При нормални годишни времена, всички луковични цветя би трябвало да се засаждат от втората половина на септември до първите дни на ноември, но тази година периодът на засаждане ще продължи поне до първите дни на декември.
Засаждането на луковичните става по различни начини в зависимост от преследваната цел. Когато желаем да засадим отделни луковици от нов сорт, можем да направим това по периферията на площите с двугодишни цветя или на друго място, където единичните растения няма да имат дразнещ ефект, а в същото време ще бъдат изолирани от потенциални примеси. Често любителите правят първоначалното размножаване на луковиците в стопанският сектор.
Някои видове като мускари и кокичетата се засаждат в групи, които се предвижда постепенно да се сгъстят в големи, подобни на чимове съобщества. В този случай луковиците се засаждат в предварително маркираната площ на разстояние една от друга и на дълбочина посочена в таблицата.
През първите 1 – 2 години тези видове все още не са се сгъстили, поради което туфите придобиват пълния си декоративен ефект чак след 2-рата си година. През пролетта на първата година може да се предвиди някакъв цветен акомпанимент на тези растения, така че площите да не изглеждат рехави. За целта са подходящи всички ниски цветни видове, които няма да задушават нарастващите луковични (например, теменужки или парички за есенно-зимния период и армерея, иберис, цимбалария, различни едногодишни традисканции, седуми, ниски разновидности лизимахия и др.).
Много луковични видове се засаждат в тревните площи. Това се прави напълно разпръснато за ранно цъфтящите като минзухарите и орнитогалума и на различно големи групи за по-късните като лалета, нарциси, зюмбюли, фритиларии и др.
Макар че ранните видове се засаждат разпръснато с единични луковици те имат много силен размножителен коефициент и в зависимост от това къде залагат дъщерните си луковички (до майчината луковица или на известно разстояние от нея) бързо се образуват по-плътни или рехави групи и съобщества, като с времето възникват прекрасни мавритански поляни. За подобен тип решения са подходящи само видове, които прецъфтяват или поне са в пълен цъфтеж преди първият откос на тревата ( най-късно средата на април). Видове, които изискват ежегодно изваждане на луковиците като лалетата се заместват с подходящи летни видове, с които се създават групи в тревните площи през летните месеци.
Същинските цветни площи с луковични цветя са изключително ефектни, но и доста скъпи и луксозни. Те се създават всяка есен чрез гъсто засаждане на луковици от различни видове и сортове, чрез които се получават зашеметяващи пролетни картини. Тъй като за създаването на такива цветни площи са нужни голям брой луковици на квадратен метър обикновено любителите с по-скромни възможности създават съвсем малки площи, като основната част от луковиците в тях са собствено производство. Друга характерна особеност на класическите цветни площи от луковични е това, че при тях ежегодното изваждане на луковиците е задължително. Така първо се освобождава място за летните цветя и второ, дава се възможност през следващата година да бъде създадена нова площ със същите луковици. Повечето видове луковични се развиват отлично с ежегодно изваждане и то дори е препоръчително, но поради неговата трудоемкост обикновено се преминава на култивиране за няколко години на едно място.
Засаждането на цветните площи от луковични става задължително по предварително разработен план. Площта се обработва, след което се разчертава като се маркира площта за всяка фигура. Гъстотата на засаждане при луковичните цветни площи е много голяма. Това е логично поради нейния еднократен характер. Тези площи се засаждат, за да можем да се насладим на техният еднократен цъфтеж, след което ги премахваме. Това е и основната разлика с останалите начини на използване на луковичните растения, където обикновено изчакваме няколко години групите да се сгъстят. В този случай гъстотата на засаждане трябва да осигури оптимална или дори малко по-голяма от оптималната гъстота на растенията от всеки използван сорт, така че площта да разцъфти по възможно най-ефектния начин. Градинарите в западна Европа, където често правят градини от луковични, преграждат площта на всеки сорт с тесни листове ламарина или друг материал, който да гарантира абсолютната сортова чистота и оттам да позволи в продължение на години едни и същи луковици да се използват като материал за създаване на красиви цветни площи през пролетта.
