Хората казват, че мястото, на което си се родил и ти е хвърлен пъпът, се помни завинаги. Ганка Мамихина е родена в с. Каравелово точно на това място, което ви показваме на снимките.
Тогава в просторния двор е била тази къща, а до нея плевня, обор и хамбари. Имало е много домашни животни, диви треви, кладенци и чешми с ледено студена вода и около всичко това се е разгръщала панорамата на карловското поле, което в детските очи е запълвало представата за безкрайност.
“Моето детство наистина беше красиво – разказва Ганка. – То започна в едно успяло за времето си патриархално семейство. Дядо беше воденичар. Мелеше брашно не за пари, а срещу уюм, което на съвременен език ще рече “срещу договорен процент от количеството на смляното брашно”.
Имахме много кокошки на воденицата и винаги когато дядо се връщаше по залез, вадеше от джобовете на потурите по едно варено яйце за всяко дете и с поучителна категоричност обясняваше, че силата на едно варено яйце е като да изядеш 5 кг зеле.
Баща ми беше занаятчия. Една каруца, като я почнеше от дървените части, после изработваше железните и я завършваше с табаните. С такава радост му помагах в работилницата на гюрука, че знаех колко пъти трябва да ми се вдигне ръката, за да почервенее желязото така, че от него татко да изкове болт или гайка.
Когато се връщам към спомените, виждам баба и мама. Те се грижеха за животните. Тъчаха пердетата, постелите и дрехите и поддържаха в дома онази ведрост, нежност и спокойствие, които са така характерни за патриархалната сплотеност.
След това животът ми продължи в София. Бях технически ръководител в градския транспорт после – инспектор по охрана на труда и организатор-производство в” Електроимпекс”. В града се радвах на друго детство, като гледах как дъщерята и синът израстват пред очите ми, а спомените за селската романтика започнаха да се размиват в градската динамика. Когато почина мама, за първи път се сблъсках с усещането за онази неумолима обреченост, която те предизвиква отново да осмислиш света, който си отива.
Захванах се с къщата през 1989 г. Тя беше в доста окаян вид и стоте години й личаха отвсякъде. Много приятели и роднини бяха убедени, че е по-рентабилно да се вдигне нова постройка, но аз твърдо реших, че ще реставрирам.
Първите 60 дни бяха най-тежки. Тогава оправихме покривите, възстановихме прозорците и дюшемето. Бутнахме предните стени на обора до къщата и започнахме да го превръщаме в сайвант.
В самата къща реставрирахме спалнята с мусандрите, оджака, водника и полиците така, както са си били. На следващата година съживихме постройката на хамбара и решихме там да организираме втора къща за децата, а сайвантът между двете къщи да е като спойка. В него, за да постигнем височина, сме вкопали пода с около метър. Оджака съм вдигнала малко по-нависоко, за да е удобен за печене на месо и варене на буркани.
В този сайвант е чешмата с воденичното колело, което ми е спомен от дядо. Частите от тъкачния стан и чакръка са наредени заедно с вилите, бъклиците и джезветата. Тези неща не са просто декорация, а са в памет на хората, които са ги създали. Колелата от каруците, дето правеше баща ми, са в градината. Там те са опора на пейка, плот на маса и акцент на стената над хризантемата.
Спомените са подредени и в цялата градина. Каручката, ралото, автентичният кладенец в центъра, а и цветята, съм посадила както си ги спомням от някога. Те цъфтят от пролет до късна есен. Започват първо кокичетата и минзухарите. После зюмбюлите, нарцисите, гладиолите. Съвременен е климатисът и магнолията, която тази година цъфна за първи път, а лилиумите са толкова много, че ги има и в овощната градина, където с голямо удоволствие отглеждам ягоди, чесън, домати, грах, картофи, зелен фасул, краставици, тикви… изобщо почти всичко, което може да се отглежда в една зеленчукова градина. Условната граница между двете градини – зеленчуковата и цветната, е калдъръмената пътека с чимширите. Тя започва от входа на двора. Минава край кладенеца с ледено студената вода. Продължава към хамбара, в който направихме къща за децата, и се завърта към онази друга малка къщичка със спалнята, в която съм родена.”
.
