Градината през март

Навярно има защо март да е женският месец-капризен и непредсказуем, ту весел, ту сърдит, но копнеещо желан. Вълшебен месец, изпълнен с жажда за любов и вълшебно време, което настъпва с шепот на свежи листа, изумруденозелена трева и весели пъстри цветя. Градината вече се е събудила, растенията са нетърпеливи, надпреварват се да покажат красотата си в дългоочаквания пролетен карнавал. Колкото и дълго да се наслаждаваме на красотата, която се ражда пред очите ни, все в някой момент трябва да станем и самите ние съпричастни към създаването й. Дали е случайно, че според народните ни езически поверия март е месец на едно, почти изчезнало в днешно време, работливо животно-вола. Навярно обяснението се крие в това, че започне ли да властва ПРОЛЕТТА, настъпва  началото на активната работа в градината 

Належащи дейности през март:

• Зацветянате с виолетки, трикольорните теменуги и иглики.
• Подготвят се площите и се извършва засяване на моравата.
• Засаждане и отглеждане на плачещ кедър и кичеста вишна.
• Сеитба и текущи грижи за производство на летни цветя.
• Топиарно подстригване на вечнозелени храсти и дървета.
• SOS – Ръжда по градинските цветя.
• Размножаване и отглеждане на аптения и пилея пепероидна.

• Пресаждане и грижи за сентполията, седум зейболдии и рози.
• SOS – Пролетно къпане на стайните цветя.
• Събиране на дафинови листа и подрязване на растенията.
• Последни благоприятни дни за засаждане на фиданки.
• Пролетно облагородяване на овощните дървета-„кози крак”.
• SOS – Предпролетни растително-защитни практики.

• Ранни полски сеитби-на бакла, зелен грах, моркови, магданоз.
• Засяване на кромид лук от арпаджик и летен чесън-за глави.
• Залагане на рътени клубени за майско прозводство на картофи.
• SOS – Почвено обследване на площите, предвидени за зеленчуци.

ЦВЕТНА ГРАДИНА

Резитба на рози

Март е най-подходящият месец за резитба и формиране на розовите храсти. В зависимост от вида на храста, се практикуват няколко вида резитба – силна, средна, слаба и т.нар. „лесен метод”. Независимо върху кой метод ще се спрем, има някои основни правила, които трябва да се спазват :

• Винаги използвайте качествени ножици, с добре наточени остриета
• Всички отрези трябва да са чисти, под ъгъл, приблизително 1 см. над външна пъпка

• Задължително се отстраняват всички мъртви, наранени или болни клонки
• Отстранете клони, които растат срещу останалите и се трият в тях, като ги нараняват
• Стремете се да поддържате формата на растението.

СИЛНА РЕЗИТБА

 Височината на растението се скъсява до 10-15 см, на 3-4 пъпки от основата.

Този метод е доста радикален и се използва предимно за чайно-хибридните рози. Формира здрава коренова система на растението, но храстите в градината не са много атрактивни, тъй като формират здрави прави стъбла. Използва се, най-вече когато искаме да използваме растението за рязан цвят.

Силната резитба е противопоказна, ако растенията са засадени в песъклива почва и/ или въздухът е силно замърсен.

СРЕДНА РЕЗИТБА

Скъсява се половината и повече от дължината на клоните, на 5-8 външни пъпки. По-слабите и много старите клонки се скъсяват повече.

Този вид резитба основно се използва при съвременни храстови рози и флорибунда. При чайно-хибридните този метод се прилага, които искаме да формират по-естествен, храстов вид.

СЛАБА РЕЗИТБА

С този вид резитба се извършва общо взето „козметична”, прочистваща процедура.

Съкращават само връхчетата на растението – не повече от една трета от дължината на клонките, и се премахват изсъхналите, наранени и пречещи стъбла.

Използва се предимно при старинни сортове рози, цъфтящи само през лятото, тъй като те формират цветовете върху стара дървесина.

ЛЕСНА РЕЗИТБА

През последните години все по-често се използва един много опростен метод на резитба – цялото растение се скъсява на половина с помощта на храсторез или с ножица.

Допълнително се премахва единствено мъртвата дървесина, като се оставят всички останали клонки.

Това е доста подходяща резитба, особено ако отглеждате много рози и нямате достатъчно време, за да извършвате класическите видове.

Веселите Иглики

В хубавите градината има неизменно кокичета. И флоксове, и нарциси, и зюмбюли, и мускари….Но, ако човек иска да зацвети цялата градина – това може да стане само с игликите. Те винаги имат искрено настроение – свежи и радостни, преливащи в краските на дъгата – от ярко-оранжеви, до малинови и пъстри. Игликите цъфтят обилно и постоянно, в зависимост от сорта–от март до настъпването на юни, стига мястото им да е полусенчесто.

