Живият свидетел на разцвета и гибелта на динозаврите

0
2677

Цикас, сагова палма (Cycas revolutа)

Ако сте склонни към философско възприемане на бързите темпове на живота, купете си цикас. Неговият бавен темп на растеж настройва за успокояване на забързания ритъм на живота. Той е представител на семейство Цикасови или Сагови (Cycadophyta) – древна група голосеменни растения. В сравнение с времето на нейното съществуване, цялата история на човечеството е кратък миг от циферблата на световното време. Наричат тези растения живи изкопаеми. Семейството включва вечнозелени, голосеменни растения, с характерна голяма корона от сложни листа и дебело стъбло. Често са бъркани с палми или папрати, но не са свързани с тези групи.

Цикасовите се срещат в повечето субтропични и тропични части на света. Най-голямо е разнообразието им в Южна и Централна Америка, разпространени са и в Австралия, Океания, Япония, Китай, Индия, Мадагаскар, Южна и екваториална Африка. Някои видове могат да виреят при полупустинни условия, като растат дори върху пясък и скали. Развиват се добре и на слънчеви и на сенчести места, а някои са приспособени да виреят в засолени почви. Въпреки, че днес представляват незначителна част от растителното многообразие, те били масово разпространени през Юрския период. По времето на своя разцвет саговите заемали обширни територии, но в наше време са се съхранили само около 120 вида от някогашното многобройно семейство. По своя външен вид цикас напомня на палма. Не случайно според една от версиите, името на рода произлиза от древногръцката дума kykas (палма), но те нямат никаква родствена връзка помежду си.

 

Единственият отглеждан в стайни условия вид е Cycas revoluta. Той е едно от най-красивите и най-скъпи листно-декоративни растения за големи съдове. Вечнозелено растение, с яко, късо, дебело стъбло, с формата на ананас или голяма шишарка, широка сърцевина, съдържаща много скорбяла и дебела кора, покрита с люспи и остатъци от листни дръжки. В родината си най-големите екземпляри достигат до 2 m височина и около 1m дължина на листата. В стайни условия размерите са доста по-скромни – обикновено 60-70 cm височина.

От върха на стъблото грациозно излиза розетка от красиви масленозелени, твърди, перести, дъговидно извити листа, с дължина 50-100 cm. Младите листа са мъхести и завити както тези на папратите, а по-късно разтворени и голи. Листните дялове са линейни или ланцетно-линейни, целокрайни, кожести, с добре развита средна жилка, голи, с остро връхче, като най-ниско разположените преминават в бодли. Цикасите са двудомни растения. Шишарките са мъжки и женски, разположени на върха или близо до него, единични или събрани по няколко. Семената са широко-овални, дълги около 2 cm, оранжево-червени на цвят.

Грижи

  • Цикас се нуждае от ярка светлина и през лятото и през зимата. Докато е малко, растението е добре да се отглежда на южни и югозападни прозоречни первази. През лятото се изнася на открито, на балкона или в градината, на място, където е равномерно осветен от всички страни и защитен от вятъра.
  • Растението понася добре температурните колебания и расте добре в топли и прохладни помещения. Презимуването трябва да е в по-хладно помещение, при температура 15-16 градуса, минимална – 12.
  • Поливането през пролетта и лятото е обилно, а през зимата – умерено. Цикас не обича да го преполиват и да е накиснат във вода. При поливането трябва да се внимава да не се мокри удебелената част на стъблото.
  • Растението е определено влаголюбиво и обича да бъде оросявано, особено в летните жеги и през зимата, ако е в топло помещение. Може периодично да му се устройва топъл душ, като почвата в саксията се покрива с полиетилен.
  • До 5-та година младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – през 4-5 години. На дъното на саксията се слага стабилен дренаж. Почвената смес се подготвя от лека глинеста чимовка, оборски тор, листовка, торф и пясък (2:1:1:1:1) и малко дървесни въглени. При пресаждането се внимава удебелената част на стъблото да остане открита.
  • От април до август, в периода на интензивен растеж, цикас се подхранва през две седмици със специални торове за палми или торове за листно-декоративни растения. Торовете не трябва да съдържат калциеви и магнезиеви соли.

Размножаване

В домашни условия размножаването е трудно. Размножава се с детки, които се появяват на майчиното стъбло. След отделянето им, раната се посипва със сяра или активен въглен на прах, подсушават се 2-3 дни, засаждат се в почвена смес от листовка, торф и пясък и се поливат много умерено, толкова, колкото почвата леко да се овлажни. Използват се стимулатори за коренообразуване. За вкореняването си детките се нуждаят от топлина и ако се отделят в хладно време се нуждаят от подгряване на почвата.

Саговата палма се размножава и със семена, при температура 25 градуса.

Вредители и болести

  • Щитоносни въшки, които смучат клетъчен сок по повърхността на листата и те губят свежия си зелен цвят, съхнат и умират. Пръска се с 0,15% разтвор на актелик (1-2 ml/1 литър вода).
  • Паяжиновиден акар, който се появява, когато въздухът е много сух – виждат се паяжини, листата вехнат, пожълтяват и загиват. Растението се измива със сапунена гъба и се изплаква под душа, след което редовно се оросява. При по-силно нападение се пръска с актелик, както е посочено по-горе.
  • Трипс – появява се при висока температура и ниска влажност на въздуха. На долната страна на листата се виждат многочислени колонии, а отгоре – светли точки. Горната страна на листата става сиво-кафява със сребрист блясък. При нужда растението трябва да се обработи 2-3 пъти през 5-6 дни с инсектицид (децис, актелик и др.).

 

Саговите палми били масово разпространени през Юрския период са свидетели на разцвета и гибелта на динозаврите.

Цикасите стават големи растения, но бъдещата им големина не бива да ви притеснява, защото нарастват изключително бавно.

Това необичайно и красиво растение е прекрасна алтернатива на палмите, но приликата е само външна. Заради нея са му дали името сагова палма.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име