(LAURIS NOBILIS)
За древните гърци и римляни дафиновото (лаврово) дърво е символ на благородство, слава, победа и величие. В древна Гърция е смятано за свещено растение, посветено на бог Аполон. Използвали дафиновите листа и за предсказания, а с клонките му са закичвали най-добрите военачалници.
През средните векове билкарите употребявали дафиновте листа за лечение на бъбреци и стомашни болки. Смятало се, че дафиновият лист лекува чумата. И до сега в народната медицина есенции и балсами, приготвени от дафинови листа, се използват за лечение на ревматизъм. Маслото приготвено от плодовете на дафиновото дърво лекува навяхвания и контузии. Прилагано външно, то помага и за облекчаване на колики при бебетата. Дафиновите листа имат антибактериално, успокоително, дезинфекционно, противовъзпалително и апетитовъзбуждащо действие. Етеричното масло се използва за инхалации при бронхиална астма, безсъние, атеросклероза. Отвара от дафинови листа е ефикасно средство против молци и мухи. Здравата дървесина намира приложение за направа на ценни изделия. С красивите си вечнозелени листа и гъста корона дървото е подходящо за отглеждане в парковете.
Родината на дафиновото (лаврово) растение е Мала Азия и Средиземноморието. Отглежда се в Европа, Северна Африка, Китай, Япония. В по-южните райони у нас също могат да се видят отделни дървета и храсти. Засажда се по долината на реките Струма, Арда и Марица, по склоновете на Родопите, Странджа и Сакар планина и по южното крайбрежие на Черно море . Навсякъде у нас има възможност да се отглежда дафиново дърво. Една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на едно домакинство, а когато се изолира от студа през зимата, може да се засажда и в двора като декоративно растение.
Дафиновото дърво се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматна подправка.
Дафиновият лист се прибавя при приготвяне на ястия с риба или месо, кисело зеле, мариновано червено цвекло, мариновани краставици, зелени домати и др. По-специално, подправката се добавя към ястия от дивеч, говеждо месо, рибни маринати, ястия с картофи, сосове, рагу, гулаш и различни варива. Дафиновите листа придават своеобразен аромат и на сладкиши и ликьори.
Най-много етерично масло в листата се натрупва през хладния период на годината – от ноември до май-юни. Тогава се прави и беритбата. В листата се съдържат дъбилни вещества, полифеноли, захари, смоли, фитонциди. Както дафиновите листата, така и младите клончета съдържат 2-4% етерично масло, 75% от което заема евкалиптолът. Маслото от плодовете се използва във фитотерапията. Дафиновото растение е светлолюбиво, сухоустойчиво и средно студоустойчиво. Издържа на температури до минус 14оС. Не е взискателно към почвата.
Рецепта с дафинови листа при синузит: Нарязват се на дребно 30-50 g свежи дафинови листа и се заливат с чаша растително масло. Съдът се поставя на тъмно място да престои 5 дни, като се разклаща от време на време. След това се прецежда и се използва за поставяне по 2-3 капки в ноздрите.
Рецепта за здрави стави: 20 листенца от дафинов лист се варят в един литър вода за 5 минути. Цялото количество се излива във ваната. Във водата трябва да се стои не повече от 20 минути. След петата баня ставите престават да скърцат, болката стихва.