Засадени в група те бързо образуват плътен цветен килим, ярък и празничен. Даже названието им е красиво, музикално – „ключове от рая” и „свитата на принца”, така се споменават в старите притчи. Както всяка свита, те са многочислени и разнообразни, разноцветни, способни да превърнат градината в приказка. Предпочитат глинесто-хумусната, варовита градинска почва. През вегетацията да се осигурява равномерна влага за растенията, като не се допуска пълно изсушаване. Не се налага торене. Оптималното разстояние, на което трябва да се засаждат растенията е 15–20 см едно от друго.

• 

• 

1. Игликите са готови за засаждане при напълно развита коренова система.
2. Засаждайте на дълбочина равна на височината на саксията и полейте.

• 

• 

3. И малката леха с иглики е в състояние да създаде весело настроение.

4. Горската иглика също има своето място в градината, и като цвете, и като билка.

Засадените в големи съдове иглики бързо създават цветен обем.

Плачещ Кедър

Cedrus atlantica “Glauca Pendula” е плачеща форма на кедъра, която ще раздвижи пейзажа на всяка градина със синеоката си, провиснала до земята „грива”. Расте много бавно, достигайки до 5 м височина – при много възрастните растения.

Освен безспорната декоративна визия, “Glauca Pendula” притежава и всички останали достойнства на кедрите. Сухоустойчив вид, който не се напада от болести и вредители. Понася добре както нашенските сурови зими, така и жаркото лято, а също – замърсения въздух. Предпочита се с предимство за солитерно дърво в представителни части на градината. Има, обаче, слаборазвита коренова система, което налага да се избягва засаждането му на силно обдухвани ветровити места. Предпочитанията на плачещия кедър са към умерено сухите, но свежи, плодородни, добре дренирани, варовити почви. Пълнолетните растения, след третата година от съзряването си, се окичват със шишарки – блестящи, яйцевидни, дълги 5 – 7 см, изпълнени с крилати семенца.

• 

• 

• 

1. Плачещите форми се създават след присаждане върху висока подложка.
2. Закупувайте само растения с компактна почвена бала.
3. Дренирайте дъното на дупката с пясък и позиционирайте.

• 

• 

• 

4. Запълнете с плодородна почва, уплътнете и полейте обилно.
5. Плачещият кедър се чувства най-комфортно близо до езерното корито.
6. След съзряването, короната на кедъра се разкрасява с ефектни шишарки.

Сеитба и грижи за новата морава

На пръв поглед не е трудно, но създаването на впечатляващи погледа морави си има своите тънкости и строга последователност за изпълнение на технологичните операции.

След почистването на терена от отпадъци се  преминава към старателна обработка на почвата. Започва се с обръщане на почвата на дълбочина 25 см. Следва прекопаване с мотика, съчетано с внасяне на минерални торове – норма е 25–30 гр/м². В никакъв случай да не се използват органични торове от преживни животни, защото в тях се съдържат много плевелни семена! Непосредствено преди сеитбата е желателно почвата да се уплътни, до степен непозволяваща оставянето на следи при стъпване. Семената на тревите са леки, което изисква сеитбата да става в сухо и безветрено време, за да се гарантира равномерно разпръскване. За увеличаване на обема, към смеската може да се добави сух ситен пясък (1:1 до 1:2), в качеството му на баласт. След това семената се вкарват на 1,5 до 3,0 см  дълбочина в почвата, с помощта на ръчно зъбно гребло  (търмък). По-високите стойности са при топло време и леки почви!! Завършва се с валиране, или трамбоване, на цялата площ и дъждуващо поливане, докато влагата достигне до дълбочина 4–5 см. Целта е семената плътно да легнат в почвата и дружно да поникнат. От този момент до трайното раззеленяване се дъждува  2-3 пъти дневно, в по хладните часове. Не бива да се допуска просъхване на почвата и образуване на твърда порърхностна корица. Поливките трябва да са изключително равномерни, за да се осигурява едно и също количество влага  на всеки квадратен метър. В противен случай там, където влагата не достига плевелите ще се появят първи и ще задушат младенческата трева.  Съществува вероятност и от поява на гризачи (мишки, къртици и попови прасета), за които семената са храна. На глинести почви, задържащи по-дълго време влагата, оросяващото поливане може да се прави и през ден, но запазвайки нормата от 10 л/м². Десетина дни след сеитбата ще се появят първите тревни стръкчета, ако се спазва поливния режим и времето е топло, а след още 2-3 седмици ще зазеленее в тюркоазено създадения тревен килим.

