Първите градини в човешката история били създадени хиляди години преди новата ера. Те не били достояние на всички, украсявали величествени храмове, дворци и други сгради с особено обществено значение. Повечето от тези градини били геометрични, те сякаш били вдъхновени от величествените постройки, които допълвали и засилвали техният ефект до неузнаваемост.
Геометричната градина се ражда логично, в онези времена повечето хора се занимавали със земеделие, скотовъдство и лов, което ще рече, че те били постоянно близо до природата, така че една естествена градина не би имала този силен ефект за тях. Геометрията в градината била нещо ново и изключително въздействащо, тя показвала силата, която човек има над природата и способността да твори природна среда подчинена на неговите разбирания за форма, пропорции и естетика. Друга вероятна причина за популярността на геометричните градини може да бъде потърсена в тяхната монументалност, която идеално подхожда на изпълняваната от тях функция.
Геометричните градини макар да включват в себе си много сложни и разнообразни елементи съчетани по различни начини са значително по-прости за организация в сравнение с пейзажните, при които е необходимо много повече майсторство и познания за получаване на добър ефект. макар най-древните градини да са останали легендарни те били с значително по-проста планировка и по-малко детайли от класическите геометрични градини, които познаваме от Персия, римските вили и имения, арабия, близкият изток, франция и повечето европейски страни.
Макар през 19 -ти и особено през 20-ти век на геометричните градини да се гледа повече като на класика, която може да се използва само като акцент на специални места. През последните 10 – 20 г геометрията отново звуци доста актуално и това може да бъде видяно в едни от най-модерните и футуристични проекти, в които човек сякаш отново желае да демонстрира силата си над подредената и опитомена природа.
Композиционни предимства на геометричната градина
Едно от важните предимства на геометричната градина е относително по-голямата простота в сравнение с пейзажният стил. При нея има определени правила, които са много по-лесни за възприемане от страна на любителите и тук е възможно те да се справят много по-добре. Проектирането на една геометрична градина е много по-рационално и се подчинява по-лесно на нашата логика в сравнение с пейзажният стил.
Тук има много по-малка необходимост от познаване на качествата на използваната растителност, защото по-голямата част от нея се подържа в желаната форма чрез редовни резитби. Освен предимства геометричните градини имат и сериозен недостатък, за да бъдат красиви трябва да бъдат идеално подържани. В тях обикновено се използват много живи плетове и формирани дървета и храсти, които се подрязват няколко пъти годишно, освен това цветните килими, които също са често използвани се нуждаят от редовна подстрижка (при някой видове дори веднъж седмично).
Особености на геометричната градина
Геометричните градини имат много особености, които съществено ги отличават от останалите. При тях всички обекти са симетрично разположени около една основна ос или някакъв център. Обикновено основната ос е алеята, която свързва входа на градината с входа на сградата около, която е създадена градината, макар това да не е задължително. В много геометрични градини например: в древен Египет, ренесансова
Италия и дори в повечето арабски градини цялата композиция е ситоирана симетрично около един център, който най-често е някакъв воден ефект, обикновено водно огледало или фонтан, а по рядко скулптори и др. Често при големите геометрични градини се използват осева и централна симетрия едновременно, като цялостната композиция на градината е ориентирана по една основна ос, а отделни нейни участъци могат да са подчинени на свой собствен център. Централната симетрия е по-рядко застъпена при организацията на цялата градина, като в този случай обикновено център се явява основната сграда. Когато планираме геометрична градина трябва да определим типа симетрия и какво точно ще използваме като основа. Повечето къщи и вили у нас са с неправилна конфигурация на парцела или сградата е ексцентрично разположена в него, така че геометричните решения стават трудни за ориентиране спрямо съществуващите обекти.
При проектирането на геометрична градина в двора, ако той е с неправилна конфигурация, най-напред трябва да ограничите с алеи или по друг начин една правилна геометрични площ. Малките ъгли и ивици, които остават извън правилната фигура трябва да се озеленят с някаква еднотипна растителност най-добре трева, но може да се използват и различни ниски цветни видове. След като разполагате с нужната геометрична площ трябва да определите центъра, около който ще развиете композицията.
Когато къщата е в дъното на двора централната алея е идеална ос, в този случай тя трябва да минава през средата на двора или обособената геометрична част от него. Когато къщата е разположена в предната част на парцела или по средата, като го разделя ясно на две части се търсят отделни композиционни решения за предния и задния двор. Идеалната геометрична форма или симетричното разположение на сградата в парцела също не са задължителни, въпреки че са по-добрият вариант. Всички градински елементи в този тип градина трябва да са с правилна геометрична форма и да кореспондират със стила. Елементите извън основната ос и тези които не се явяват център на композицията се използват симетрично в отделните части на градината. Водните площи в геометричната градина обикновено играят централно място.
Озеленяване на геометрична градина
Възможностите за озеленяване на една геометрична градина са доста, след като сме разграфили основните участъци и сме фиксирали мозайката от площи можем да започнем реалното изпълнение на озеленяването. Трудното при озеленяването на геометричните градини се състои, в това че всяка площ има поне още една огледална на себе си. При решенията с централна симетрия могат да се видят и повече площи близнаци, които не просто имат еднаква конфигурациия, но и трябва да се озеленят по абсолютно идентичен начин, за да се реализира напълно крайната идея. За улесняване на работата специалистите обикновено оставят част от площите озеленени само с тревна покривка или като едно-видови цветни площи.
Добър вариант е и използването на прости цветни фигури от невзискателни и лесни за отглеждане цветя. Интересен вариант са сложните фигури от жив плет, които са колкото атрактивни, толкова и трудни за създаване и поддържане ,особено, когато говорим за по-голям брой идентични елементи. При използване на фигури от жив плет обикновено почвената повърхност се покрива с трошен камък, който осигурява ярък бял фон, на който цялата картина изпъква или площите се засаждат с цветя. Често в геометричните градини, особено когато не можем да отделяме достатъчно време на отделните площи се осигурява борд от жив плет, а вътре се засаждат с цветя, като могат да се прилагат и по-свободни схеми на засаждане.
– 1 етап Геометрично, разположени пролетни цветя във формата на кръг
– 2 етап Белият бордюр от арабис засилва усещането за симетрия и пропорционалност
Дърветата и храстите в геометричните градини се използват предимно като живи плетове и по-ограничено като отделни растения. тук се предпочитат видовете, които се подават на формиране, така че да се подържа правилна форма, често се използват и различните глобозни и колонивидни форми, които се подържат много по лесно а ефектът им е близък до този на изкуствено формираните растения. особено подходящи за геометричните градини са и така наречените архитектурни растения, които имат относително правилна и еднотипна форма като различните видове палми, юки, корделине и др.
