и Радпо-I-IV, селекционирани в Опитната станция по овощарство в Поморие.
# шамфъстък