• 

• 

• 

1. При леките почви се допуска само старателно прекопаване с мотика.
2. Площта се минава със зъбно гребло и се подравнява – с лек наклон.
3. Ръчната сеитба се извършва в безветрено време, кръстосано.

• 

• 

• 

4. С греблата семената се размесват с повърхностния слой  почва. 5. Валирането ще гарантира сигурен допир на семената с почвата. 6. Оросява се равномерно, докато влагата достигне под семената.

• 

• 

• 

7. При наличие на мравки да се пръска с инсектициден препарат. 8. След 30-40 дни голото място ще се покрие със свеж тревен килим. 9. Първите коситби трябва да стават с мощна косачка и заточен нож.

ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ ПРЕЗ МАРТ

         БАКЛА. Засява се още в началото на м. март. При пролетно засяване не съществува опасност от измръзване.

Сее се на редове, с разстояние между тях 50 см, а между семената вътре в реда 8-10 см. За 100 м² са необходими около 2 кг семена.

ДОМАТИ. През първата половина на месеца, когато разсадът за ранни домати е образувал 2-ри същински лист – „кръстосване” се пикира в полиетиленови оранжерии.

Подходящото разстояние на пикиране е 10 х 10 см. През последната десетдневка на месеца се засяват семената на средно ранните домати. Необходимите за 1 м² семена са 2-2,5 г.

ПИПЕР И ПАТЛАДЖАН. През втората половина на м. март се засяват пипера и патладжана. За 1 м² са нужни 8-10 г семена от пипер и 3-4 г – патладжан.

• 

• 

ЛУК И ПРАЗ. Сладките сортове лук, т. нар. „каби” или още воден лук, най-често се отглеждат чрез предварително произведен разсад. За 1 м² са необходими 10 гр. висококачествени семена. Сеитбата е обикновено около 10-15 март върху добре подготвени лехи. Най-популярните сортове са Асеновградската каба 5 и Испанката каба 482.

Края на м. февруари – нач. до средата на м. март е времето в което се засяват семената за арпаджик. На 1 м² се изсяват 8-10 г семена. Тази гъстота е необходима, за да се получи по-голямо количество стандартен арпаджик с диаметър 18-22 мм. След сеитбата лехата се мулчира с дървени стърготини или оризови люспи, за да се запази влагата и да се ускори поникването.

          Най-благоприятният срок за засаждане на арпаджика за производство на лук – глави е от края на февруари до 20 март. За 100 м² са необходими 8-10 кг арпаджик. Подходящата схема за отглеждане е 5 редова лента с разстояние между лентите 60 см, а между редовете 25 см. Разстоянието между самите луковички в редовете е 6-8 см. (Схема 60 + 25 +25 +25 +25 / 6-8).

         Сеитбата на семената на праза е в началото на месеца, на открити лехи. На 1 м² се засяват 6-8 г за 100 м² насаждения са необходими 3-4м² разсадна площ.

         ГРАХ. През първата десетдневка на месеца се извършва пролетна сеитба на градинския грах. За 100 м² са необходими 1,5 – 2,0 кг семена.

         КОРЕНОПЛОДИ. През месец март се засяват моркови, магданоз, репички, пащърнак, целина, салатно цвекло.

         РАННИ КАРТОФИ.     В началото на месеца се засаждат ранните картофи, при температура на почвата около 8-10 °С.

Площта се набраздява на разстояние 60 см. Рътените картофи се поставят с кълновете нагоре на разстояние 20-25 см. Покриват се с 6-8 см почва.

         ГРАДИНСКИ ПОДПРАВКИ.

         ДЖОДЖЕНЪТ се размножава вегетативно, в средата до края на месец март се разделят старите коренища, които се поставят в редове с разстояние между тях 30 см, а вътре в реда 20 см.

         ДЕВИСИЛЪТ се отглежда както чрез засяване на семена, така и чрез разделяне на коренището. На пролет сеитбата е през месец март. За 10 м² са необходими 6 г семена.

         КОПЪРЪТ е едногодишно растение от сем. Сенникоцветни. Отглежда се чрез семена. Сеитбата може да се извърши в началото на месец март. За 1 м²  са необходими 2 г семена. За да се улесни поникването се препоръчва накисване на семената в хладка вода и рътене.

         МАЙОРАНЪТ е многогодишно растение от сем. Устоцветни. У нас се отглежда като едногодишно. Когато се отглежда чрез предварително произведен разсад семената се засяват на открити лехи началото на март. На 1 м² се засяват 1,5 г семена, които са достатъчни да се произведе разсад за 100 м². Разсадът е готов за засаждане в края на месец май.

Когато се отглежда чрез директна сеитба, семената се засяват през месец март редово, с разстояние между редовете 80 см. За 10 м² са необходими 4 г резена. Когато растенията достигнат фаза 2-ри, 3-ти лист се прореждат на разстояние 15-20 см едно от друго.

