В О Д А

След поройните дъждове, дойде време на сушата, а най-вероятно и на циганското лято. Комплексното значение на водата я прави едно от най-важните неща при създаването на една градина, тя гарантира успех при отглеждането на декоративната растения. Не случайно още от древността  градини се изграждат само на места, където може лесно да бъде осигурено нужното количество вода.

Напоителни канали

Те са първите водни елементи в градината. Напоителните канали използвани в древността са сравнително малки като размери, но с голяма дължина, те били широки 20 – 50 см. рядко повече и дълбоки също толкова. Тези канали описвали серпентини през наклонените градини, като започвали от горният край и стигали до долният или се разпростирали под лек наклон или напълно отвесно на равните места, като изпълнявали функцията на своеобразен съд, в който може да се налее вода.

Често в градините у нас се правят декоративни канали, които имитират ефекта на напоителни правени във миналото.

Общото за всички напоителни канали е, че те не са напълно уплътнени, така че през стените и дъното им се реализира известна загуба на вода. Изтичащата от каналите вода напоявала градината и й вдъхвала живот. Днес при наличието на далеч по прецизни методи за напояване е изключено да се използва тази примитивна техника, но тя може да се види често в някой градини, като декоративен елемент, който им придава  автентичност и класически вид.

Поливка и начини за напояване

Напояването е сред най-важните дейности в градината през сухите летни месеци. У нас отдавна  повечето градинари са се убедили, че без вода е невъзможно да се постигнат  каквито и да е резултати. Макар нуждата от вода да е обща характеристика за всички части на градината тя има специфични особености при отделните видове. Това налага в градините да се използват почти еднакво често различни варианти за напояване. Ето и най-често използваните начини за напояване.

• Гравитачно напояване – един от най-примитивните начини за поливане, който все още много често се прилага в зеленчуковата леха и цветните площи и по-ограничено за моравата. Зад термина гравитачно напояване се крие добре познатото ни поливане като редовете се пълнят с вода или директното изливане на водата върху почвената повърхност. Основното предимство на този метод е, че не се налагат почти никакви вложения и надземната част на растенията остава суха, което е важно при видовете страдащи от мана и други гъбни заболявания.

• Капковото напояване също е често използвано, особено за поливане на зеленчукови култури, цветни площи и живи плетове. Предимство на капковото напояване е, че работи при ниско налягане, което го прави подходящ вариант при напояване с вода от водопроводната мрежа, както и относително достъпната му цена. Класическото капково напояване не може да се използва при тревните площи.

• Подпочвеното напояване е рядко срещан вариант, който се цени основно поради своята икономичност. Подпочвеното напояване прилича в много отношения на капковото, но тръбите с които то се осъществява са порести и се поставят на 5 до 15 см. дълбочина. Този вид напояване може да се използва във всички части на градината. Важно условие за използването на подпочвеното напояване е почвата да е с добри капилярни свойства (не може да се използва при леки и песъчливи почви).
• Дъждуването е сред най-често прилаганите начини на напояване. Има различни варианти за дъждуване, които силно варират по цена. Най-предпочитани за градината са поливните системи с потапящи се хидранти, но те са и най-скъпи. Често, особено в стопанският сектор, се използва микро дъждуването. Методът има един съществен недостатък, а именно че повечето дъждовални апарати и особено потапящите се изискват високо налягане за нормалната си работа (над 3 атмосфери), което ги прави неудачни, когато използваме като водоизточник водопроводната система. Едни от най-важните и широко разпространени зеленчукови култури имат непоносимост към този начин на поливане например: фасул, домати, патладжан, пипер, краставици, тикви и др.

Важен въпрос е и размера на поливката, тя зависи изцяло от евапотранспирацията (сбора от изпарението от почвата и загубата на вода от растенията). Напояването трябва да бъде правено, така че да компенсира евапотранспирацията, като почвата се подържа с влажност между 70  и 80 – 90% от ППВ. Евапотранспирацията в южните и най-горещи части от страната може да достигне до 10 м³ на декар за денонощие, но обикновено е под тази стойност. При напояване трябва да се осигурят поне 3 м³ на декар за денонощие, като това количество може да бъде подавано ежедневно или наведнъж през няколко дни. Ако не можем да осигурим толкова големи поливни норми можем да намалим количеството вода, като го разпределим по равномерно във времето с по-чести и малки по обем поливки.

