Всичко това се случи, като в детска мечта.Исках да живея в къща с двор като тази, в която бях израсла Преди реконструкцията освен от къщата до дворчето можеше да се стигне и по стълби от улицата.
За да направя това място съвсем лично премахнах връзката към улицата и вече на двора можеше да се излезе само през моето жилище. От съседския двор го отделих със стена, покрита с керемиди, вградих няколко стари каменни корита, които се превърнаха в ниши, почистихме подпорния зид към другите съседи и фугирахме.
От третата страна върху нисък зид облечен с камък поставих купен на старо метален парапет, който добре хармонира с парапетите по прозорците на къщата. Щастието ми се усмихна и успях да купя втори етаж от къща в центъра на града. Поради голямата денивелация дворът се оказа на нивото на жилището ми. Всъщност двор е малко силно казано, защото става дума само за 54 кв. м, но това е без значение, защото го замислях, като малкия двор, на малките неща. Онези, които те осмислят по някакъв начин. Става дума за място на което да пия кафето си сутрин, слушайки чуруликането на птичките, да обядвам със семейството си, да посрещам приятелки на следобеден чай и да правя вечери на свещи за всички близки, роднини и хора, които обичам.
Обиколих доста градински центрове докато намеря малки форми на декоративни храсти, които да растат бавно. Засадих миниатюрен японски клен, различни цветове хортензии, от които по-рядък вид е катерливата хортензия. Здравец, смрадлика, тойопсис, пасифлора, която по принцип тук не издържа на ниски температури, но гледана с любов е още жива.
Има и декоративни треви, гинко билоба, евонимус, илекс и рододендрон с чаени цветове…разноцветни климатиси, текома, по-рядко срещани форми на хвойка, кипариси, туя.. Посадих вистерия, която да скрие телената мрежа над каменния зид.
До металния парапет засадих влечаща ароматна лоницера, която в утрините и вечерите ухае прекрасно…
Имам и доста луковични цветя, които през пролетта превръщат градината многоцветен килим – поне 25 разновидности на холандски лалета, разноцветни минзухари, нарциси…
За лятото засаждам каскадни петунии и сакъзчета в саксии и делви, които да мога да размествам и по този начин дворът да променя визията си. За целта от сбирките на антикварите, които се провеждат в Търново всяка първа събота на месеца накупих стари делви, крака от шевни машини, кантари, които ползвам като цветарници за каскадните сакъзчета.
В нишите поставям дребни предмети и изсъхнали букети от рози. Моя позната художничка, занимаваща се с обработка на стъкло ми подари сплескани шишета от напитки и сега събирам нови интересни бутилки, които да обработи и да направя колекция от тях, която да украсява барбекюто. Масата за гости трябваше да бъде комбинация от няколко по-малки маси, направени върху крака от стари шевни машини и подреждани според броя на гостите ми.
Все още не е оформена чешмата, но не бързам…искам да намерия точното решение за да се превърне в акцента на двора.
Поради малката площ на дворчето реших, че не е необходима система за поливане и понякога, когато се наспя в 4 часа ставам и поливам градината с безкрайно удоволствие…
Винаги съм се опитвала да докосна онези дребните неща в живота, които го правят неповторим. Тук е толкова уютно и домашно, а уютът не се нуждае от площ, той се създава с душа…и любов.