SOS Почвено обследване

През различните фази на растеж зеленчуковите култури имат специфични изисквания към хранителната среда, в която се развиват корените им. Принципно растенията нямат нужда от прекалено  много хранителни вещества, но не понасят кисела реакция на почвата и висока концентрация на соли.

По време на активния растеж и плододаването, диспропорцията на хранителни елементи ще се коригира с торовите подхранвания, но реакцията на почвата и наличието в нея на болести и неприятели няма как да се компенсира. Всичко това налага извършване на старателно почвено обследване, преди уплътняването на лехите с дадена култура. Добре е да се знае, че кисела реакция рН 5.5–6.0  е допустима за домати, диня, репички, ряпа. При слаба киселинност (рН 6.7) растат тикви, грах, моркови, алабаш, брюкселско зеле. В групата изискващи неутрална до слабо алкална реакция (рН 7.0–7.5) се нареждат патладжана, зелен фасул, главесто зеле, карфиол и пъпеши. От значение е и почвената структура, която трябва да бъде рохкава, влагозадържаща, но не преувлажняваща се.

• 

• 

• 

• 

1. Почвените проби се вземат от  3-4 места в лехата, шахматна схема.
2. Структурата се определя от средна проба, пресявана през комплект  сита.
3. Определя се вида и бройката  на зимуващите в почвата вредители.
4. Желателно е ежегодно да се проверява почвената киселинност и солите.

ОВОЩНАТА ГРАДИНА ПРЕЗ МАРТ

• Сега е най-доброто време за засаждане на кайсии, праскови, дюли, киви, лози, касис и малини. Преди да направите това, обогатете почвата с компост.
• Засадените през есента овощни дървета и ягодоплодни храсти, сега имат нужда от формираща резитба .
• Изрязване на малини: Изрежете замразени и болни издънки, така че да има около осем до дванадесет клона на квадратен метър.

Пролетно облагородяване на овошките

От края на февруари, в продължение на около месец време, овощарите провеждат пролетното облагородяване. Започва се със старите плодни дървета, които се присаждат на „кози крак”. Понеже сокодвижението при костилковите видове изпреварва семенните, облагородяването започва с черешите и сливите. Предпоставката за  успех минава през направата на правилни калеми, гладки и точни разрези и прецизна превръзка. Да не се пренебрегва намазването на раните с овощарска паста, а откритите места да се запечатат с восък. За предпазване от отчесване при кацане на птици към присаденото място е желателно да се прикрепи извита пръчка. Освен на кози крак, през март могат да се извършат и присаждания на „ страничен разрез” или „копулация”.   Овощарската замазка може да си приготви всеки-от асфалт (една част) и животинска мас (0.2 части). Употребява се в разтопено състояние, като се нанася с четка.

• 

• 

1. Общ вид на присаждане „кози крак”.
2. Правилно подготвена клонова подложка.

• 

• 

3. Лице и опаки на калема. 4. Общ вид на присаждане „страничен зарез”.

• 

• 

5. Облагородената зона се пристяга с лико. 6. Откритата част от подложката се запечатва.

SOS=Мразобойни и Растителна защита

Овощните дървета започват да се събуждат и хранителните сокове се устремяват към пъпките, активизирайки нормалните биохимични процеси в дървесината. В този  период климатичните условия са крайно променливи, което предразполага развитието на гъбните болести.

Могат да възникнат и повреди на кората, резултат от повратни температурни разлики. Денем температурата може да се повиши до над 15-20ºС, а нощем често пада и под нулата. При такива условия кората на стволовете е възможно да се разцепи и отлепи от дървесината. Ако не се вземат спешни мерки овошката неминуемо ще изсъхне. Разцепването и отделянето на кората обикновено не се случва ако дърветата са варосани – варта отблъсква слънчевите лъчи. Тази практика обаче не дава пълна гаранция и единични дървета, засадени на припечни места често получават мразобойни. В такива случаи дървесината и кората (от вътрешната страна) се намазват обилно с овощарски мехлем,  когато се пристяга плътно и отвън наранената зона се намазва с пресен говежди тор. Добри резултати дава и пръскането с разтвор от хвощ или да използвате екстракти от пелин (не става дума за виното, а за билката) В повечето случаи, когато се е отреагирало бързо, овошките биват спасявани и плододават нормално.

• 

• 

• 

• 

1. Резките температурни разлики  може да предизвика мразобойни.
2. Описаните мерки за лекуване се прилагат стриктно и старателно.
3. Приготвят се ефикасни разтвори за пръскане срещу болестите.
4. Отговорният стопанин се познава по добре поддържаната градина.