Човек обикновено свързва градината с представата си за ефектно съчетани цъфтящи растения, които така се редуват, че от ранна пролет до късна есен площите се къпят в разнообразие от цветове. В градините това се постига чрез изграждане на цветни площи, алпинеуми, цветни и храстови бордюри. За съжаление всички тези елементи освен най-ефектната й част са и най-трудната за поддръжка. Затова се предлагат различни нови и нестандартни подходи при създаването им.
Най-трудни за поддържане са площите с многогодишни цветя, храсти и алпинеумите поради постоянния характер на растителността в тях и липсата на периодични дълбоки обработки, каквито се извършват в площите с едногодишни цветя.Трудността при поддръжката на подобен вид площи идва в най-голяма степен от заплевеляването. Докато в тревните площи тревата се коси редовно и се поддържа винаги равна, то при тези площи не се извършва коситба и обработките на почвата с цел премахване на плевелите са много малко. Те са трудоемки и площите влошават външния се вид след тях. Единствената алтернатива остава ръчното плевене. Друг проблем, особено често наблюдаван в алпинеумите, е прекаленото разпростиране и самозасаждане на много от декоративните растения отглеждани в тях.
Един от най-често прилаганите методи за преодоляване на тези затруднения, който се използва в практиката, е поставянето върху почвената повърхност на мулчиращо фолио. Този метод е отдавна използван в земеделието при голям брой култури и особено при многогодишните, там освен за борба с плевелите мулчиращото фолио се цени и като средство, задържащо влагата в почвата. За разлика от земеделието в градините и парковете този метод е адаптиран, така че градината да не изгуби част от чара си поради присъствието на изкуствени материали в нея. Това се постига като фолиото се покрива с различни естествени материали.
Мулчиращото фолио може да бъде от различен тип, като можем да го разделим на две групи: плътно мулч фолио – то представлява различен вид полиетилен, който няма перфорации; неплътно мулч фолио – то задържа плевелите в различна степен в зависимост от модела, най-често то е направено като тъкан от полиетиленов материал. Плътното мулчиращо фолио има голяма степен на сигурност срещу плевели, но през него не може да преминава вода и затова при използването на такова задължително трябва да се използва капково напояване. При неплътното степента на сигурност срещу плевели е различна, но водата преминава спокойно през него, така че не се налага задължително поставяне на капково напояване.
Ако сте решили да направите в своята градина алпинеум или площ с многогодишни цветя и храсти ще се опитаме да ви дадем още една идея, като ви покажем основните стъпки при създаване на градина върху мучиращо фолио.
Стъпка първа. Площта, на която сме решили да създадем градината се подготвя. Ако цветната площ или алпинеумът са сред трева, която ще се засажда тепърва, е желателно първо да се извършат обработките на почвата, необходими за нея, след което да се пристъпи към реализиране на предвиденото петно.
Тревата е за предпочитане да се засее след като цветната площ е готова, така че да не се налага тя да се мачка. Ако площта ще се създава върху вече съществуваща тревна площ или на обособено място, можем да не се съобразяваме със странични мероприятия. Първата подготовка на площта е свързана с дълбоката й обработка, която да създаде благоприятни условия за развитие на растенията, които ще бъдат засадени.
Има два начина, по които може да се постави фолиото: направо върху повърхността на почвата или 3 – 4 см под нивото на почвата. Първият вариант е подходящ, когато предвидената площ ще бъде равна. Тогава може само леко да се вкопаят краищата на полиетилена.
След поставянето на покриващия фолиото материал, площта става по-висока с няколко сантиметра от останалата част на градината.. Вторият вариант – с отстраняването на 3 – 4 см. от почвената повърхност преди поставянето на фолиото, е препоръчителен, когато площта трябва да е стриктно нивелирана с останалата част от градината и особено ако е предвидено присъствието на издигнати участъци в нея. Така се набавя необходимата почва за изграждането на издигнатите части и едновременно с това останалата част от площта остава на нивото на градината.
Стъпка втора. Прави се план за точните места на засаждане на дърветата и храстите. След това се изкопават посадъчните ями и предвидените растения се засаждат и поливат обилно.
Най-благоприятно е това да стане известно време преди поставянето на фолиото, така че да сме сигурни в това, че всички растения са се прихванали и няма да се налага презасаждане.
Стъпка трета. Преди поставянето на фолиото, когато то ще е плътно и няма да позволява да се полива директно, трябва да се постави капково напояване. Маркучите на капковото напояване се слагат с предписаната от производителя гъстота в успоредни редове докато бъде покрита цялата площ.
