ДА СЪЗДАДЕМ БИОГРАДИНА

Това е едно много изискано хоби, с което ако се захванете ще изпитате вдъхновението на създател и ще съзрете един нов смисъл в съществуването. Освен това, ако желаете да намерите съмишленици в това БИО начинание, ще може да се се присъедините към ново сформираното обществото на Създателите на биоградини /СБГ/  към енциклопедия ” Къща и градина” във facebook и към www. kyshtaigradina.bg.

Никак не е трудно да създадете собствена биоградина. Можете да я разположите в част от двора или на добре осветения градски балкон. Най-лесният начин е да вземете подходящ съд /вана, сандък корито, тръба,кофа или бъчва/. Да запълните този съд с биопочва във височина от 25 – 30 см. и да засадите биоразсад на домати, марули, цвекло и т.н. И те ще израстнат по така желания в последно време природосъобразен начин. Точно това е основната концепция на био градинарството.

Една малка биоградина има за цел преди всичко да покаже ангажираността на своите стопани с идеите на чистото земеделие. Също така,чрез една такава малка градина, вие можете да запознаете своите деца с магията

на цялостната трансформация, при която създаваме най-чистата си храна. Да им позволите да видят как се появяват плодовете на доматите или пипера, как нарастват и узряват.

Една такава градска мини биоградина може да я решите по начин, който формира представата за естетика и полезност на основата на природните принципи и закони.

Биоградината може да бъде изградена като се следват следните 6 стъпки:

Стъпка 1

Избор на подходящо място и размери на биоградината  Повечето зеленчуци се развиват най-добре на слънце за това трябва да ситуирате биоградината на възможно най-светлото място.

На балкона най-подходяща е позиция по- близка до парапета и по-далеч от вътрешните стени, които се нагряват, изсушават твърде силно въздуха и благоприятстват развитието на някои болести и неприятели.

Размерът зависи от мястото, на което е разположена градината.

На двора тя може да заема няколко квадратни метра, докато на балкона размери от 0,5 до 1 м² са възможният максимум.

Стъпка  2

Избор или изграждане на съд, в който да поместим биоградината. Изграждането на съда, в който ще поместим биоградината е удачен вариант за двора, където поради по-големите размери и възможността да се формират градини с по-сложна форма е по-трудно да се използват готови съдове.

Най- лесно е изграждането на бъдещата биоградина да стане с тухли или газобетонови блокчета, които са споени с циментов разтвор. За да се опазят от увреждане с времето и за

подобряване на външният вид тухлите могат да бъдат измазани с циментов разтвор приготвен така че да е по-устойчив на влага, да бъдат покрити с плочки или друг материал.  Съдът, в който ще разположим биоградината в много от случаите е от дърво. Този

вариант е лесен за изпълнение, но е с по кратък живот и обикновено стойността му не отстъпва на този, при който се използват тухли или газобетонни блокчета. Дървените съдове са практични за балкона. Накрая, но не на последно място, стои вариант, при който могат да се използват различни готови съдове (основно пластмасови). Най- подходящи са големите сандъчета за цветя и различните вани и кофи предназначени за строителството ( те са много надеждни и същевременно сравнително евтини – 10 – 20 лв). Минималната дълбочина на съдовете не бива да е по-малка от 25 см.

Стъпка 3

Избор на почвен субстрат и запълване на съда. За биоградината най-подходящи са предлаганите биопочвени смеси. В момента на пазара се предлага био почва на цена от 0,25 лв. на литър.

Имам предвид тази, която е на картинката в разфасовка от 60 л. за 15 лв. Тя пълни вана от 2 кв.м. с височина 30 см.

Важно:

– Малките съдове се пълнят 2 – 3 см под горният ръб, а големите изградени съдове на двора на 1 см под горният ръб.

– Почвата трябва да бъде добре утъпкана, така че да се намали твърде голямото слягане.

Има възможност и сами да си направите био почва по рецепта, която ще публикуваме до края на месеца. Тя е подходяща за големите дворни градини и в никакъв случай за балкона или терасата, защото в почвената смес естествените торове са примесени с компост.

Стъпка 4

Избор на зеленчуците, които ще засадим в нашата биоградина. Ранните пролетни (късните есенни култури) като зеленият лук, репичките, салатите, спанакът и градинската лобода се развиват много добре на почти всички места.

За слънчеви места и за добре огрените балкони особено подходящи са доматите, патладжанът, фасулът и ягоди. Чушките, зелевите култури и краставиците предпочитат места с по-умерени температури и по-висока въздушна влажност (въпреки че те също предпочитат да са добре огрени от слънцето).

Сравнително по-устойчиви на умерено засенчване са морковите, магданозът и грахът. За вашата градска биоградина можете да изберете много цветя, но особено препоръчителни са тези, чиито цветове могат да бъдат консумирани: латинка, турта, невен, ехинацея, здравец, теменужки, иглика и др. Както и такива, които могат да се използват като подправки: мащерка, монарда, нигела и др.

Стъпка 5

Тънкости при напояването.

Водата трябва да е чиста. Нехлорирана, без химически примеси и утайки. В конкретния случай не може да преполивате, защото градината се развива в плитък съд и е много възможно или да удавите растенията или да разкаляте балкона и терасата. За най-точно дозиране използвайте капковото напояване, което може да купите от магазина или да го създадете по системата “направи сам” в хоризонтален или вертикален вариант така като е показано на картинките.

Стъпка 6

Био разсад или обикновен разсад от пазара?

В биологичното градинарство отговорът на този въпрос е еднозначен в полза на биологичния разсад, респективно семена. Въпреки това ,поради трудното откриване на биологичен разсад, особено от по-голям брой културни видове, както и по-високата цена и на био разсада  и на био семената може да отстъпим леко от канона. Основното притеснение е, че посредством разсада/семената/ във вашата чиста среда се внасят някакви количества пестициди, акумулирани в тях. Но те са  незначителни и присъствието им може да бъде пранебрегнато.