Има различни варианти на градинско огнище, макар разнообразието тук да не е толкова голямо, колкото при повечето други градински елементи. Най-общо огнището представлява място за запалване на огън, което обикновено е приличащо на голяма чиния, наречено легло на огъня. Леглото може да се разположи директно в настилката, което не е добър вариант по ред причини: има опасност в него да се събира вода, огънят в градинското огнище е по-скоро декоративен и при едно такова ниско разположение ефектът му е ощетен и др.
Най-често огнището се ситуира в някоя от съществуващите площадки или се предвижда специално място за него.
Вторият вариант е средно високото огнище, при което леглото е издигнато на 20 – 40 см над повърхността на терена. В този случай огънят е значително по-ефектен и може да се направи функционална система за отводняване на леглото. Друг вариант е високото огнище, при което леглото е издигнато над 40 см от повърхността на терена, обикновено в границите 40 – 60 см. Има същите предимства и недостатъци като средно високото, а обикновено изборът на височина зависи от много фактори. Един от най-важните е височината на градинските мебели (столове и пейки).
Огнищата трябва да се правят възможно най-далеч от лесно запалими съоръжения и материали, както и такива не бива да се съхраняват в близост до тях.
Освен открити огнища може да има и покрити и макар донякъде тези огнища да напомнят за камина, те не бива да се бъркат с нея. Основната разлика е, че покритото огнище има само похлупак, приличащ на фуния, свързана с комин, или е снабден с метална тръба, изпълняваща тази функция. В зависимост от конструкцията покритите огнища могат да бъдат с висящ покрив или с такъв, закрепен за основата с няколко колонки. Обикновено покритите огнища се предвиждат в близост до сгради или в навеси, летни кухни и др. От практическа гледна точка огнищата също могат да се групират.
Живият огън има уникален ефект за човека – не се ограничава само върху физическия ефект на топлината, но и като естетичен елемент и фактор, събуждащ психологични представи и чувства.
Тук може да отбележим класически огнища, в които се изгарят дърва, и имаме един сравнително по-голям пламък, и огнищата, снабдени със система за обдухване на горящите материали. Последните са предназначени за изгаряне на дървени въглища (подобно на някои скари) и при тях огънят съществува, но той е значително по-опитомен – обикновено има по-малко пушек и работата с тях е значително по-безопасна.
НАПРАВИ САМ ЗИДАНО ОГНИЩЕ
Може да го направите за около 3 – 4 часа, а необходимите материали и инструменти са: употребявани тухли-единички, по торба хоросан и пясък, малко теракол и теракотови ивици и инсрументите мистрия, нивелир, отвес, ъгломер.
След като тераколовата смес „дръпне” огънят може да се разгори.
