Едно от първите неща, което трябва да изберете за бъдещата си градина е стилът. Такъв притежават дрехите, мебелите и дори сградите, при градините има различни стилове, които са лесно различими за специалиста, докато любителите често не им обръщат сериозно внимание. Повечето дворове у нас комбинират характерни елементи от различни стилове, което не винаги е най- доброто решение.
Обикновено изборът на градински стил зависи от постройките в парцела и около него, ниските и по-скромни къщи се приютяват много по-лесно в една свободна и естествена среда от големите и доминираните от бетон и стъкло.
В същото време стриктното придържане към определен стил не е задължително, дори напротив то е доста консервативно. Обогатяването на градина доминирана от определен стил с елементи характерни за друг е отдавна използвано, но то трябва да се прилага много балансирано и умело. Един от най-важните моменти при комбинирането на елементи от различни стилове е категоричният превес на единият от тях, който приемаме за основен. Например, пейзажно оформената градина може да притежава неголям геометричен партер, който да подчертае входа, в случаят свободният пейзажен стил е доминиращ, докато геометричният е използван само за създаване на един акцент.
Свободно оформеният цветен или смесен бордюр се приема за пейзажен елемент.
В градинарството има безброй стилове, които трудно могат да бъдат изброени дори от специалист, често те копират стиловете в архитектурата, а друг път се развиват независимо от тях. Най-общо можем да кажем, че има две основни групи стилове: пейзажен и геометричен.
Пейзажният стил е най-разпространен и предпочитан в съвременното градинарство.
Пейзажният стил обратно на логиката е възникнал по-късно от геометричният, за създаването на красиви градини в този стил се изисква много повече естетически усет и познания върху ландшафтното изкуство. Към пейзажният стил спадат много различни видове градини като японските, китайските, английските и др., този стил е доминиращ в съвременното градинарство.
Геометричните стилове са много ефектни и по-лесни за проектиране, но много по-трудни за поддържане. Изключение по отношение на поддръжката правят геометричните планировки раздвижена от своеобразни плочопътеки.
Геометричният стил е възникнал още в древен Египет, при него всички линии и форми са подчинени на някаква геометрия. Смята се, че любителите се справят доста по-добре с този стил, при които естетическият ефект се получава много по лесно, без да се налага в такава степен да се познават основните принципи на ландшафното изкуство и характерните особености на различните растителни видове. както и пейзажният стил геометричният има много разновидности: персийски градини, френска градини и др. в миналото парковете на римските вили също са били геометрични.
Често дворове са механичен сбор от идеи и декоративни елементи, което рядко има онзи ефект, който можеше да се постигне при добро планиране и придържане към един стил.
Подобно на архитектурата все по-модерно става използването на една смесица от стилове, която да изглежда по-скоро футуристично и все по-често могат да се видят градини изпълнени от растения поддържани в идеални форми и в на пръв поглед невероятни съчетания. Въпреки това този свободен подход изисква много добра преценка, така че той трябва да бъде естетически оправдан.
Българският стил
Един от важните въпроси, които често градинарите си задават е има ли традиционен български градински стил и как изглежда той.
Подпорните стени и асмите са характерна част от възрожденските дворове.
В миналото българските възрожденски дворове са били сравнително самобитни, като те са възникнали в следствие от необходимостта пространството около дома да бъде рационално и естетически организирано. Въпреки неоспоримите особености възрожденският двор не може да се смята за стил в истинският смисъл. Основното, което обединява всички възрожденски дворове са използваните елементи, но като цяло те нямат обща концепция на изграждане и разположение на обектите и растителността. Характерно за възрожденските дворове е, че обикновено те са затворени от високи зидове или огради, които ги отделят от пътя и съседите. Входа на двора е маркиран от типичната порта.
Плочникът на тревна фуга е важен елемент от традиционният български двор.
Най-важният обект в двора е къщата, която обикновено е разположена ексцентрично, но въпреки това се явява смисловият център. Алейната мрежа е изградена от основната пътека свързваща входа на двора с този на къщата, тя се явява и основна ос. Допълнителните обекти като асмата, кладенеца, чешмата, пеща и др. се свързани с къщата или основната алея посредством второстепенни пътеки. Алеите във възрожденският двор са застлани с големи плочи на тревна фуга или с калдъръм от по-дребни камъни и плочи.
Макар и със скромен асортимент от декоративни видове и елементи традиционният български двор има много почитатели и все по-често се прибягва към него.
Друг важен елемент са кладенеца и чешмата, обикновено присъства поне един от тези два варианта, понякога в дворовете могат да се видят и зидани градински канали (бари), които са служели както за преминаване на вода по тях, така и като своеобразна примитивна напоителна система. Сборната точка във всеки възрожденски двор била асмата, която приютявала цялото семейство под сянката си, а често тук били посрещани дори гости.
Едрата растителност във възрожденските дворове обикновено е формирана от различни видове овощни дървета.
Растителността във възрожденският двор е сравнително скромна като видов състав. Типично растение е чемширът използван като единични храсти или живи плетове. Макар и по-рядко е била използвана и източната туя. Основна атракция на всеки двор била цветната леха, като видовият състав в нея се менял с годините. Запазена марка за възрожденският двор били цветята отглеждани в саксии по фасадата на къщата пред нея или по централната алея. Едрата растителност обикновено била съставена от различни овощни видове, които имали и съществена декоративна функция.
Изборът на стил за нашият двор е много важна стъпка
Истина е, че за един и същи двор могат да бъдат предложени стотици различни идеи и всички да са потенциално приложими и много ефектни.
Интересен вариант за внасяне на на лесни за поддържане геометрични мотиви във един малък двор.
Изборът на конкретна идея се прави на база съществуващи дадености, лични предпочитания и трудност на изпълнение. Геометричните стилове са за предпочитане там където площите са с правилна форма и същевременно твърде малки за да може конфигурацията им да не контрастира силно на свободно разположена растителност. Геометричният подход е за предпочитане и когато искаме цветята да са преобладаващият тип растителност. Обратно свободното пейзажно планиране на двора е за предпочитане при малко по-големи площи, то ще подчертае красивата гледка към околността като се превърнат в естествена част от пейзажа.
При твърде раздвижен и скалист терен могат лесно и евтино да се изградят дори различните видове източни градини. Когато желаем да изградим градина в този стил на равно място се налага изкуствено създаване на неравности и донасяне на камъни.
Стилове при които се използва повече геопластика и различни теренни елементи като японските и китайските градини са за предпочитане при неравни места или там където в парцела има различни скални образувания и др. Оформянето на двора като възрожденски ще бъде ефектно и стилно, когато архитектурата на дома ви е възрожденска или кореспондира по основните си характеристики с този стил. Смесването на стилове също е удачен вариант, но само ако това може да стане без те да се конфронтират и така че ефектът им взаимно да се допълва.