Около засадените дървета и храсти е възможно те да бъдат и с по-голяма гъстота. Капковото напояване, за разлика от дъждуването, изисква ниско налягане – около 1 до 2 атмосфери, приблизително такова е налягането във водопроводната мрежа. При системите за дъждуване налягането е над 3 атмосфери, затова е необходимо при включване на капковото да се вземат съответните мерки за осигуряване на оптимално налягане.
Стъпка четвърта. Поставят се фолиото. То може да бъде и специално стабилизирано, с устойчивост към бързо изгаряне от слънчевите лъчи.
Но тъй като ще бъде покрито и защитено от слънцето може да бъде използван и обикновен полиетилен. Фолиото се разстила плътно върху почвената повърхност като отделните платна се презастъпват минимум с 20 см., за да не е възможно да проникват плевели през тези места. Фолиото също се презастъпва около засадените растения, така че там да няма незащитени места.
Стъпка пета. Ако в площта ще има алпинеум, скален кът или само отделни камъни те могат да се наредят върху фолиото. Камъните на алпинеумите се подреждат по приетия начин като между тях се вкарва бедна почва, пясък или чакъл.
Стъпка шеста. Правят се малки дупки във фолиото, където се засаждат многогодишните растения. Подходящи за подобен вид градини са полухрастите и растения с прибрано плътно развитие. Луковичните растения са неподходящи, защото живеят твърде кратко. Най-неподходящи са коренищните видове, защото през следващият сезон растенията се появяват встрани, така че биха останали под полиетилена, а от оставената им дупка могат да се развият плевели.
Растенията в алпинеума също се засаждат по това време. Предпочитат се многогодишни видове, които са с многогодишна надземна част или видове с туфест хабитус.
Стъпка седма. Накрая фолиото се покрива с филц, чакъл и дървени кори. Могат да се използват и полуразложени дървени стърготини или пясък. Цялостният външен вид на така направената площ зависи в най-голяма степен от избора на материал. Докато по-фините материали с тъмен цвят, като полуугнилите дървени стърготини, позволяват на тази площ да се слее естествено с тревата и да се впише в нея като естествен остров от цъфтяща растителност, то светлите и по груби материали акцентират върху себе си като отделят рязко площта от заобикалящата я зеленина и по този начин самият покриващ материал става елемент от площта и от градината като цяло. Пясъкът е възможен за използване, но не е препоръчителен, защото може да служи като субстрат за някои невзискателни плевели и при силни дъждове много по-лесно може да бъде отнесен върху тревата и околните площи. Подходящ е за създаване на прословутите японски градини, които в наши дни се изграждат задължително върху мулчиращо фолио.
Поддръжката на така създадената площ е много опростена и облекчена. Тя се състои в редовно поливане – полива се и през зимата макар и по-разредено; поддържане на растителността чрез прилагане на необходимата резитба на храстите и отстраняване на надземната част при видовете, при които тя отмира наесен. Задължителна грижа е редовното почистване на мъртвите растителни остатъци и листа от тази площ, защото те гният и постепенно могат да създадат възможност за развитие на плевелите върху покриващия материал. През лятото е препоръчително да се проведат няколко плевенета около растенията, ако са се появили плевели.
ЗАЦВЕТЯВАНЕ И ОЗЕЛЕНЯВАНЕ ЗА ЛЯТОТО
За летните грижи е добре да помислите от сега помислите още от сега. Ако приемете за еталон тази градина ще имате растително многообразие в малка площ.
Хортензия. В България се отглеждат няколко вида хортензии. Те са изправени или катерливи храсти, които цъфтят с едри топчести съцветия в бяло, червено или синьо. Хортензиите обличат кисела, влажна и богата почва, поради което при отглеждане на почва с алкална реакция за подобряване на общото състояние на растението е препоръчително да се полее с 2% разтвор на алуминиев сулфат.
Освен цялостното благотворно въздействие този разтвор ще предизвика цъфтеж в синьо. Хортензията е растение, което се напада от някои болести, които се появяват сравнително често.
Брашнеста мана по хортензията. В началото на вегетацията често може да се наблюдава появата на бял налеп по младите места, младите клонки и пъпките, като в последствие налепа става сивобял. Често при масово нападение нападнатите клонки изсъхват.
Основната причина за появата на болестта е задържането на роса върху растението за по-дълго време и високата температура. За успешната борба срещу това заболяване е необходимо да се събират и унищожават всички листа. При наличие на нападение през предходната година нападнатите клонки да се събират и изгарят, да се осигурят оптимални условия за развитие на растенията – полусянка и висока почвена влажност.
