Живите плетове затвърждават още по-силно своето положение като се вписват идеално във съвременни тенденции на архитектурата и озеленяването.
Живите плетове биват два основни вида- формирани и свободни.
Формираните живи плетове са класически, при тях чрез редовни резитби се поддържа една правилна форма, която в наперчено сечение е полукръг квадрат, правоъгълник или трапец, възможните форми на профила са практически неограничени. Формираните живи плетове имат по-строг ефект, те се вписват добре в геометрични градини.
Свободните живи плетове се засаждат по същият начин, както формираните, но при тях се извършват само периодични санитарни резитби и такива за подобряване на цъфтежа. Формата на свободните живи плетове зависи в най-голяма степен от вида, който е използван за създаването им. Например живите плетове изградени от японска спрея, чемшира или от компактните и колоновидните форми на западната туя и лъжекипариса, макар да не са формирани имат сравнително правилна форма, живите плетове от форзиция по-едрите видове майски сняг (спирея) и различни видове прунуси (сливи) могат да разрастват до степен, в която да се загуби, изобщо, представа, че първоначалният замисъл е бил да се създаде жив плет.
Основното правило при създаване на свободни живи плетове е за тях да не се използват дървовидни видове, не е желателно да се използват и храсти с мощен растеж и широка разперена или рехава корона. Свободните живи плетове обикновено се създават от ефектно цъфтящи видове. В повечето дворове са за предпочитане формираните живи плетове, които са по-прибрани и размерът им се контролира много по-лесно, а поддръжката, макар и по-трудоемка е проста. Свободните живи плетове могат да бъдат добър акцент, те ще си подхождат повече при природна среда, както и на свободно решени градини. При правилен избор на вида, от който ще изградим свободен жив плет освен добър ефект можем да си спестим няколкократните резитби през годината.
Бордюр или стена?
От практическа гледна точка, доста важен въпрос е каква да бъде височината на живият плет? В практиката масово са застъпени живи плетове от 0,5 до 1 м. всеки жив плет в тези граници може да се приеме за средно висок. Макар и по-рядко могат да се видят ниски живи плетове (бордюрни) с размери от 10 до 50 см., както и високи (живи стени) с височина над 1,5 – 2 м. Височината на живият плет е в пряка зависимост от неговата функция, от характерните особености на мястото, където се използва и от целите, които искаме да постигнем.
Ниските (бордюрни) живи плетове се използват най-често, като елемент или за отделяне на различните фигури в геометричните цветни площи, те се използват и за ограничаване на останалите видове цветни площи. Ниските живи плетове са идеално средство за подчертаване на алеите и дори за създаване на фигури и орнаменти сред тревните площи. За формирани ниски живи плетове са подходящи: различните видове сантолина, чемшир, ерикоидната туя, розмарин (за най-топлите части на страната), ниските вечнозелени лоницери, масово разпространените видове котонеастер, компактните форми на тунбергиевият кисел трън, ерика и кауна, устойчивите видове хебе, илекс, ниските видове хвойна и др. За ниски свободни живи плетове са удачни: компактните форми на спирея японика и спирея бумалда, могат да се използват видовете сантолина, лавандулата, компактните форми на тиса, ниските сортове туите (с максимална височина до 50 см.) интересни могат да бъдат и някой полухрасти като шибоя и храстовидния лупинус.
Средно високите живи плетове с височина от 0,5 до 1,5 м. имат преграждаща функция без да спират погледа, приложението им е много широко: използват се за разделяне на двора на сектори в зависимост от функцията, която изпълняват, могат да ограничават паркинга, да защитават мястото за отдих от вятър и прах, да подсилват ажурната ограда и още много др. подходящи за създаване на формирани живи плетове със средна височина са: чемшир, тис, лигуструм, бук, видовете габър, полски клен, различните видове бряст, черница, лавровишня, джанка (особено червенолистните форми), трънка, японски чашкодрян, листопадни видове чашкодрян, симфорикарпус, купресокипарис, секоринега, различните видове и сортове туя достигащи нужната височина, лъжекипарис, воден габър, дребнолистна липа и др. Видове подходящи за изграждане на средно високи, свободни живи плетове: кантонски майски сняг, дугласки майски снаг, скимия, вайгела, японска дюля, цъфящо френско грозде, храстовидни рози, булчено венче (особено по-дребните видове), колквиция, индигофера, изправени видове жасмин, хортензия, екзохорда, каутея и др. При постоянни и правилни резитби за цъфтеж могат да се използват и дървовидната ружа, лагерстремия, кариоптерис.
Високите живи плетове са с височина над 1,5 м. и често ги наричаме зелени (живи) стени. Те служат за създаване на плътна преграда спираща погледа вятъра и носените от него прах и миризма, както и за защита от шум. Обикновено се прилагат при създаването на стаи на открито, а в домашните дворове основно за подсилване на ажурни огради и ефективното разделяне от двора на съседите или изолиране от към улицата. За успешно създаване на високи живи плетове на първо място трябва да се откажем от традиционно използваните храстови видове и да се спрем на дървета. Най подходящи за изграждане на живи стени са: габър, бук, бряст, дребнолистна липа, дървовиден чемшир (много бавно растящ), западна туя (само високите сортове), лъжекипарис, купресокипарис, китайска и виргинска хвойна, тис (макар да създава много качествени живи плетове има изключително бавен растеж), обикновен кипарис, аризонски кипарис и др. При живите стени свободно формираният вариант се постига чрез използване на колонивидни форми, растенията от които са гъсто засадени, така че да образуват плътна зелена стена, най-често се използват колоновидните и вретеновидни форми на туите и останалите иглолистни и значително по-рядко такива от широколистни видове.
Особености при създаването на живите плетове
Засаждането на живите плетове се извършва през есента или пролетта, когато посадъчният материал е на гол корен и практически през всички сезони ако материалът е изваден с коренова бала или е отгледан в контейнери. У нас се предпочита използването на растения извадени с гол корен, защото са значително по-евтини, а сигурността за прехващане е много добра.
При дребните видове се използват едноредови или двуредови схеми, междуредовото разстояние е 10 – 20 см. при засаждане в реда през 10 см.
Средно едрите и буйно растящите храсти се засаждат в един или два реда на разстояние 20 – 40 см. и разстояние на растенията вътре в реда 20 – 30 см едно от друго. Средният брой растения на линеен метър са около 8.
Едрите храстовидни растения с бърз растеж, както и дървесните видове се засаждат в един ред. Разстоянието на засаждане вътре в реда варира в зависимост от вида, но обикновено е не по малко от 40 см. като при едрите видове може да достигне и до 1 м.
Мулчиране
Една от най-досадните грижи при живите плетове е нуждата от редовно плевене и прекопаване около основата. Тъй като това е неприятна работа, която може да се извършва само ръчно се препоръчва заедно със засаждането на растенията да се извърши и мулчиране. Милчира се не само проектната площ, която ще заеме плета, но и тесни ивици извън нея (при свободно растящите живи плетове малко по-широки), така че при косене да не се налага косачката да минава твърде близо.