В Катунище спокойствието си е избрало място. Тайнствен шепот се носи в клоните на дърветата. Хората по улицата се усмихваха и поздравяваха. Очаквах да се събудя, но се оказа, че  е истина.

1968 година семейството на Маргарита Попигнатова купува къщата от въглищар. Била е в лошо състояние но все не оставало време да се заемат сериозно с преструктурирането й. Въстановява я 40 години по-късно след брака си с Хайн Юрген Брауер.

Новата постройка следва идейното решение на старата къща. Тук е организирано барбекюто, дворната чешма, зимника и гаража.

Със съпруга ми дълго обсъждахме предстоящите промени.  започна разказа си домакинята. Попаднахме на майстор, който търпеливо и компетентно възстановяваше даденостите или отстраняваше непоправимото. Лишихме се от сплетнята и издигнахме тухлен зид. Дуварът е суха зидария, а покрай пътя зидана. Турските керемиди са и стари и нови. Старата порта е оригиналната, която заварихме. Обособихме участъка пред къщата като поляна с райграс която обрамчих с  бордюр от цветя и храсти. Покрай оградата са цветните ни лехи. Отрязахме старите неплододаващи овошки за да се открие простора. Цветята са моя страст, но Хайн с удоволствие се включва в грижите по тях. От една отрязана върба и чудновато парче камък се появи нашата каменна маса. Плочникът е с нови камъни.

Къщата е в една почти средна позиция в двора, а встрани от нея е допълнително построена лятната ни кухня с барбекюто. За гръб използвахме съседската каменна стена. Мивка и съдове не исках да се виждат и те останаха в малката каменна стаичка, която е отворена към къта. Крепящите колони на навеса в долната си част облякохме с бамбук, защото не можах да се примиря с нескопосания майсторлък при изработката.  Обичам да рисувам и аранжирам – това ме разтоварва. Така се появиха причудливите рисунки по чайници, легени, кани.

Така старата рамка от огледало е в различна премяна според сезон или празник. Сега е в пролетно – лятно настроение със сламена шапка отрупана с цветя. До диканята е изрисувания стар леген отрупан с дебелец. Вечер светлината от барбекюто, фенерите на стената и дори уличното осветление огряват двора предавайки му магически вид Отвън запазихме къщата със лице от дърво, както я заварихме. Стълбището към предверието от едностранно превърнахме в двустранно. Вместо парапет наредих керамични съдове с цветя и старини. Под навеса провесих ведра за мляко, които закрепих с вериги. Те са нашите екзотични цветарници. Така сутрин излизайки от стаите погледа ми обхваща двора с цялата му  красота и свежест.  Отвореното пространство под стълбите е удобно за прибиране на дървата за камината. Трудно открихме майстор, който да изработи нови капаци за прозорците повтарящи модела на старите.

Все пак сега като ги погледна си мисля, че се получи добър резултат. Старата шевна машина сега е масичка в предверието и взаимно се допълват с виенския стол. Гордея се с реставрираната ракла от дърво облечено с метал и инкрустации. Иконата на Богородица е на стената, която закриля дома ни.

Къщата ни е със запазена атмосфера, ухаеща на минало, но с вплетени елементи от немския бит и необходимите удобства за нашето съвремие. Пожелах малко повече светлина в тази стая, която обединява функциите на дневна и трапезария и на стената се появи още един прозорец.

Немско – българската мебел прекрасно се съчетава в ухаещия на спомени дом. Масичката край двата фотьойла е изработена от баща ми, който милееше много за вида на къщата. Запазихме долапите, но им отворихме стъклени очички в стената. После  изрисувахме витражи и импровизираната витрина грейна. Зад ТВ шкафа е другия витраж. На стената зад къта за хранене е картината, която представя нашата къща през погледа на приятел – художник.

В дясно е отделената малка стая, която ние наричаме стаята на императрицата заради заварените портрети на Александра и Николай – императорското семейство. Таванът в тази стая е оригинален, но подът е с нова премяна, защото беше пръст. Варосаните стени ме вдъхновиха да изрисувам рамката на иконата на Св. Михаил и огледалото. В ляво е входа за вътрешните стаи.

На мястото на стаичката за натурии сега сме организирали нашата кухня. Тя притежава всичко необходимо за да ми е улеснено домакинстването.

Две стъпала са прехода ни към спалнята. Старинните ни легла съм покрила с бабините бели покривки с дантела. Запазихме огнището. Камъкът на пода около него е събиран от пътуванията ни – това е моята каменна колекция. Попадне ли ми старина пред очите и вече съм решила къде ще и е мястото у дома. Така се случи със старите ратанови куфари, радиото, часовниците…”

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име