При наличие на болестта особено в по-големи мащаби, може да се проведат третирания с препаратите Анвил 5 СК, Байлетон 25 ВП, Байхор 300 С, Систан 12 ЕК, Топаз 100 ЕК и много други.
Сиво гниене при хортензията. При повишена влажност, както и след силно повърхностно навлажняване често върху по-младите части от растението – листа и леторасти се развиват светлокафяви напетнявания. При влажно време петната се покриват със сив спороносен налеп. Тази може да създаде допълнителни неприятности, тъй-като често предизвиква покафеняване на връхчетата на цветните листчета (на прицветниците). Важно за недопускането на болестта върху вашите растения е те да бъдат поддържани сравнително по-рехави, като не се засаждат плътно едно до друго или до други растения. По този начин се поддържа нормална влажност на листата. Положителен ефект има също така третираното с калиеви и фосфорни торове и пестеливото торене с азот. При появяването на тази болест борбата с нея може да бъде водена с някои от следните фунгициди –Фундазол 50 ВП, Сумилекс 50 НП, Бенлейд 50 ВП.
Ива (козя върба). Това е красиво планинско растение, което се развива като храст и невисоко дърво, отличаващ се с особено декоративен ефект на пролет, със своите едри пухкави съцветия. За да бъде вашето растение жизнено и да се развива добре вие трябва да му осигурите добри условия, особено, ако сте решили да го отглеждате в равнината. Тук задължително то трябва да бъде засадено зад северна фасада на сграда или от северната страна на по-голямо дърво, а почвата около него трябва да бъде поддържана винаги добре овлажнена. Ивата има общи болести и неприятели с почти всички останали видове дървета.
Върбите се нападат от два вида ръжди. Те имат сходни признаци и симптоми, но различни причинители. Тъй като лечението е общо за двете болести, няма да ги разглеждаме по отделно. В първата половина на вегетационния период – пролетта и началото на лятото обикновено от долната страна, и много рядко от горната, се появяват оранжево – жълти плодни тела, които представляват малки изпъкнали купчинки. От горната страна на лисата се появяват жълтеникави некротични петна. Нападнатите растения губят своите декоративни качества поради огромното количество петна, които се появяват по листата им. В зависимост от причинителя като междинен гостоприемник могат да бъдат отбелязани различните видове лук (културния и дивия), различните видове ели и лиственици, поради което е препоръчително върбите да бъдат отглеждани изолирано от тези видове. Борбата се води основно с фунгициди, като подходящи може да посочим – Фундазол 50, Бенлей 50 ВП и Пероцин.
Чимшир. Един от традиционните храсти в българските дворове и градини, които има рядкото и много ценно свойство да се развива много добре на сянка. За този храст трябва да знаете, че обича влажни, но не преовлажнени почви и наличието на достатъчно варовик в тях.
Растението е сравнително безпроблемно, напада се от малко болести и неприятели. В България не са описани икономически важни болести, които де се появяват често и повсеместно. По чужди данни като опасни за това растение се посочват брашнеста мана, нападение на различни патогени от род Питиум по кореновата система, от неприятелите се посочват листоминиращите молци и различни видове гъсеници.
Лоницера Нитида. Това е дребно храстче с нежна конструкция, което все по-често се използва при създаването на зелени площи, алпинеуми и др. сравнително устойчиво на болести и неприятели.
Казашка хвойна. Това е един наистина много разпространен вид както в обществените градини, така и в частни дворове. Предпочита слънчеви и припечни места върху всякакъв вид почва, но се развива по-добре на варовите и камениста почва. Проблем при хвойната може да бъде ръждата по клоните. При топли и влажни пролет и лято по клоните на хвойната се появяват удебеления, от които скоро се образуват червено-оранжеви месести израстъци. Тъй като гъбата има два гостоприемника, които периодично сменя трябва да се избягва засаждането на хвойните близо до видове от род Sorgos, дюля, круша и глог. При появата на болестта борбата се води както при ръждата по върбите.
Хоста Бръшлян
Японски чашкодрян. Храст с красиви листа, който обича съвсем лека сянка, до полусянка, но се развива сравнително добре и на слънце. Видът е чувствителен на ниски температури и на по-студени места се случва понякога да измръзне. Затова той трябва да се засажда на закътани от студа места.
Чашкодрянът обича богати и влажни почви, като се развива най-добре на плодородни, дълбоки и влажни почви. Не се напада от много болести, но е любимец на повечето насекоми. Върху него се развиват особено добре различни видове листни въшки, щитоносни листни въшки, белокрилка и др.
