Не знам как хората си избират професия и дали тя е свързана по някакъв начин с мястото където живееш , но Светлана е аптекарка и вероятно заради това познава поименно почти всички в градчето– с болежките и децата им, и родата до трето коляно, знае кой какво лекарство пие, кой е настинал и кой е забременял, има ли наследствен диабет в семейството и дали баба му е умряла от инсулт . Като прибавим към това и професията на Добри – той е един от проспериращите адвокати на града – няма тайни за семейство Антонови, щом става въпрос за родното им място.
Слава богу и двамата притежават спокойно чувство за хумор ,което с природна деликатност обикновено упражняват върху себе си и собствените си проблеми. Имат много приятели , много роднини, много дъщери /три/, много картини, много книги, много гости, много хубави спомени, много весели преживявания, за сега – само едно внуче на няколко месеца и са толкова естествено гостоприемни, че вместо да започнем да снимаме ,от вратата ни сложиха на масата. Нищо специално – просто се присъединихме към семейния обяд и всичко това с такава лекота и чувство за нормалност, че просто се вписахме в пасторалната картина на семейството.
Къщата е построена на празен парцел . С двата си етажа площта е 140 кв.м. Тъй като градчето е в низината тук температурите винаги гонят рекордите – през зимата е много студено, а през лятото – много горещо. Който има къща знае, че за да я направиш уютна най –важното е да я стоплиш цялата. За това Добри е посветил специалното си внимание на добрата изолация, качествените дограми със стъклопакет и домашното парно. Котлето е в мазето и през зимата всички помещения са добре отоплени.
Центърът на дома е просторната дневна , с трапезария. Когато правят къщата решава да я обзаведат наведнъж.
Като всички млади хора бързахме, мислехме, че хубавите неща ще свършат утре – възкликва Светла с присъщото си самокритично чувство за хумор.- За това и сега повечето мебели у дома са по на 30 години.
– Да обзаведеш дома си така сигурно не е най-правилното, но ние сме си такива.Искаме живота сега, наведнъж и изцяло, а после му мислим. И го изплащаме…- смеят се и двамата ни домакини.
Идеята да направи семейна галерия от портрети занимава Добри от доста време – още във входното антре ни посрещат серия рисунки на семейството, направени от братовчедка-художничка. Но портретите на стената на хола са акцентът и духа на този дом. Гоблените са бродирани от майка му , и прекрасно вървят с класическата атмосфера . Любимият цвят на Светла е зеленото ,също червено и жълто. Това са и доминиращите цветове в обзавеждането.
Тук няма да откриете дизайнерски находки, но ще усетите естественото чувство за уют,хармония и вътрешната деликатност на вкусовете на нашите домакини. Без да се натрапват над всичко доминират картините на стената. Те оживяват, коментират и стоплят пространството, придавайки му индивидуалност .
На първия етаж, освен дневната е просторното входно антре с вътрешна стълба към втория етаж, малка спалня за гости – преди е била стаята на майката на Добри и доста просторна и много функционална кухня,свързана с голяма врата с хола.
Емпорето на втория етаж и превърнато в библиотека – кабинет. Това създава плавна връзка с останалите три спални.
Стаята на Милица е истинско младежко откровение – тя е в девети клас ,много сладка, забавна, умна и откровена. Въпреки че в градчето има много млади хора, перспективите тук не са розови – повечето предприятия са затворени и в тази криза естествената миграция към големите градове изглежда без алтернатива. Милица обича дома си, родния си град и приятелите си, но какво ще се случи по нататък…
И двете и сестри вече не живеят при родителите си. Едната има семейство и сладък малък син, върнала се е в градчето и заедно с баща си работи в адвокатската им кантора. Добре е да има приемственост в семейството, иначе защо правим всичко,нали?
Другата е в столицата, занимава се с научна работа и трудно ще се върне тук.
Сега най-малката оживява къщата с музиката си, приятелските сбирки и безкрайните телефонни разговори… Докога ли?
Но, стига тъжни мисли – казва Светла и ни извежда навън – на терасата зад къщата.
Отвън къщата е спретната, симетрична , с допълнително направени навеси за входа, гаража, отстрани – за дървата и барбекюто и отзад – голям навес над терасата. Тези допълнения не само , че не деформират първоначалната конструкция, но напротив – дообогатяват я, придавайки на къщата индивидуалност и по този начин я отличават от останалите подобни къщи в района.
Ако не я е имало първоначално тази тераса просто е трябвало да бъде измислена и направена точно по този начин – класическа, солидна, плавен преход между къщата и двора. От май до ноември ние просто живеем тук, обича да казва Светла. От сутришното кафе до вечерното лягане – всички сме навън.
Дворчето пред къщи /всъщност – зад къщи/ е оформено като зелена морава с няколко цветни акцента, билков кът и прекрасни стари дървета. През лятото изнасяме люлка , често се събираме със съседите. Ако дневната е сърцето на къщата, дворът е нещо като дробовете – в жегата тук се диша по-леко.
Въпреки че няма много свободно време Светлана успява да се погрижи и за малката входна градина откъм улицата.
Красивата розова магнолия тъкмо е цъфнала, когато снимаме и прекрасно се връзва с топлата охра на стените и тъмното дърво на дървените навеси.
Никога не успяваме да покажем и разкажем всичко за една къща и за хората, които живеят нея. Но има нещо магическо и невероятно стимулиращо в това че се срещаме с толкова интересни, богати духовно, добри и интересни хора. И всеки път ни поразява фактът колко голямо значение за излъчването на къщата имат нейните стопани…
