Представяме ви два различни варианта, за озеленяване около една и съща алея, с които искаме да демонстрираме нагледно колко различен може да бъде ефекта, като променим само използваните цветя. Едното решение е изпълнено предимно от пролетни цветя, а другото – от летни.
Подобни решения за озеленяване с цветя могат да се приложат в почти всяка градина. Цветята могат да украсяват както пространството около главната алея в двора ви, така и около второстепенните. Важна особеност на показаната алея е сравнително малката и ширина, обикновено у нас се предпочитат широки алеи, дори в малките дворове, което може да бъде обяснено трудно. С увеличаването на ширината на алеите ефектът на цветята около тях постепенно отслабва, поради което представените варианти са приложими за алеи с ширина до 1м., при които лесно може да се въздейства чрез обема и цветовете на цветята. При по-широките от 1 м. алеи дори значителни цветни обеми няма да могат да погълнат алеята в себе си и тя винаги ще доминира над околната растителност.
Свежа пролет в свободен стил
Особено интересно е използвана паричката, която единствена оформя почти непрекъснати ивици от външната страна на цветният бордюр. тя оформи неравномерно широка ред, който на места се състои само от единични растения, докато на други се оформят истински масиви, като това създава едно впечатление за постепенното преливане на цветята и моравата.
Интерес представляват и нарцисите, които стърчат тук – там сред останалите цветя, те имат особено силен ефект не само по време на цъфтежа, но и пред и след него с високите си листа, които допринасят за разкъсването на цялата цветна композиция във вертикално отношение. Въпреки линейността нито едно от използваните цветя не е засадено в правилна непрекъсната линия, което се явява междинен вариант при, който правата и строга линия хем я има, хем въздействието и до голяма степен е лишено от строгостта характерна за подобен вид композиции.
Лятно изобилие в строги линии
Макар че този вариант е представен като летен той е по-скоро полисезонен, като е използван морският алисум – лобулария, един вид използван не много често у нас. Добрата устойчивост на захлаждане е характерно за морският алисум, тя позволява още в края на март и началото на април да се засади в площите. Това е причина да се застъпва с раните пролетни цветя като: теменужките, паричките и незабравките. морският алисум е ниско растение, което има склонността да се разпростира на 20 – 30 см.
Той бързо създава сравнително изравнен бордюр, който напомня на нисък цъфтящ жив плет. При зацветяването около алеята са използвани бял и светло виолетов сорт, с което е направен опит за разчупване на строгите бели линии.
Използваните цветя:
Морски алисум (Alyssum maritimum), издръжливо едногодишено, лесно за отглеждане, невзискателно растение. можете да го засеете през втората половина на януари или февруари на закрито, а през април можете да го разсадите. Този вид образува много семена и обикновено на следващата година изниква сам на мястото, където е отглеждан. При прореждане на цъфтежа можете да го подрежете, за да предизвикате нов прираст и по-жизнен цъфтеж.
Паричка (Bellis perennis), добре познато ни двугодишно цвете. Използвайте обикновената паричка пестеливо, защото това цвете образува изобилие от семена, които бързо превземат моравата.
Ерика (Erica sp.), у нас се предлагат различни видове, хибриди и сортове от това прекрасно издръжливо храстче. Засадете го на слънчево и достатъчно влажно място, без обаче там да се задържа излишна влага. Някой видове ерика са толерантни на варовик, но не бива да се рискува да бъдат отглеждани на алкални почви.
Циния (Zinnia elegans) прекрасно едногодишно цвете, което вероятно е един от най-застъпените видове у нас, въпреки че обикновено не и обръщаме сериозно внимание. Семената могат да се засяват от януари до май.
Нарцис (Narcissus sp.), типичен представител на групата на луковичните цветя. изваждате луковиците периодично и разделяйте плътните групи. Луковиците се засаждат през есента.
Тагетес (Tagetes sp.) друг популярен представител на цветната флора в нашите градини. Този вид е особено обичан, поради продължителният си цъфтеж, чак до началото на зимата. Можете да засеете семена от това цвете от януари до май. Късно произведеният разсад може да послужи за попълване на празнените оставени от раните цветя, които през юни – юли постепенно отмират.
Теменужка (Viola X wittrockiana), любимата на всички теменужка може да бъде видяна във всевъзможни премени. Това е едно от малкото цветя, което може да е обсипано с цветове през всеки сезон на годината; Засети през пролетта теменужките цъфтят до късна есен; засети през лятото зацъфтяват през есента, през топлите периоди на зимата и особено през пролетта; засети в началото на есента теменужките започват да цъфтят рано на пролет, като цъфтежът й продължава чак до средата на лятото.
Агератум (Ageratum mexicanum), едно отглеждано у нас цвете, което също не се радва на голяма популярност. Този вид има плътен цъфтеж обикновено в синьо, но вече има и сортове в розово и бяло. Може да се използва широко в цветните площи, като дълго цъфтящо компактно и изравнено растение.
