Есенното засаждане на декоративните растения има много преимущества. Листопадите видове и многогодишните цветя са в най-дълбоката фаза на покой, така че сравнително леко понасят повредите и стреса от прехвърлянето на ново място. Когато посадъчният материал е на гол корен се дава възможност още преди разлистването напролет растенията да започнат да се възстановяват и да образуват коренова система
Като цяло можем да кажем, че есента е най-благоприятният срок за засаждане на посадъчния материал на гол корен и приемлив за листопадните видове, отглеждани в контейнери.
Вечнозелените растения не бива да се засаждат през есента, защото това е свързано с повишен риск от пропадане. Растенията от тази група, отглеждани в контейнери, са за предпочитане, когато се налага есенно засаждане, но за гарантиран успех задължително трябва растенията да бъдат идеално укрепени, защото до пролетта те няма да се вкореняват, а същевременно ще бъдат поставени при едни от най-тежките условия (сравнително силни ветрове,натрупване от сняг, изтегляне и др).
Многогодишните растения изпадат в покой от края на октомври, ноември, най-късните видове – до средата на декември. Изпадналите в покой растения могат да се извадят за разделяне на туфите или за отделяне на коренища и грудки, които да се засаждат на ново място. Обикновено туфите се разделят на малък брой части 2 – 5, така че получените нови растения да са сравнително силни. Коренищата и грудките се подготвят в зависимост от вида. Новите растения се засаждат на предвиденото за тази цел място. Преди засаждането почвата се обработва добре, много положителен ефект има поставянето на органични торове или компост в основата на редовете или гнездата.
Изпадналите в покой растения могат да се извадят за разделяне на туфите или за отделяне на коренища и грудки, които да се засаждат на ново място.
Макар че органичните материали имат добър ефект и при храстите, и при дърветата, те са особено полезни при многогодишните цветя, защото ги затоплят и позволяват по-ранното започване на вкореняването и развитието на новите растения. Основните видове, които могат да се засаждат през есента, са: алисум, анемоне, арабис, армерея, астилбе, бергения, божур, конвалария (момина сълза), ехинацея, здравец, кукуряк, лупинус, маргаритка, мотиола, оксалис (детелинка), седефче, флокс, хоста и др.
От декоративните листопадни храсти през този сезон могат да се засаждат повечето широко разпространени видове. Тези растения са ниски, в повечето случаи имат сравнително малка надземна маса, която допълнително се съкращава с 1/3 до 2/3 в зависимост от размерите и вида на храста и условията, при които го засаждаме. При иглолистните вечнозелени храсти нещата стоят по подобен начин, но при тях не се извършва съкращаване.
Декоративни дървета също могат с голям успех да се засаждат през есента, но това се отнася предимно зa широколистните видове. Те се засаждат в предварително подготвени посадъчни дупки, в които е желателно да се поставят органични торове или известни количества бавно действащи фосфорни и калиеви торове.
Много важно и от първостепенно значение за прихващането на растенията е поставянето на колчета или подпорни конструкции, които да ги укрепват при снеговалеж или силни ветрове, така че кореновата им система да е сравнително статична.
Най-важното качество, на което трябва да отговаря подпорната конструкция, е възможността новозасаденото дръвче да се движи надолу, така че със слягането на почвата да не остане обесено. Обикновено подпорната конструкция или колче се премахват след преминаването на зимата след първото лято на активна вегетация и прихващане т.е. през следващата пролет
Дърветата трябва да
бъдат идеално укрепени, защото до пролетта те няма да се вкореняват, а същевременно ще бъдат поставени при едни от най-тежките условия.
КАК ДА ИЗБЕРЕМ овошките
Вече в голяма част от овощните разсадници приключи изваждането на посадъчния материал голяма част от дръвчетата са на пазара. Желателно е, без значение от вида да си засадите дръвчетата през есента. Така те ще се прихванат по-успешно и ще успеят да използват влагата в почвата през есента и пролетта
Кaкво обаче е важното при избора на дръвче?
Ако вече сте преценили какви видове и сортове ще засаждате, трябва да сте наясно на какви условия трябва да отговаря посадъчния материал.
Първо – как да познаем дали едно дръвче е присаждано?
Има три основни неща, които говорят за това:
Първо има характерно извиване в мястото на присаждане.
Второ – в мястото наприсаждане са получава удебеляване на тъканите, което е причинено от разрастването на тъканите на подложката и сорта след присаждане и прихващане на културната част.
Третият важен момент е да забележите дали има раничка от изрязването на лентичката, с която е било привързана подложката след присаждането. Тази раничка е от обратната страна на мястото, от което излиза културната част от подложката.
Следващото, на което трябва да обърнете внимание е дали посадъчния материал отговаря на стандарта БДС 1169-83 (таблица 1).
Дръвчета имащи минимум тези размери са годни за продажба и се окачествяват като стандартни. Тези които са по-ниски и по-тънки от посоченото в таблицата не бива да се продават. Разбира се, това че са по-ниски и по-тънки не означава, че са за изхвърляне. Те също може да се доотгледат и да станат големи дървета и да плододават нормално.
Внимание: Ябълката, прасковата, и кайсията образуват преждевременни разклонения повече от другите видове.
Черешите, вишните, дюлите и крушите образуват по-малко разклонения при едни сортове и повече при други.
Това, което е не по-малко важно е да се опитате да забележите дали случайно посадъчния материал не е заразен с бактериален рак. Това са тумороподобни образувания по кореновата системаи по надземната част на подложката, които водят до загиване на растенията в рамките на няколко години, а освен това и заразяват почвата, където е засадено дръвчето. Такива растения не са годни за продажба.
Обърнете внимание дали по кората на подложката и културната част има листни или щитоносни въшки. Сигурен белег за това, че растенията са заразени с вируси е наличието на осмоляване около раничките на подложката и питомната част.
Проверете дали растенията имат рани от градушка.
За семковите видове (ябълка, круша, дюля и мушмула) обърнете внимание дали дръвчета не са заразени с огнепригор. Симптомите за това са изкривяване по върховете на централната ос и предивременните разклонения, като тези части са извити като кукички и са почернели.
Ако имате възможност ги засаждайте веднага или ги съхранете, заровени във влажен пясък до над спойката и ги засадете в топлите дни на зимата или напролет.
Ако ще засаждате по-голям брой дръвчета от един вид или ако ще правите овощна градина обърнете внимание на разстоянията на засаждане според сортоподложковата комбинация, посочени в таблица 2. Тези разстояния разбира се, са ориентировъчни и зависят главно от агротехниката и от климатичните условия в района, в който ще засаждате дръвчетата.