Езера и водни огледала

Освен за напояване, водата се използва и за декоративни цели. Най-често у нас се изграждат различни варианти на градински езера. Тук, макар малко условно ще въведем разделение между градинското езеро и водното огледало. За водно огледа обикновено се приема всяка спокойна водна повърхност, но тук ще обърнем внимание само на традиционното геометрично огледало, тъй като останалите варианти всъщност са градински езера. Градинското езера се използват често в съвременното градинарство като то става все по достъпно.

Декоративното езеро е едно от най-красивите и атрактивни кътчета на градината.

Тъй като един такъв воден елемент се явява привлекателна точка за хората, той трябва да бъде внимателно с подходящи размери и сутоиран на възможно най-подходящото място. Твърде малката водна площ, обикновено не се вписва добре в градината, както и твърде голямата. У нас се използват предимно малки водни площи с размери от едва няколко квадратни метра, макар да могат да се видят и доста по-големи решения. Малките градински езерца са по-скоро аксесоари и те се използват особено често при малки дворове и места, където няма място за по-голяма водна площ. За да се възприемат добре те трябва да са разположени близо до местата, от където могат да бъдат гледани. Големите водни площи са много по- ефектни, но у нас могат да се видят рядко в дворовете. Една водна площ трябва да бъде напорно съразмерна с двора, в който е разположена и ситоирана, така че да изглежда напълно естествено. Най-доброто място за градинското езеро е в естествено или изкуствено понижение, а най-неблагоприятното на издигнати места. Докато малките езера обикновено се правят от бетон и камъни или се използват готови полимерни вани, големите се изграждат предимно чрез изолация на изкопите със специални полимерни фолиа  (изолиращи мембрани).

В нашите градини обикновено се предпочитат водни площи с по-малък размер, които имат повечето от чертите на класическото водно огледало, а в същото време се третират като градински езера.

Водните огледала са различно големи водни площи, обикновено, с геометрична форма и спокойна повърхност (без движение на водата). Класическите водни огледала се използват рядко в съвремието н, много често те не са просто градински елемент, а важна част от архитектурните ансамбли, на които принадлежат. Традиционно тези водни площи имат няколко характерни особености, които ги отличават от типичните градински езера. На първо място водните огледала са изградени от изкуствени материали, които по никакъв начин не са прикрити. По границата на водните огледала обикновено има широка ивица оформена със същият материал, от който те са изградени, която ги разделя от околните площи и накрая при водните огледала е допустимо да са издигнати до 50 – 100 см над нивото на терена, нещо което при едно пейзажно езеро би било напълно неприемливо.

Градинските езера често са съпътствани и от различни архитектурни елементи най-ярките, сред които са мостчетата.

Активни водни ефекти

От всички активни водни ефектни, най-впечатляващи и помпозни са фонтаните.

За разлика от повечето други водни ефекти фонтанът е много по-капризен към обстановката, в която го поставяме. Този воден ефект е добър вариант, за оформянето на пространството пред красиви сгради, за използване при входа към гладната или къщата, както и на оживени и важни места. Важно предимство на фонтана е, че той не се нуждае от терени денивелации и обикновено изглежда много по-добре при равен терен от другите два варианта за активни водни ефекти.

Фонтанът е едно от най-добрите средства в ръцете на градинаря, когато желаем да създаде внушителност и монументален ефект.

Декоративният поток е рядко срещан воден ефект в нашите градини, той се характеризира с изключително добър и богат декоративен ефект. Моделирането на терена,  ситуирането на потока и изграждането са доста сложни и често те се правят незадоволително, така че крайният ефект е недобър.

Различните водни каскади, водопади и водоскоци са използване отдавна като един от най-атрактивните начини да се придаде динамика на цялата градина.

Водната каскада както и водопадите са често използвани активни водни ефекти. обикновено те се комбинират с различни по размери езера и по-рядко с декоративен поток. Важен недостатък на каскадите и водопадите е необходимостта от повишение на терена, което се оказва сериозен проблем при равен терен. Водопадите и каскадите с архитектурни форми които се използва понякога нямат този ефект но те се вписват трудно в градинска среда.

Не са рядко и малките  много сполучливи  градински каскади.

Повечето градински езерца са украсени с водопад, който засилва тяхното присъствие и ги прави далеч по-интересни.