Векове наред рибарските дъщери от японското племе „аи” (живяло на Курилските острови) са се кичели с нея. По – късно тя е станала любимото цвете и на руските каторжнички, заточени на о. Сахалин и Приморието. Затова се казва, че листата й са набръчкани като рибарско чело, а цветовете и са нежни и красиви, като дъщерите на океана. Ниско полегнали, сякаш криеща се от ледените ветрове, роза ругоза расте на гъсти храсталаци по бреговете на Охотско и Японско море – Руският Далечен изток, цяла Корея, Северна Япония и Китай. В естествените си условия достига на височина около 1,5 m (рядко до 2,0 – 2,5 m).
Плодът е сочна червена щипка, най-едрият (2,0 – 2,5 cm в диаметър) от на всички рози, с изключително високо съдържание на витамин С – повече от на всички цитруси, а дори от на кивито и аронията. Това е накарало селекционерите (най – вече в Русия, Западна Европа и САЩ) да създадат културни сортове с големи размери на плода – средно 3,5 cm, което позволява от един храст да се получи добив до 4 kg. Роза ругоза все още не е получила заслужена популярност у нас, като декоративен и плододаващ храст. А има защо да я отглеждате!
Цветовете са едри, от 6 до 12 cm в диаметър, разположени единично или по 3 – 5 броя в съцветия. При дивата форма са с наситен малинено червен цвят, а при културните – цветът може да бъде и кичест (до 150 венчелистчета) с цикламен цвят. Има създадени и бели форми. Цъфтежът е продължителен – от май до октомври, като на една клонка могат да бъдат забелязани едновременно бутон, цвят и узряла щипка. Декоративен ефект на храста придават и листата, които са с наситен светлозелен (стигащ до резеда) цвят, преминаващ през ранната есен в яркожълт, а преди окапване – в наситено червено. Повърхността им е леко намачкана (набръчкана), отдолу покрита със сивозелени власинки. Нека не пропуснем и „наметалото” от кафявосивите власинки обгърнали клонките. Както и всяка друга роза и тази си има бодли – остри и завити надолу, като рибарски куки. Така че бъдете внимателни, когато сте до нея!
Роза ругоза е „имунизирана” срещу болести. Силно студоустойчива – издържа до минус 44 ºС и светлолюбива. Може да расте на засолени и увредени места, но най – добре се развива върху влажни и богати почви, тъй като кореновата й система е мощна ( достига до 2,5 m дълбочина ). Това позволява да преодолява по – леко временни засушавания. Като проморски вид ще й хареса и честото оросяване на листата, особено по време на въздушно сухите периоди.
Роза ругоза е силно ефектен и пленяващо красив храст, който се препоръчва като солитер (единично засаден) на акцентиращи места в фекоративната гадина. Добре изглежда и като жив плет, който при правилно подрязване освен сигурна защита и красиви цветове ще даде и суровина за най – ароматния чай, за тонизиране и против простудни заболявания. Защото наред с витамин С, месестата част на шипките е много богата на каротин, желязо, рутин, калий, фосфор, манган и антиоксиданти, които забавят стареенето на организма и го прочистват от отрови. Плодовете се берат, когато се оцветят в оранжево, понеже тогава съдържанието на витамин С е най високо!
Роза ругоза се размножава лесно чрез резници и по – трудно от семена. Семената се поставят във вода, за да се провери кълняемостта им. Тези, които потъват са добри за засаждане – в лек субстрат. Резниците се вкореняват бързо в смес от торф, почва и пясък (1:1:1), а засаждането става в ранна пролет през 0, 5 – 0,6 m – за живите плетове и през 1,5 m при насаждения, като разстоянието между редовете е 2,8 – 3,0 m.
Грижите по време на вегетацията на растенията се състоят в чести поливки, окопаване и торене с оборски (около 5 kg/m2) или минерален тор – 30 g/m2. Когато младите леторасти достигнат дължина около 0,7 m връхните им пъпки трябва да бъдат прищипани, за да се стимулира плодоносенето. Не трябва да се пропуска и изрязването на сухите пръчки и отстраняването на ниско продуктивните 5 – 6 годишни пръчки.
Надявам се, да съм ви убедил, че трябва да имате роза ругоза в градината си, защото ще се сдобиете с красив храст, изискващ малко грижи, който ще внесе източен нюанс в градината и ще ви дава полезни плодове. Подходяща е за отглеждане в цялата страна!
лесоинж. Петко ГРОЗЕВ
