Използването на дървения материал в една градина на практика може да бъде неограничено. От него можем да направим огради, парапети, стълби, невисоки подпорни стени, да укрепим бреговете на водните площи, да го използваме за направата на големи контейнери и качета за отглеждане на едри растения, за направата на различни аксесоари и градинска пластика, дори можем да видим дървени настилки. За различните цели използваме различен дървен материал. Като започнем от дървата за огрев, преминем през дървени елементи, като траверси и талпи и стигнем до елегантния и скъп декинг.
Алеите от дърво са един интересен вариант, който може да бъде изпълнен по безброй различни начини в зависимост от дървения материал, с който разполагаме и възможностите ни да го обработим до желаните елементи. Най-често се използват дървени алеи направени от дъски. Това е проста технология, която е аналогична с тази при направата на дюшеме. За целта през 0,5 – 1 м. напречно на бъдещата алея се поставят дървени основи (греди), за които се захващат дъските. Най-добрият вариант е под основите да бъдат направена бетонни фундаменти, които да предотврати тяхното постепенно потъване в почвата. Основите трябва да са така разположени, че да се подават само се около 1 – 2 см над почвата, като между нея и дъските се осигури пространство, позволяващо проветрения и по-бързото им изсъхване. При използване на материал устойчив на влага дъските могат да се опират до почвата и дори да са леко вкопани в нея, така че горната им повърхност да е на нивото на терена. Препоръчително е дъските да са на дълги надлъжни ивици, спомагащи отличното сцепление между обувките на минаващите по алеята и настилката. За направата на подобни алеи често се използва дървен материал, който вече е използван за друга цел.
Интересен и също много популярен вариант е използването на дървени шайби с дебелина 4 – 5 см, който се нареждат плътно като се замазват за запълване на празнините между тях и за закрепването им. За запълване се използват различни бетонни разтвори. Преди ди използваме шайбите те трябва да са обелени от кората, за да се намали опасността от нападение на различни корояди и дърворазрушаващи насекоми. Този вид настилка е значително по-евтин и макар рядко може да се види в някои градини и у нас.
Доста често могат да се видят алеи настлани или странично трасирани от траверси. Те могат да са направени както с надлъжно, така и с напречно подредени елементи. Често траверсите се използват и нарязани с разнообразни форми като елементи на различни настилки.
Дървените градинските стълби не са често срещани в дворовете, но ако алеите ви са с дървена настилка, то и стълбите задължително трябва да са изградени от този материа. Също така дървото се съчетава идеално с меките настилки и често се използват съвместно. Най-често използваният вариант за дървени стълби са направените от траверси. Конструкцията на стълбите от траверси е много проста. При тях всяка траверса или отделен елемент направен от нея изпълнява функцията на едно стъпало. За всяко стъпало се прави легло в почвата, след което се подреждат траверсите и се свързват помежду си. Направата на бетонна основа на стълбата увеличава живота и стабилността й. За свързване на отделните траверси обикновено се използват метални пластини.
Обичан вариант е използването на дървото в комбинация с друг материал, например ломен камък или чакъл. В този случай от дъски се прави периферията на стъпалото, която се укрепва чрез дървени или метални колчета. Стъпалата се довършват като се пълнят с трошен камък. Много удобни за преодоляване на значителни денивелации са леките дървени конструкции със стълби, които са значително по-евтини от останалите възможни варианти за тази цел.
Подпорните стени от дърво са с ограничени конструктивни възможности, но те са изключително ценени в градинарството, поради простотата на своето изграждане и достъпността им за всеки. Най-често могат да се видят ниски дървени стени, ограничаващи повдигнати над терена цветни площи. Дървени подпорни стени, които могат да се видят най-често са направени от траверси, подредени една върху друга и свързани с метални пластини. При по-сериозно натоварване пред стената през определено разстояние могат да се поставят колове, които допълнително да я укрепят.
По рядко се използват дървени огради от дебели дъски. В този случай първо се забиват носещите колове, след което ако стената е по-висока на всеки кол се поставя подпора, която допълнително да го укрепи и чак след това от вътрешната страна на коловете се монтират дъските. Тази конструкция позволява натоварването, което почвата оказва да се поема от дъските, коловете и подпорите, с които са снабдени, което прави цялата конструкция доста надеждна. Накрая, но не на последно място е използването на колове за укрепване. В този случай много колове се забиват един до друг, образувайки своеобразна стена. Ако имаме опасения, че коловете няма да са достатъчно стабилни, можем да монтираме една хоризонтална греда по-дължина на стената, а към нея да добавим подпори.
Всички описани до тук употреби на дървения материал в градината предполагат постоянен контакт на дървото с влагата. Това налага специален подбор на дървеният материал от дървесни видове, устойчиви на влага, както и правилното импрегниране за защита на дървесината от гниене. От масово използваният у нас дървен материал има няколко вида които са много устойчиви на редовно влажни места или потопени във вода: черен бор, бук, черна елша, блатен кипарис и др. тоз дървен материал е особено подходящ за направа на водни площи, и различни обекти в контакт с тях. Много надеждни за останалите възможни приложения на дървеният материал в градината са: обикновеният смърч, клек, бряст, повечето видове дъб, габър, воден габър, круша, ябълка, гледичия, бяла акация, айлант, ясен, мъждрян и др.
Независимо от използваният дървен материал импрегнирането му е задължително за увеличаване на живота на изградените от него обекти в градината. За целта в търговската мрежа могат да се намерят голям набор препарати. В практиката се използва 5 до 10 % разтвор на син камък, в който дървеният материал се потапя за 24 до 48 часа. Много ефикасно е обработването на дървото с различни масла или разтвори на асфалт които го предпазват от влагата.
