Когато говорим за българският дух винаги се сещаме за градчетата от подбалкана и за това ,че от там са излезнали едни от наи -важните фигори в историята на България ,от там са започнали борби за свобода и за запазване на българщината.
Калофер е един от най- красивите градове ,град на Ботев, град на хора отворени за наука и просперитет хора, на брюкселската дантела ,която тук си е калоферска и е не по малко прекрасна.
Всяка къща е обградена от цветна градина и прозорчетата греят зад водопада от цветове ,късметлии са тези които имат кладенци, защото и тук поливането е голям проблем съществуваш не само в това селище.
Отваряики вратата на дома на Лалка Генчева се открива красивия двор на сто годишната и къща ,а над него се е надвесил женският метох „Въведение Богородично”
При опажаряването на Калофер от турците са оцелели само той и църквата св „Архангел Михаил ”след това града е възтановен отново.
Хортензии в розово и синьо покраи старият каменен зид контрастират и създават настроение заедно с нацъфтелите в слънчево жълто туфи цветя.
Под прозорците сандъчетата с каскадни мушката нашата домакиня ги е е разположила стъпаловидно и цветовете се стичат и образуват шарен килим.Градината е голяма, отпред цветната ,следва тежката сянка на два 50-60 годишни орехи идва ред на зеленчуковата градина , където освен зеленчуци има и няколко храста маслодаини рози.
Под тежката орехова сянка в летните горещени е чудесно място за приказки и хапване с приятели ,а такива не липсват, защото кулинарните способности на Лалка са извесни, приказките тук вървят сладко ,сладко. А и в Калофер се говори за по стоиностни неща ,за история ,за църквата ,за вярата че домът е мястото за съхранение на човечноста.
Оформени са още няколко кътчета за летните дни ,малко барбекю за печене на скара ,кът за кафе с внучката Алиса. А тя се чувства прекрадно сред цветята на баба си и се грижи с удоволствие за тях а те сякаш и нашепват приказки за отминали времена.
От вътре като погледнеш през дантелените перденца виждаш само разцьфнали цветя , тук сякъш времето е спряло и забравяш за асфалта или сивият комплекс и се наслаждаваш на малките истински неща.
Вкусните гозби на Лалка често събират приятели под старите орехи на хапване и раздумка. На сн.Алиса,Валентин Трончев- фотограф, Васил Опев –дизаинер и нашата домакиня.