Агротехника на луковичните видове
Агротехниката при луковичните видове се различава и често тя трябва да бъде пригаждана за това, което желаем да постигнем. Повечето луковични цветя се изваждат ежегодно в стопанствата, които произвеждат луковици. Това дава възможност всяка луковица да реализира максимален размножителен коефициент. В градините често луковични видове, реагиращи добре на ежегодно изваждане и презасаждане, се отглеждат на една и съща площ в продължение на години. Това се дължи от една страна на това, че в градините се търси възможно най-лесния и прост начин на култивиране, а от друга, че видове, като кокичето, мускари, орнитогалум и минзухари, имат много по-силен ефект, когато са в гъсти групи. От голямо значение е да се разбере варирането в схемите на засаждане. Обикновено най-гъстата схема на засаждане гарантира най-голям декоративен ефект, докато най-голям максимален размножителен коефициент и най-добра степен на развитие на растенията се получава при най-рехавата такава.
При засаждане подбора на разстоянията, при които ще садите луковиците една от друга, зависи от това каква цел сте си поставили в конкретната площ. Дълбочината на засаждане също варира в значителна степен. Това не означава, че една и съща луковица би се развивала еднакво добре засадена на различни дълбочини, а това че дълбочината на засаждане е относителна и та зависи от много допълнителни условия, като сортови качества, очаквани зимни температури, механичен състав на почвата и др. При по-едрите сортове с видимо по-големи луковици е допустима малко по-голяма дълбочина на засаждане от сортовете с по-дребни луковици. При очаквани много ниски температури също е за предпочитане луковиците да са засадени малко по-дълбоко, за да се избегне опасността от замръзване. Накрая, при леки почви по-дълбокото засаждане е за предпочитане, докато при тежките и влажни почви трябва да се стремим да минем на горната граница, която вида понася.
Мулчирането на площите с луковични е важна грижа за районите с по-суха зима, като по този начин се гарантира постоянна влажност на почвата за протичане на някой основни физиологични процеси в луковиците, без които цъфтежа е невъзможен. Мулчирането е от значение също така при леките и бързо изсъхващи почви, както и на местата с твърде студена и дълга зима.
Препоръчителна параметри на технологията на отглеждане при най-популярните луковични цветя.
| Вид | Изваждане на луковиците | Разстояние на засаждане в сантиметри. | Дълбочина на засаждане в сантиметри. |
| Зюмбюл | Ежегодно или през 2 – 4г. | 8 – 12 Х 8 – 12 | 6 – 9 |
| Декоративни лукове | Ежегодно или не се изваждат. | 10 – 15 Х 10 – 15 | 4 – 8 |
| Кокиче | Ежегодно или през 4 и повече години. | 4 – 5 Х 4 – 5 | 6 – 10 |
| Крем | През 3 – 5 години | 15 – 30 Х 15 – 30 | 20 – 25 |
| Лале | Ежегодно | 10 -20 Х 10 – 20 | 10 – 12 |
| Луковични ириси | През 3-4 години | 8 – 15 х 8 – 15 | 5 – 10 |
| Минзухари | Ежегодно или не се изваждат. | 4 – 6 Х 4 – 6 | 7 -8 |
| Мускари | Ежегодно или не се изваждат. | 3 – 5 Х 3 – 5 | 7 -8 |
| Нарцис | През 3-4 години. | 6 – 15 Х 6 -15 | 10 – 15 |
| Орнитогалум | Ежегодно. | 4 – 6 Х 4 – 6 | 6 – 8 |
| Фритилария | През 1-2 години. | 12 – 25 Х 12 -25 | 15 |
ВАЖНО!
Тъй като при създаване на цветни площи от луковични растения ние имаме само луковици от определени сортове, трябва да знаем от собствени наблюдения или от описание на производителя основните характеристики, които те имат. Най-важни за създаване на цветни площи са следните характеристики: багра на сортовете – това вероятно е най-важната характеристика на всеки сорт, която обикновено е и единствената, на която веднага обръщаме внимание; едрина на растенията и препоръчителна оптимална гъстота – всеки сорт има разработена технология за отглеждане и оптимална гъстота на засаждане. Обикновено гъстотата на засаждане при повечето сортове от един и същи вид е еднаква или много близка, но често има малки разлики, които мултиплицирани по площта, на която ще засаждаме сорта могат да окажат значителен ефект. Форма на цветовете – това се отнася преди всичко за нарцисите и лалетата, при които има повече форми на цветовете, които могат да имат до известна степен различаващ се ефект. Височина на цъфналите растения – всички сортове имат определена средна височина, която може да се различава от тази на останалите. Въпреки че луковичните цветя са ниски и независимо от подреждането на сортовете те винаги остават добре видими, не изглежда никак добре високи сортове нарцис да обграждат групи ниски лалета или обратно и това трябва да се избягва на всяка цена.
